Търсят жилища в прохладните райони край София, бягат от Пловдив и Русе
Остъклените южни мансарди пустеят
Началото на лятото донесе на Европа и в частност на България екстремно високи температури. Освен да търсим климатик, вентилатор или студен душ, това ни накара да се замислим и в какви домове прекарваме времето си. Хората, купуващи недвижими имоти, най-вече жилища, са загрижени в какво ще живеят, на фона на факта, че градовете стават все по-неприветливи от тази гледна точка.
Градовете вече не охлаждат
Лятото на 2025 постави нови рекорди в Европа. В Мадрид температурата в началото на юли достигна 44,7 градуса - най-високата, измервана някога в града през месеца. В Париж бяха отчетени 42,1 градуса на сянка, което доведе до хиляди случаи на топлинни удари, а в Италия болниците регистрираха с 15% повече спешни случаи във времето на гореща вълна в сравнение със същия период на предходната година. В Португалия броят на смъртните случаи заради горещините за първата седмица на юли достигна над 120, сочат данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC).
Тази гореща вълна, една от най-дългите и интензивни в историята на континента, удари и жилищния пазар. Докато градовете стават все по-топли, те губят привлекателност за купувачи и наематели.
„Все по-често клиентите ни питат първо как се живее там през лятото, преди да говорят за цена или квадратура“, казва пред „Гардиън“ Кати Бофман Маклауд, ръководител на Центъра за климатична устойчивост (Center for Climate Resilience).
Особено уязвими са градовете с т.нар. ефект на топлинния остров, при който жегата нагрява населените места и се запазва дори и след скриване на слънцето. Там нощем температурата остава над 30 градуса. В Лондон вече 79% от жилищата са определени като „неподходящи за летни условия“, сочи проучване на University College London, проведено през юни. Аналогично изследване на Европейската комисия показва, че 85% от жилищния фонд в Испания и Италия не отговаря на съвременните изисквания за устойчивост на екстремни горещини.
В България също виждаме този феномен - температурите в градове като Пловдив и Русе, които са и сред най-населените, надхвърлят 40 градуса, а София отчита 37-38 градуса по Целзий по данни на НИМХ. Едва около 22% от домакинствата в страната обаче имат високоефективни климатици, сочат данни от доклад на Института за енергиен мениджмънт от май тази година. Панелните блокове в София, Варна и Бургас се оказват особено неподходящи за летните жеги заради лошата вентилация и слабото засенчване на фасадите.
Европа - северът печели, югът се пържи
Горещите вълни не само променят начина, по който хората живеят, но и решението им къде да инвестират. Според последния доклад Global Residential Market Outlook 2025 на „Савилс“ (Savills), търсенето на жилища в скандинавските страни е нараснало с 18% спрямо 2022 г., а в Северна Германия - с 11 на сто. В същото време пазарите в горещи райони на Испания, на о. Сицилия и в областта Атика в Гърция (в която е и столицата Атина) отбелязват спад в новите сделки между 7% и 10% само за първата половина на 2025 година. „Клиентите се ориентират към по-хладните райони - не само заради поносимите летни температури, но и защото разходите за охлаждане са по-ниски“, обяснява Андреа Карлсън, старши анализатор в Knight Frank Europe пред „Файненшъл таймс“.
Друга причина за „бягството на север“ са нарастващите сметки. По данни на Европейската енергийна борса (EEX) цената на електроенергията в Италия в пиковите горещини на 3 юли достигна 405 евро за MWh, в Испания - 391 евро/MWh, докато в Швеция и Норвегия беше около 90 евро на мегаватчас.
В България тенденцията също се усеща. Проучване на брокерски фирми за второто тримесечие на 2025 показва, че търсенето на имоти в по-хладни и сенчести райони около София и във високопланински курорти като Боровец е нараснало с 9% спрямо същия период на 2024 г. В същото време интересът към апартаменти в Пловдив и Русе спада с 6%, като купувачи посочват именно „екстремните летни температури“ като основен мотив да се насочат към по-прохладни места.
Строителите под натиск
Жилищният фонд на Европа се оказа неподготвен за климатичния шок. В повечето държави сградите са проектирани така, че да задържат топлина през зимата - което ги прави „непоносими парници“ през лятото, както обобщава докладът „Топлоустойчиви жилища в Европа“ (Heat-Resilient Housing in Europe) от тази година на Европейската агенция за околна среда.
През 2024 Европейската комисия въведе изискване за новите жилищни сгради да бъдат с почти нулево енергийно потребление (NZEB), което вече се отразява в строителството в държави-новатори като Германия, Франция и Нидерландия. Там се увеличава делът на зелени фасади, сенници, охлаждащи покриви и фасадни системи с вградени вентилационни канали. В Париж кметството финансира озеленяване на 32 км фасади по основни булеварди до 2027 година.
В България секторът също започва да се ориентира. По данни на Камарата на строителите у нас за първото полугодие на 2025 г. 14% от новите сгради в София са проектирани по стандарт NZEB, спрямо 9% за същия период на 2024 г. Около 11% от проектите вече включват зелени покриви, макар засега това да се прави главно при офис сгради и луксозни комплекси. Данни на регионалното министерство у нас сочат, че от стартиралата през февруари програма за енергийно обновяване на жилищата вече са одобрени проекти за над 18 000 апартамента в 180 сгради. Това обаче е само около 3% от жилищния фонд, което показва колко много работа тепърва предстои.
Какво следва?
Никой вече не се съмнява, че горещите вълни ще стават все по-чести. Според доклад на Службата за климатични промени „Коперник“ от юни 2025 броят на дните с температури над 35 градуса в Южна Европа ще нарасне от сегашните 30 на 50 до края на десетилетието. Климатичният хаос вече се усеща не само в здравеопазването, но и в портфейлите и инвестиционните решения на хората.
„Днес клиентите вече питат не само за цена, а за качеството на живот в апартамента и квартала през лятото“, казва пред Блумбърг Джовани Кампана, архитект и консултант по устойчивост в Милано. В Париж вече се търсят апартаменти на по-ниски етажи и в по-зелени квартали, докато интересът към остъклените, изложени на юг тавански жилища рязко пада.
България ще трябва да последва тези тенденции, ако иска пазарът да остане конкурентоспособен. По оценки на Института за пазарна икономика инвестициите в устойчиво строителство и енергийно обновяване у нас трябва да достигнат поне 3,5 млрд. лв. до 2030 г., за да се намали уязвимостта на жилищния фонд към горещините. Ясно е, че не може да продължи да се строи по традиционния начин, не само защото вече не е печелившо, но и защото представлява опасност за здравето. Явно бъдещето принадлежи на домовете, в които може да се живее при новата климатична действителност…
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
