Управителят на БНБ с остро предупреждение – как да избегнем „румънския сценарий“
Броени месеци след като нагласихме бюджетния дефицит до заветните 3% и натаманихме инфлацията в допустимите по Маастрихтските критерии рамки, дойде време за приемането на Бюджет 2026. За първи път разчетите на държавата трябва да се направят в евро. От тях зависи как ще изглеждаме като новобранец сред колегите в еврозоната – някак си е срамно да влезем със свръхдефицит.
Макар че от финансовото министерство още няма предложен проект, дебатите вече започнаха. Предложенията и мненията са разнопосочни, но ги обединява едно – притесненията, че дупката в хазната става все по-голяма и за запушването й е нужно да се вземат много неприятни мерки, като вдигане на данъци и теглене на нови заеми.
„Бюджетът за 2026 година е може би по-важен от всеки един през последните пет години", подчерта гуверньорът на БНБ Димитър Радев. Той призова управляващите за здрав разум и политическа воля да прекъснат вредната тенденция на разхлабена фискална политика и да се фокусират върху това, което става в разходната част.
„Годишната инфлация за страната ни ще е по-висока от очакваната и ще е по-голяма от средната за еврозоната“, заяви Радев. Мнението на управителя на БНБ е, че процесът по увеличаване на доходите трябва да продължи, но разходната част на бюджета трябва да се управлява разумно. Той препоръчва да се пречупи тренда от последните години – проциклична фискална политика, която е фактор за увеличение на цените. „Генезисът на тези трудности е в политическата криза след 2020 година и свързаното с нея разхлабване на фискалната позиция. Определено има тренд на влошаване през последните години и трябва да бъде пречупен. В този смисъл бюджетът за 2026 година ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи", категоричен е Радев. „Мисля, че сега имаме отлична възможност да направим така, че да продължим процеса на увеличаване на реалните доходи и същевременно да възстановим фискалните буфери, ако фокусираме вниманието си върху това, което става в разходната част на бюджета, и го управляваме по най-разумния начин. Тоест това все още може да се направи. Ако проблемите продължат да ескалират, ще се окажем в положение, в което няма да има полезни ходове." По думите му, румънският сценарий – вдигане на данъци и осигуровки и замразяване на заплати и пенсии – може да бъде избегнат „ако без забавяне се вземат мерки за пречупване на негативния тренд по отношение на фискалната позиция от последните години. „Ако оставим тези проблеми да ескалират, неизбежно ще бъдем на пътя на това, което вие наричате „румънски сценарий“. Вижте, нашата приходна система, включително данъчната, нейният дизайн е направен така, че да осигури сравнително безпроблемно финансиране на държавни разходи в размер до около 40% от брутния вътрешен продукт. Ако поддържаме устойчиво тези разходи значително над тази граница, това неизбежно поражда два въпроса: как ще се финансират? И отговорите не са толкова сложни – чрез дълг или чрез увеличение на данъците, или чрез комбинация от тези две възможности. А те не са добри възможности. Затова фокусът трябва да бъде върху овладяване на фискалната експанзия и пречупване на този тренд на проциклична фискална политика. В този смисъл, да – аз мисля, че бюджетът за 2026 година е може би по-важен от всеки един от бюджетите през последните поне пет години", заключи гуверньорът на БНБ.
Икономисти, включително и от Фискалния съвет, предупреждават, че още тази година дефицитът ще стигне 5% и ако не се вземат мерки срещу пилеенето на публични средства, догодина ще стане още по-страшно. В такава ситуация - заради харчове далеч над възможностите на икономиката – бе и Гърция преди години.
Но как се спира проинфлационният тренд, след като раздутите разходи са предварително заложени мини и в разчетите за 2026 г.?
Голямото харчене с Бюджет 2025 с разходна част от близо 100 млрд. лева и рекорден ръст на разходите от 26 млрд. лева вероятно ще продължи и догодина. Рекордното вдигане на заплати в публичния сектор и бюджетните организации ще продължи, тъй като много от увеличенията са фиксирани със закони.
Ето кои са основните мини за Бюджет 2026:
1. Минималната работна заплата става 2013 лв.
Минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 г. се очаква да стане 1213 лв., според предложението на Министерството на труда и социалната политика. Това представлява увеличение с 136 лв. (12,6% ръст) спрямо сегашния размер от 1077 лв.. Промяната ще засегне близо 600 хил. души, работещи на минимума на пълно работно време, според данни на НСИ, както и редица социални плащания. Експерти посочват, че вдигането на долния праг на заплатите в повечето случаи води и до повишаване на останалите нива на възнаграждения. Бързо растящите разходи за труд обаче невинаги са в синхрон с производителността и са в тежест на бизнеса. Затова представителите на работодателските организации са категорично против по-високия размер на МРЗ и отново призовават формулата, по която то се определя, да бъде преразгледана. Тя бе разписана преди три години в Кодекса на труда - автоматичното определяне на минималната работна заплата като 50% от средната за страната. С всяка изминала година повишената минимална заплата и растящите възнаграждения в бюджетната сфера дърпат нагоре средната заплата, което пък води до нови увеличения на минималната заплата и възнагражденията в бюджетната сфера, докато частният сектор изостава.
Тези административно наложени от държавата ръстове силно изкривяват пазара на труда, защото все повече работещи хора с квалификация се доближават до най-неквалифицираните и най-ниско платените работници, поради невъзможност на много работодатели да вдигат възнагражденията им.
"Ако нещо е определено със закон, ние няма какво да договорим. Оставаме само в ролята да беседваме по темата", коментира вицепремиерът и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество Томислав Дончев по време на дискусията на тристранката по темата. На практика дори Министерският съвет да иска да промени със стотинка нагоре или надолу числото, не може, каза Мария Минчева, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК).
„Има време да се направи законодателна промяна и да се създаде нов механизъм, с който да се определи нов размер на МРЗ", коментира пред "Капитал" Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според него това може да се случи с разглеждането на Бюджет 2026, а това ще позволи да се избегне нов голям ръст на минималната заплата от началото на 2026 г.
От АИКБ предлагат МРЗ да се замрази на сегашния си размер, тъй като през последните три години тя е нараснала с над 55%, което значително изпреварва ръста на икономиката и инфлацията за същия период. "Отчитайки, че от 1 януари 2026 г. предстои смяна на валутата и въвеждане на еврото, а големите страхове на хората са именно по отношение на инфлацията - едно повишаване на минималната заплата води след себе си до повишаване на цените", предупреждава още Иванов.
Според социалното министерство обаче увеличението на МРЗ няма да навреди на конкурентоспособността на България по отношение на ниските разходи за труд, тъй като минималното възнаграждение отново ще остане най-ниското в целия Европейски съюз.
Любомир Дацов от Фискалния съвет определя като глупава политиката за обвързването на минималната със средната заплата: "Не знам как беше допуснато това. Няма невинни от 2021 г. насам. Всеки един, който е управлявал, е допринесъл по малко. Управляващите между 2021 и 2024 г. зададоха тенденцията. Бюджетът е нещо като голям кораб. Един танкер, за да завие в морето, трябва да направи маневрите от 15-20-30 км. предварително. Същото е за бюджета - той не може за една година да бъде изваден от равновесие, но когато полагаш "устойчиви усилия", това се случва ", казва той.
2. Разходи за издръжка в силовите министерства
Увеличението на заплатите в Министерството на вътрешните работи, които за последните четири години са нараснали със 100%, а само през 2025 г. ръстът бе с 50%, ще продължи и през следващите години. Причината е, че възнагражденията на заетите в МВР са обвързани с ръста на средната работна заплата.
Заплатите на военните тази година бяха повишени с 30%, а премиерът Росен Желязков обеща ново повишение с 10% до края на годината. Следващите години повишението също е гарантирано, пише „Сега“. В ДАНС, ДАТО, НСО заплатите тази година скочиха с впечатляващите до 70% и ще продължат да растат и догодина, защото също са обвързани със средната заплата.
3. Скок на възнаграждения на учителите и съдиите
Учителите очакват нови 5% ръст на възнагражденията догодина до обещаното ниво от 125% от средна заплата за страната и заплашват с протести, ако бъдат замразени. "Заплатите на учителите трябва да се увеличават. Това е политика, която следваме още от 2017 година. В момента възнагражденията на учителите са над 120% от средната заплата за страната, а нашата цел е да поддържаме това съотношение около 125%", заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
В съдебната система пък възнагражденията са вързани с ръста на средната заплата в бюджетната сфера. Тази година магистратите и служителите от специализираната администрация получиха между 16 и 20% увеличение, а за догодина са поискали 18%.
На държавна работа само с връзки
Средните заплати в публичния сектор са по-високи от тези в частния, отчете НСИ. През второто тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 13.8% до 2710 лв., а в частния сектор - с 11.4% до 2526 лв.
Работодателските организации, подкрепяни и от икономисти и финансисти, все по-бурно възроптават срещу тази политика и предупреждават, че ако тя не бъде коригирана сега, България все повече ще се отдалечава от модела на пазарна икономика. Тя изкривява модела, защото икономическият растеж не идва от частния сектор, а от потреблението на хората с растящи държавни заплати.
„Ако се запазят автоматичните формули за ръст в бюджетния сектор, догодина още повече ще се разтвори ножицата между средната заплата в частния сектор и тази в публичния“, обяви Любомир Дацов. Очакванията за догодина заплатите в частния сектор да се увеличат с не повече от 5-6%, докато тези в публичния сектор заради автоматичните формули - с 10-12%. Освен това държавните служители, включително полицаи, военни, съдебна система, не плащат лични осигуровки, т.е. нетните им доходи са намалени единствено с 10% данък. Докато за работещите в частния сектор данъчно-осигурителната тежест расте тази и следващите две години - с по 300 лв. на година се вдига максималният осигурителен доходи, а от 2027 и 2028 г. осигурителните вноски ще бъдат увеличени с 3 процентни пункта, припомня „Сега“.
Бизнесът е задължен да вдига минималните и близките до тях заплати всяка година дори да няма ръстове на приходи и печалби. Но това не винаги е възможно. Затова и хората с добро образование предпочитат да се уредят на държавна служба вместо в често несигурния частен сектор. Оттук идва и другият проблем – липса на достатъчно подготвена работна ръка, което вкарва частния бизнес в омагьосан кръг.
Така, въпреки че населението на страната през последните 10 години се е стопило със 764 838 души или с 10%, щатните бройки в държавната администрация нарастват. През 2024 г. те са 145 802, което е с 2300 повече от предната година. В тази бройка не са включени МВР и МО, тъй като данните за тях са поверителни. Иначе общо в страната работещите от т.нар. публична сфера, т.е. тези, чиито заплати се плащат от държавния бюджет, са близо 650 хиляди.
Синдикатите искат по-високи данъци
На този фон синдикатите се вихрят с идеи за данъчни реформи и вдигане на налози и осигуровки от догодина, за да се напълни хазната. Предложенията на КНСБ бяха представени по време на конференция на тема: „Време за равносметка: с тази данъчна система дотук?!“.
Основното искане е въвеждане на необлагаем минимум на доходите на физическите лица, равен на минималната работна заплата и повишаване на ставката за останалите от 10% на 15%. От синдиката обаче отчитат, че това трудно ще се реализира към настоящия момент. Повишаване на корпоративния данък от 10% на 15% и вдигане на максималния осигурителен доход на 4625 лева са други искания на конфедерацията.
"От години поддържаме тезата, че плоският данък е вреден. Не са много страните, които са останали с него, а пък там, накъдето сме се запътили - еврозоната, почти не са останали", каза Любослав Костов.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи и предложението за въвеждане на т.нар. дигитален данък. Това касае предимно големите мултифункционални компании, но в 12 държави действа и дава ефект, казва Димитров.
Облагане на свръхпечалбите според действащите регламенти на европейското законодателство за финансовия сектор е друго предложение. От КНСБ заявиха, че тази политика се прилага в редица страни от Европейския съюз, сред които Испания, Италия, Чехия, Литва, Унгария, Словакия и Латвия.
КНСБ се обяви също за значително повишаване на размера на данъчните облекчения за работещи семейства с деца, които да се ползват едновременно от двамата родители до размера на облекчението. Предлага се данъчното облекчение за едно дете да бъде 1200 лв. (в момента е 600 лв.); за две деца – 1800 лв. (в момента е 1200 лв.), а за три и повече деца – 2400 лв. (в момента е 1800 лв.).
Заместник-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова се обяви "за" обсъждане на ревизия на данъците. "Подкрепям да се премине към прогресивно подободно облагане с необлагаем минимум", каза тя.
Правителството обаче неколкократно отхвърли идеята за данъчни промени. А препоръката на Икономическия и социален съвет е: „промени само в цялост, а не на парче“.
От Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) реагираха остро на предложенията на КНСБ и поискаха задълбочена дискусия по данъчно-осигурителните теми. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев посочва, че ще настоява социалните партньори да работят заедно в посока затваряне на бюджетния дефицит при същите нива на данъчно-осигурителна тежест и с разширяване на данъчната основа чрез борба със сивата икономика, стимулиране на предприемачеството и инвестициите. "За да стане това са нужни реформи като излизане от сивия списък за пране на пари, бързи стъпки за формиране на общ капиталов съюз в ЕС, ускорена логистична свързаност на регионите извън София, осигуряване на прогнозируеми и ниски цени на електроенергия и стимулиране на частните инвестиции в нововъзникващи ниши като изкуствения интелект, електромобилността, космическите технологии, енергетиката, роботиката, и др.", посочва председателят на КРИБ в отворено писмо.
Икономисти: Не пипайте налозите, орежете харчовете
Основният приоритет в бюджета за 2026 г. трябва да бъде ограничаване и оптимизиране на разходите, а не вдигане на данъци или нов дълг. „Разходната политика може да бъде оптимизирана“, заяви в интервю за Prime Time членът на управителния съвет на БНБ Любомир Каримански. Той посочи, че дефицитът е нараснал с 210% спрямо август 2024 г., като вече е „изпълнен на 81% от консолидираната фискална програма“. Каримански предупреди, че така няма как да се запази в рамките на 3% и че страната рискува да повтори „румънския сценарий“ на замразяване на заплати и данъчни увеличения. Финансистът се обяви против данък върху свръхпечалбите на банките, защото „не е сигурно, че държавата ще преразпредели тези средства по-добре“. Той настоя за търсене на устойчиви приходи, а не еднократни, ясни секторни анализи и програмно бюджетиране, тъй като „липсват актуални секторни политики, по които да се планират ефективни разходи“.
"Ако искаме да имаме големи капиталови разходи, за да подпомогнем икономическия растеж, ръстът на държавните разходи не може да бъде повече от 4-5% за следващата година ", коментира Любомир Дацов от Фискалния съвет.
Трябва да се контролират ръстовете на заплатите в бюджетната и публичната сфера в подготовката на Бюджет 2026, настоява и председателят на УС на АИКБ Васил Велев. По думите му от няколко години страната се движи по една траектория, по която ако продължи, ще падне в пропастта. В края на 2025 г. България ще вземе 19 млрд. лв. нов дълг и отнесено към 200 млрд. лв. БВП, новият дълг ще е 6%. Това подклажда инфлацията и внася голяма несправедливост, добави Велев.
"Политиците ще се опитат да договорят повече разходи заради предстоящите президентски избори през 2026 г. и местни през 2027 г., насочени към общностите, от които биха печелили повече гласове", прогнозира пред БНР икономистът Васил Караиванов. Той очаква да започне сезонът на протестите.
Оптимизъм в МВФ: Растеж от 3% през 2025 и 3,1% през 2026
Българската икономика е на път да ускори растежа си през следващите две години, показват последните прогнози на Международния валутен фонд. В новия доклад „Перспективи за световната икономика“ (World Economic Outlook) се очертава устойчива тенденция към по-висок темп на растеж и стабилизиране на макроикономическите показатели, подкрепени от силно вътрешно потребление и активен кредитен пазар.
Според МВФ икономическият растеж на България ще достигне 3 % през 2025 г. и 3,1 % през 2026 г., след като тази година се очаква темп от 2,8 на сто. Оценките са повишени спрямо априлската прогноза, когато фондът предвиждаше съответно 2,5 и 2,7 процента растеж. Анализът отчита, че подобрението се дължи на устойчивото частно потребление, подкрепено от кредитна активност и фискални облекчения, които стимулират вътрешното търсене.
Инфлацията също се очаква да се задържи в контролирани граници – с леко ускоряване до 3,6% тази година и 3,4% догодина, спрямо отчетените 2,6% за 2024 г. Прогнозата отразява очакването за постепенно забавяне на ценовия натиск след 2026 г., като МВФ подчертава, че стабилният пазар на труда и растящите доходи остават основен двигател на цените.
Перспективите за заетостта остават позитивни – фондът очаква безработицата да се понижи от 4,2% през 2024 г. до 3,5% тази година и 3,4% през 2026 г. Според анализа българската икономика продължава да създава работни места в сектори с висока добавена стойност, а растящите инвестиции в услуги и технологии поддържат заетостта стабилна.
По отношение на външните баланси, МВФ предвижда отрицателно салдо по текущата сметка – минус 3,8% за 2025 г. и минус 3,2% за 2026 г., спрямо по-умерените стойности от -1,5% и -1,0%, очаквани през април. Според фонда това отразява засилен внос на инвестиционни стоки и по-висока активност на вътрешния пазар – знак за икономика, която расте, но и се нуждае от внимателно управление на външните зависимости.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
