Бизнесът прави полигони за практика в гимназиите (ОБЗОР)

Бизнесът прави полигони за практика в гимназиите (ОБЗОР) | StandartNews.com

"Трейс груп холд" финансира площадки за две училища

Третата национална конференция "Да на българската икономика" се проведе вчера в Стара Загора. Форумът бе организиран от вестник "Стандарт". Партньори на събитието бяха Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), вестник "Преса" и вестник "Строител". Дискусията се излъчваше пряко по Канал 3.


Бизнесът е готов да инвестира в полигони, на които учащите в профилираните гимназии да получават практическо образование. Това обяви председателят на Българския форум за транспортна инфраструктура и шеф на катедра "Пътища" в УАСГ проф. Николай Михайлов. Според Закона за учебния план в профилираните гимназии 40% от часовете трябва да са практически занимания. Това обаче не се случва. В гимназиите, от които трябва да излязат строители, се учи предимно български, математика и английски. Именно затова компанията "Трейс груп Холд", на която Михайлов е председател на Съвета на директорите, е готова да подсигури финансирането за подготовка на полигони за две профилирани училища. Нужни са съвременни методи за преподаване, нови квалификации на обучаващите, както и да се сключват реални договори за практики в работна атмосфера с фирми, допълни Цветан Цонев, който е член на управителния съвет на "ПСТ Холдинг". Създаването на тези полигони за обучение на кадри е добра идея и може да бъде направено и с финансиране по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж", допълни регионалният министър Лиляна Павлова. Важно е стандартите за обучение в тези полигони да са еднакви за цялата страна, уточни зам.-председателят на Камарата на строителите в България Пламен Иванов. И сега няма законови пречки ученици да се обучават по изисквания и с финансиране от бизнеса чрез публично-частни партньорства, каза зам.-министърът на образованието проф. Костадин Костадинов. За целта трябва да бъде сключено тристранно споразумение между местната власт, бизнеса и МОН. Идеята е общината, към която се води училището, да гарантира запазването на обществения интерес, бизнесът да даде изискванията и евентуално да финансира обучението, а просветното министерство да бъде гарант, че изискванията, по които се обучават учениците, ще бъдат национално валидни и децата няма да учат само по критерии на определени фирми или холдинги. Костадинов посочи, че и в момента е позволено 40% от обучението да преминава в практика, както иска бизнесът, но е нужно фирмите по-често да задават своите изисквания. Той заяви, че вече са се сбъднали част от обещанията, дадени от просветния министър проф. Тодор Танев по време на дискусията за дуалното обучение в Панагюрище, организирана от в. "Стандарт". Тогава Танев обеща в МОН да се създаде дирекция "Професионално образование", каквато до момента не е имало. От днес новата структура на МОН вече ще бъде факт и в нея ще съществува дирекция "Професионално образование", обяви Костадинов. Бизнесът вече има участие в разработването на новите учебни програми и планове, по които младите хора ще усвояват професия.

Търсим баланса между фирмите и държавата

Славка Бозукова, главен редактор на в. "Стандарт"

Подготвяйки днешния форум, си спомних една мъдрост на Цицерон: Ако имаш градина и библиотека, значи имаш всичко. Бих искала да открия днешната дискусия с вярата и надеждата, че библиотеката, която всеки от вас носи със знанията и опита си, ще ни даде отговора на въпроса, които ни е събрал. А именно: Как да направим успешни публично-частните партньорства в инфраструктурата и в професионалното образование.

Днес най-важни за успешния бизнес са новите кадри - образовани, квалифицирани, с опит, тесните специалисти в производството, ръководителите на обекти и производствени цикли.

Особено важни са кадрите в строителството, което дава между 6-8 % от БВП. Но статистиката е плашеща. Някогашните техникуми бяха заменени с професионални училища. Но от 2000 г. досега са закрити 60 от тях. Най-много са намалели учениците, избрали технически специалности. За 5 г. младежите, които учат в професионални гимназии, са намалели с 40 000 - от 131 000 през 2009 г. на 90 000 сега. А най-тревожният факт е, че над 50% от инженерно-техническите кадри са над 50 г.

Азбучна истина е, че държавното управление и бизнеса са като скачени съдове. Няма как изпълнителната власт да е успешна, ако не е успешен бизнесът, който развива икономиката. В същото време няма как да е успешен бизнесът, ако той е зависим от държавно финансиране - независимо дали по национални или европейски проекти. Затова с кампанията "ДА! На българската икономика" държим като основна и темата за баланса в отношенията бизнес-държава, така че двете страни да гледат на себе си равноправно и да си партнират.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПЪРВАТА ДИСКУСИЯ В ПАНАГЮРИЩЕ

Обещано: Проф. Тодор Танев обеща нова дирекция "Професионално образование".
Изпълнено: Дирекцията вече е сформирана в министрество на образованието.
Обещано: Проф. Тодор Танев обеща бизнесът да участва в писането на учебни програми и планове.
Изпълнено: Към момента бизнесът вече е участвал в разработката на няколко нови програми.

ПОЕТИТЕ АНГАЖИМЕНТИ

- Магистър няма да се дипломира без 100 дни стаж в индустрията.
- Ще се създават съвместни центрове между гимназии, университети, изследователски институти и бизнес.
- Ще има възможност за публично-частни партньорства между МОН, бизнеса и местната власт в областта на обучението на кадри.
- Министерството на труда и социалната политика отпуска 400 милиона лева за бизнеса да създава възможност за нови работни места. Още 200 милиона ще бъдат отпуснати наесен.
- Създава се Институт за професионална подготовка, който ще обучава кадри за строителния бранш.
- Задействат нови механизми за публично-частно партньорство.
- Нова дискусия за публично-частното партньорство в парламента.

Диплома след 100 дни стаж

Магистър вече няма да се дипломира, без да е имал поне 100 дни в индустрията, заяви просветният зам.-министър проф. Костадин Костадинов. Той очаква ректорите да вкарат тези изисквания, за да може подготвените от тях кадри да са адекватни на нуждите на фирмите. Практиката със 100-те дни стаж съществува например в Техническия университет, посочи проф. Костадинов. Вече ще има възможност да се създават съвместни центрове между гимназии, университети, изследователски институти и бизнес. В тях не само ще се добиват знания, а и ще се извършва трансфер на получените иновации към практиката. Студентите също ще могат да участват в научни изследвания, посочи още проф. Костадинов. Ръководителят на катедра в УАСГ проф. Славейко Господинов пък посочи, че трябва да се направи така, че да няма празнота между средното и висшето образование. Той поиска промени в Закона за висшето образование, които да гарантират, че финансирането там вече няма да се извършва на калпак.

400 млн. лева за работни места

Социалното министерство отпуска тази година 400 милиона лева, които ще създадат възможност бизнесът да открие допълнителни работни места. Това заяви зам.-министър Зорница Русинова, като подчерта, че първите схеми са тръгнали през юни. Чрез тях фирмите ще могат да откриват допълнителни работни места чрез субсидирана заетост или допълнителна квалификация на кадрите. От септември пък ще бъдат заделени още 200 милиона лева за подобряване условията на труд, квалификация и преквалификация, както и за мобилност на работната сила. Русинова подчерта, че е спазено обещанието на министър Ивайло Калфин за облекчаване на административната тежест, като ОП "Развитие на човешките ресурси" е първата, по която е въведено изцяло електронно кандидатстване и ще има изцяло електронно отчитане.

Фондове дават евтини заеми за инвеститори

Ще има пари за София, за туристически атракции и за инфраструктура

Редица възможности за публично-частно партньорство представи регионалният министър Лиляна Павлова пред бизнеса на Третата национална конференция "Да! На българската икономика". Нужно е създаването на механизми за сътрудничество между фирмите, местните власти и държавата, категорична бе Павлова. В бюджета на ОП "Региони в растеж" голяма част от средствата ще се отпускат на принципа на финансов инженеринг. Чрез него се дава финансиране за проекти, които са доходоносни и могат да върнат вложените средства. Заемите, които държавата отпуска чрез тези инструменти на бизнеса, са нисколихвени. Подобно финансиране ще се отпуска от няколко създадени за целта фонда - за градско развитие на София, на Северна и на Южна България. Предвиден е и фонд за туристически атракции, който ще се учреди със 100 млн. лева, но в него са предвидени и допълнителни още 100 млн. лева за паметници на културата. Предстои да бъде учреден и фонд за водния сектор и такъв за инфраструктура. Пред бизнеса министърът за пореден път заяви, че след 2018 г. винетната система ще бъде заменена от тол такси. Те ще се плащат за всички пътища според класа им, но не и от шофьорите на леки автомобили, които ще си купуват електронна винетка. След въвеждането на тол таксите ще се открият и повече варианти за публично-частно партньорство. Такова е възможно и за проекти по програма "Свързана Европа" и плана "Юнкер".

Има възможности във ВиК

Иван Мирински, собственик на "Водстрой"

Една от възможностите за изпълнение на проекти с публично-частно партньорство е в областта на ВиК. Предвидените промени в сектора за създаването на водни дружества, които да заменят сегашните оператори, предложени от МРРБ, са стъпка в тази посока. Именно в публично-частното партньорство е заложена и възможността фирмите да запазят специалистите. Тъй като водната инфраструктура ще бъде завършена в следващите 5-6 години, така водните специалисти ще имат шанса да я управляват и оперират вместо да си търсят друга работа.

Търсят се технически
ръководители

Светослав Глосов, председател на Строителната камара

В момента в строителството има 7571 технически ръководители със средно образование. Реално работещите хора в строителния бранш са 180 хиляди, което означава, че ни трябват поне още толкова технически ръководители. Тежко е положението и с квалификацията на работниците и бригадирите, липсват кадрите, които навремето подготвяха СПТУ-тата и професионалните центрове. Тези хора сега работят извън България. Затова трябва да си припомним принципа на Илф и Петров за спасяването на давещите се и да се спасим сами. Вече има Институт за професионална подготовка, който ще създава политики в областта на професионалното образование и ще осъществява тези идеи. Осъществили сме и конкретни дейности с немската строителна камара. Обучаваме млади хора, които са ни подадени от Министерството на труда и социалната политика, включително и по програма "Еразъм". Те преминават курсове за езикова подготовка тук и след това отиват да учат в центровете в Германия. Проблемът е, че когато германските колеги ме попитат ще се върнат ли в България, аз отговорих, че повечето вероятно няма да го направят.

Нужно е постоянство

Симеон Пешов, президент на ГБС

Медиите и обществото трябва постоянно да обсъждат темата за публично-частното партньорство. Ако това беше се случило досега, поне два големи партньорски проекта щяха да са факт. И може би вместо летището в Атина да е преразпределителен хъб за полетите на Балканите, тази роля щеше да я изиграе аеропортът в София. Задължително трябва да бъде направена и следваща дискусия за публично-частно партньорство в парламента, на която да се обсъдят законовите рамки на проблема.

Да започнем от малкото

Живко Недев, "Хидрострой"

Проблем за бранша е липсата на кадри, качеството на професионалното образование и публично-частното партньорство, което към момента не се осъществява. За да се случи то, със сигурност трябва да се започне от малките възможности за сътрудничество между държавата и бизнеса. Например за съоръженията по Дунав мост 2 или за други съоръжения от инфраструктурата като тунели.

Искаме да управляваме

Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите

Има 400 милиона за нови работни места, но няма бази за обучение. Тук става дума вече за друг тип ръководители, за хора, които управляват обекта. Тече електронизация на строителния процес, трябва да се включат и големите производители на строителни машини, за да се направи база и след това да се изготвят програмите. Няма как да стане без общините, но някой трябва да води. Ние искаме не само да сме в съветите в училищата, а и да участваме в управлението и програмите.

Да сключват реални договори

Цветан Цонев, "ПСТ Холдинг"

За да има квалифицирани кадри в строителството е задължително училищата да сключват реални договори с фирми за обучение на учениците. Задължителни са съвременните методи при обучение и повишаване подготовката на квалифицираните обучаващи. Задължително е технически да се усъвършенстват учебните бази, така че да са подходящи за практически обучения. Браншът може да подпомага и професионални училищни центрове.

Казанлък иска филиал на ВУЗ

Община Казанлък поиска от Тракийския университет да се създадат специалности, свързани с подготовката на кадри в областта на машиностроенето или етерично-маслените култури. Предложихме това да бъде или специалност или професионален колеж, но ни отказаха, съобщи кметът Галина Стоянова. От университети в Бургас и Пловдив също срещнахме отказ да създадат подобни колежи. Въпреки че бизнесът в Казанлък е готов да предложи както база, така и възможности за стаж и да финансира обучението на младите хора, посочи Стоянова.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай