Имунната система на човека е много сложен механизъм. И както всеки механизъм, и той не е перфектен, дори понякога дава сериозни отклонения. Пример за това са автоимунните заболявания. При тях имунната система тръгва на битка не срещу външни нашественици, а срещу определени клетки от самото тяло, което води до възпаления. Такива автоимунни заболявания са мултиплената склероза, невродермитът и различни ревматични заболявания, пише Булнюз. Човешкият организъм има вродена имунна система и придобита имунна система.
Вродена имунна система
Тя е бърза и ефикасна. Тази система много бързо успява да идентифицира и да обезвреди всевъзможни бактерии. Тя не е специализирана само над определен вид болестотворни организми (патогени), а действа на общо основание. За сметка на бързината си обаче, тя се активизира само за ограничено време и невинаги е в състояние да се пребори срещу определени патогени. Eлемент от тази вродена имунна система са клетки от групата на левкоцитите. Те се произвеждат от тимуса и костния мозък. През кръвообращението левкоцитите проникват навсякъде в тялото. Повишените стойности на левкоцитите в кръвта са сигнал за някакво възпаление или за инфекция. Лекарите констатират този факт чрез изследване на кръвната картина. Така разбират, че трябва да се намесят. Преди да проникнат в организма, патогените трябва да преодолеят няколко външни препятствия. Това са най-вече кожата и лигавиците, предпазващи различни телесни отверстия като устата или дихателните пътища. Те са важна част от съпротивителните системи на организма. Същото важи и за различни химически съединения като телесните киселини, ензимите и различните телесни течности. Те също пречат на бактериите да проникнат в тялото.
Придобита имунна система
Ако патогените успеят да проникнат в организма въпреки усилията на вродената имунна система и на другите защитни механизми, тялото пуска в действие следващото ниво на закрила: придобитата имунна система. Тя обаче реагира по-бавно - обикновено ѝ трябват четири до седем дни. Тази имунна система е специализирана и се бори срещу точно определени патогени. Тя регистрира „нашествениците“ и въвежда тази информация в така наречената „имунологична памет“. Тази памет разпознава патогените, с които вече си е имала работа, и веднага включва в действие придобитата имунна реакция. Така тялото може да реагира бързо и ефикасно срещу инфекциите. Придобитата имунна система бързо разбира какво трябва да се прави и реагира по съответен начин. Тъкмо по тази причина ние боледуваме от определени болести само веднъж през живота си. Ваксинациите също дължат ефекта си на придобитата имунна система. Ако бактериите или вирусите успеят да се справят с всички препятствия, поставени от имунната система и все пак проникнат в тялото, това още не означава, че са спечелили битката. Там ги очакват фагоцитите - клетки, които поглъщат и разрушават бактерии, чужди частици и други клетки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
