Можем да използваме възможностите на изкуствения интелект, за да строим по-сигурно, по-устойчиво и по-разумно. Но никога не трябва да забравяме, че зад всяка сграда и инфраструктура и зад всеки „умен град“ трябва да стои човешката мисъл и човешката отговорност. Това заяви държавният глава Илияна Йотова, която откри Националния форум „Да строиш с изкуствен интелект: от кампуса до умния град“, организиран от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София.
Форумът, който се организира по повод 85-годишнината на УАСГ, е платформа за представяне на възможностите, които изкуственият интелект предлага в сферата на образованието, архитектурата и градското планиране.
Изправени сме пред промени, които по своя мащаб и скорост трудно могат да бъдат сравнени с която и да било предишна технологична и обществена трансформация, подчерта Илияна Йотова. Президентът открои, че за кратко време изкуственият интелект е завладял словото и знанието, а тепърва предстои да бъде интегриран и във физическата среда на нашето ежедневие. „От най-високите формати на международно сътрудничество до класните стаи темата за изкуствения интелект предизвиква все повече въпроси, а отговорите като че ли продължават да ни се изплъзват“, заяви Йотова.
Държавният глава подчерта, че човечеството търси пресечната точка между споделените регулации и насърчаването на иновациите, между сигурността и новите възможности, а дилемите, свързани с изкуствения интелект, не са само от техническо естество. По думите ѝ дължим отговор на фундаменталните въпроси за границите на самоусъвършенстващите се модели и до къде ще стигне главоломната глобална надпревара, в която всяка пауза за размисъл се счита за загуба на стратегическо предимство. Необходимо е и да потърсим мястото на България в глобалните процеси и да разчетем предимствата на страната ни, които могат да ни позиционират сред лидерите по технологично развитие.
Илияна Йотова открои приноса на форума като стъпка към намирането на отговори на тези въпроси и обединяването на представители на различни институции. Тя отбеляза, че събитието е „подадена ръка, защото ще настане Вавилонска кула, ако всяка институция работи сама за себе си и има разнобой в публичното пространство“.
Темата „Да строиш с изкуствен интелект: от кампуса до умния град“ поставя дълбокия въпрос какво означава да създаваме и управляваме средата около нас в момент, когато машините вече могат не само да изпълняват зададени инструкции, но и да участват в самия процес на търсене на решения, заяви държавният глава. Изкуственият интелект чертае проект за минути, изчислява натоварвания, открива пукнатини в мостове по снимки и сателити измерват до милиметри слягането на сгради, посочи Йотова, като подчерта, че въпреки тези възможности машината не може да реши какво значи един квартал да е добър за децата и хората в неравностойно положение. „Изкуственият интелект може да бъде мозъкът на сградите около нас, но сърцето им трябва да остане човешко“, заключи президентът.
Държавният глава акцентира върху необходимостта от инвестиции в образование и наука с цел защитаване и осигуряване на професиите, които се изучават в Университета по архитектура, строителство и геодезия. „Изкуственият интелект може да помага, но няма да ги замени, защото мостът, язовирът и градът се нуждаят от човек, който да поеме отговорност за тях. Отдолу стои човешкият подпис“, подчерта Илияна Йотова.
В епохата на изкуствения интелект стойността на човека нараства, защото колкото по-бързо се произвеждат отговорите, толкова по-необходима е преценката за добър и лош отговор. Илияна Йотова заяви, че е мисия на младите хора да развият критично мислене, а на университетите да подготвят специалисти, които познават най-новите технологии и в същото време могат да ги използват отговорно.
По отношение на т. нар. умни градове президентът посочи, че е важно това понятие да не бъде превърнато в самоцел. Умният град не е този с най-многото сензори, камери, приложения и алгоритми, а е градът, който използва технологиите, за да решава ежедневните ни проблеми и подобрява качеството на живот на своите граждани, подчерта Илияна Йотова. Всяка нова технология е толкова ценна, колкото е полезна за хората и обществото, заяви тя.
Президентът се обърна към студентите на УАСГ и ги определи като поколението, което има възможността да работи едновременно в два свята – в материалния на сградите, конструкциите, пътищата и градовете и в дигиталния на данните, моделите, алгоритмите и изкуствения интелект. „Предизвикателството пред вас не е изборът между тези два свята, а начинът, по който те да работят заедно, така че технологичният напредък да води не просто до по-ефективни решения, а до по-добра среда и по-добър живот за човека“, открои президентът.
Държавният глава беше посрещната на събитието от хуманоиден робот, като по думите ѝ той не е успял да отговори на въпроса как да се преодолее засушаването на река Дунав, но е дал структурирани ценни указания къде да се търси решение на този проблем. По думите ѝ това е пример за необходимостта от съвместна работа на човека и технологиите.
По-рано президентът проведе среща с ръководството на УАСГ, на която бяха обсъдени бъдещите проекти на висшето училище.
