Четвъртък,

Йотова пред Стандарт: Искам през 2022 г. да станем държава в подем

От: Екатерина Николова -
Йотова пред Стандарт: Искам през 2022 г. да станем държава в подем
A
A
A
  • Най-голямата ми задача е връщането на авторитета на България, на българското, казва вицепрезидентът Илияна Йотова, патрон на кампанията "Чудесата на България", в специално интервю за в. СТАНДАРТ
  • Нулевата толерантност към корупцията ще е отправна точка в оценката за правителството
  • Кампанията на „Стандарт“ „Чудесата на България“ ще продължи взаимодействието с кметовете
  • Съществена част от промяната са нови взаимоотношения между институциите в интерес на всички българи
  • Справянето с бедността е цялостна национална доктрина и въпрос на национална сигурност
  • Президентската институция е естествено място за идеи, търсене на съгласие, взимане на обединяващи решения
  • Отношенията с нашите братя и съседи от Северна Македония не са кубче на Рубик, което можем да подредим с минимален брой размествания

- Г-жо Йотова, със съставянето на редовно правителство с мандата на „Продължаваме промяната” думата на 2022 г. стана промяна. Какво трябва да се промени в обществено-политическите отношения?

- Думата на 2022 ще я определим в края на годината. Иска ми се тя да бъде друга – подем. Промяната е задължителна, но тя не може да бъде цел. Цел е възстановяване и съграждане, по-добър и по-сигурен живот на хората на България. Задължително трябва да се разделим с арогантността, беззаконието, грабежа, произвола, сплашването. Да бъдем по-взискателни към себе си, всеки да си зададе въпроса аз мога ли да бъда силен, непримирим, да не ме удавят малодушието и апатията?!

Промяната от площадите на 2020 г. не е завършила и затова са нужни много сили и воля. Важни са хората и затова моята дума за 2021 г. бе ние.

Памет и традиции – вицепрезидентът всяка година е гост на Националния младежки тракийски събор „Илиева нива“Вярна на максимата, че трябва да помним миналото, за да градим бъдещето, вицепрезидентът почита паметни дати от българската история

- Изпратихме една година, белязана от разделения - почтени-непочтени, добри-лоши, ваксъри-антиваксъри. Как президентската институция ще спомогне за заличаването на тези разделителни линии?

- Не сме разделени! Въпреки желанието на много политици да заграждат част от българите, за да ги противопоставят на други и така да печелят влияние и избори. Прекалено политическа бе 2021 година. Пет пъти бяхме изправени пред избор, всеки път с кампания, с неспирен поток от политически послания, което впрочем девалвира много думи от прекрасния български речник.

В житейската ни реалност мнозинството хора в България имат сходни стремежи и еднакви тревоги. Без притеснения те ни казваха по време на десетките срещи с тях, че са привърженици на една или друга партия, но проблемите са общи. Тези отговори трябва да намерим.

Така ще се върне доверието и в политиците, и в институциите. Само пиар и рекламни клипове вече не стигат. Достатъчно претоварихме пазара с политическа реклама. Самата аз губя доверие в някого, който прекалено много „се обича“ от екрана.

Специално по темата с антиваксърството, нужни са не умилителни видеопослания, а честен разговор за плюсовете и минусите, предимствата и рисковете на ваксинационната политика, за да бъдат хората убедени в своя избор, а не да им се сервира истина от последна инстанция.

Радев и Йотова са в непрестанен диалог с хората в цяла България

- Как оценявате старта на правителството на Кирил Петков? Кои според Вас ще са най-големите изпитания за него?

- Решителен, енергичен старт, който вдъхва надежди. Дано се разбере, че политиката не е спринт, а бягане на дълги разстояния.

Правителството се ползва с един неочакван бонус. На всяка критика към работата му, справедлива или не, хората масово казват „вие какво искате, да не е като преди“. Този бонус не бива да подвежда. Първото и най-сериозно изпитание пред кабинета е да започне да действа като екип, с единна политика, цел и стратегия. Винаги има риск всеки министър да се хвали с общите положителни новини, а неудачите и оправданията да приписва на другите.

Министър-председателят не бива да става заложник на партиите в коалицията и да бъде рекетиран с напускане, ако не се удовлетворят исканията.

 - Основен приоритет на кабинета „Петков” е нулева толерантност към корупцията. Ще успее ли България да се пребори с този бич – злоупотребите с власт?

- Това е отправната точка в оценката за правителството и тук ще бъдем всички ние, българските граждани, много бдителни. Трябва да даваме гласност на всяка нередност, която забелязваме. За да бъде ефективна тази борба, е необходимо всички институции, натоварени с борбата с корупцията, да имат волята да работят заедно и без задни вратички. От страна на правителството сякаш има такава воля, въпросът е и други – КПКОНПИ, прокуратурата – да заработят заедно. Засега не се получава.

Впечатлението е, че МВР е препънато от прокуратурата и затова не може да се стигне до край в разкритията. Имам добронамерен съвет към хората, които сега прохождат в управлението на страната – пазете се от новите пишман „активни борци“ – довчера в нисък поклон пред ГЕРБ и далаверите, днес отричащи дори себе си, проснати на килима пред новата власт.

Вицепрезидентът работи активно за връщането на авторитета на България като държава с богато историческо и културно наследство. Планира създаването на постоянно действащ форум за кирилицата с представители на страните, които пишат на кирилската азбука

 

- Тече наистина тежка в икономически план зима – непосилни цени на тока, инфлация. Налице ли е диалог и синхрон в политиките между законодателна, изпълнителна и президентска власт за изработването на най-добри мерки в подкрепа на семействата и бизнеса?

- Не само на семействата и бизнеса, в подкрепа на хората на България, специален пакет за най-слабите. Чувам предложения от всички министерства, няма лошо, но очаквам интегрирането им в завършена програма с конкретна хронограма. Добре е да бъде обществено обсъдена, да бъде одобрена от НС. Част от тази дискусия предстои по новия бюджет, но това не е достатъчно. Като че ли преодоляваме блокажа от миналото, в който един кръг решава какво ще се прави, изпълнителната власт го изпълнява, законодателната власт просто се подчинява, а президентската е притискана да не участва.

Когато ме попитахте в началото на интервюто за промяната, ето това е съществена част – нови взаимоотношения между институциите в интерес на всички българи.

- Кои са големите предизвикателства пред България през 2022 г.?

- Да излезем от червената зона – на пандемията, на високите цени, на бедността, на корупцията, да влезем в зелената зона на държава в подем. Не е малко нали?!

За щастие виждам мнозина, които повярваха, че сега е тяхното време да бъдат будни, активни, да променят, да успяват за себе си и за държавата. Тази  енергия не бива да губим. Тя се роди на площадите на протеста и след събуждането идва съзиданието. Това е огромната отговорност на всички във властта.Несъмнено първата ни задача е здравето.

Много искам новият екип на министерството да успее, да се раздели с търговците в храма на здравето, с псевдоекспертите, които искаха да се ликвидират общинските болници, които гледаха на здравето като на счетоводна таблица – приходи и разходи, а на пациентите като на досадна подробност.

- Многократно сте подчертавала, че главният приоритет на България е справянето с бедността. Какви политики може да инициира президентската институция?

- Справянето с бедността не е работа само на социалния министър. Това е за мен цялостна национална доктрина и въпрос на национална сигурност. Няма просперираща и силна държава с необразован, болен и беден народ. Това означава политика за преодоляване на регионалните дисбаланси, превъзмогване на феномена на „работещите бедни“, атакуване на „хроничната бедност“, която се възпроизвежда през поколенията и трайно обрича стотици хиляди хора на липса на перспектива. Укрепване на образователния потенциал за излизане от бедността. Инвестиции в отрасли и производства, където България има свои относителни предимства. Защита на трудовите права и борба с експлоатацията на работното място.

Ликвидиране на рекета върху малкия бизнес. Защо не и преосмисляне на данъчната система. Необходима е мащабна законодателна програма, не хаотични реакции на парче. Президентската институция е не само участник в изграждането на тази национална доктрина, но и естествено място за идеи, търсене на съгласие, взимане на обединяващи решения. Иначе с „пожарно“ даване на помощи или пари на ръка не се постига нищо, кърпим старото палто, което вече необратимо се къса.

- Каква е оценката Ви за българския план за възстановяване и устойчивост, чието внасяне много закъсня и какво новото правителство може да промени в него?

- Постигна се един добър вариант от служебното правителство, вероятно не идеален, но отразяващ интересите и потребностите на България. Нещо повече, заложени са параметри не само за възстановяване, но и за развитие. Не бива да гледаме на него като панацея.

Трябва да заработи час по-скоро, за да се възползва бизнесът от него, да се развива дигитална България, да има икономика с резултати, да има интересни и мотивиращи работни места за младите хора на България. 15 години „усвояваме“ средства, крайно време е да се научим, че не това е целта. Те са добър инструмент, с който се работи, за да има инфраструктура, високи технологии, добро образование, наука, за да се живее по-добре.

Страхувам се, че някои са много нетърпеливи да потънат средства отново в джобовете им. Вероятно ще проявят и намерения за нови схеми за облагодетелстване при разпределението на средствата. Не бива да забравяме, че все пак говорим за дълг, който следващите поколения ще изплащат и не ми е безразлично с какво ги натоварваме.

Не е достатъчно наблюдението на Брюксел за спазване на върховенството на закона, сами трябва да бъдем безкомпромисни към всяка злоупотреба. В крайна сметка и Планът за възстановяване, и използването на средствата по оперативните програми ще отговорят на въпроса каква България искаме да имаме, как виждаме страната си в годините напред.

- Какви са приоритетите Ви като вицепрезидент за втория мандат?

- Онова, което бе заложено през 2017-а, да може да бъде отчетено през 2027-ма като успешно. Вторият мандат продължава първия. Новото е – надявам се на по-успешно взаимодействие с другите институции. Много държа и винаги сам държала на този диалог. Старото е, че остават ангажиментите и отговорността за тяхното изпълнение.

Най-голямата ми задача е връщането на авторитета на България, на българското. Влиянието ни зад граница е свито до санитарен минимум, липсващата или разпиляна културна дипломация е тежка диагноза за нас като общество. Потомци сме на една от най-старите държавни традиции в Европа, от нас тръгва славянската цивилизация и сме се докарали до там, че всеки може да се гаври с историята ни както си поиска или да я използва за свои политически или геополитически цели. Търся вината по-скоро у нас. Какво направихме, за да не случва това – със Северна Македония, с азбуката, с Кирило-Методиевото дело?

Многократно предлагахме от името на президентската институция създаването на Български културен институт. Имаме готови, разработени варианти. Мнозинството на ГЕРБ не чу, макар че не мога да си кривя душата – имаше политици сред тях, които се отнасяха много присърце. Както винаги, всички препращаха към Борисов, а той беше и си остана много далеч от културата. Старата максима, че по-добре е да взимаш, отколкото да даваш пари за нещо, беше по-силна. Силно вярвам, че сега ще срещнем грамотни хора родолюбци, с които ще можем да изградим този институт.

- Работата с българските общности зад граница е Ваша основна дейност...

- Българите зад граница не са просто емигранти или представители на историческа диаспора, а граждани на българската държава на духа, за която говори Дмитрий Лихачов. И като граждани имат правото да участват в нейното развитие и утвърждаване, което е и тяхно развитие и утвърждаване, тяхно самочувствие. Отношенията с българските диаспори не може да бъде само културен календар, това е ежедневна работа с тях, с проблемите, които имат, и как заедно можем да изграждаме образа на родината ни навън.

Огромна е заплахата от тяхното претопяване в историческите диаспори. Там всеки конкретен случай изисква различна политика, различни решения – преговори, позиции, непреклонност, дипломация. Но ако загубим тяхната мотивация да бъдат българи, сме загубили всичко и затова работим за българския език, за центровете, за студентите оттам и т.н. Отдавна настоявам за промяна в законите за българите в чужбина, за да имат право на статут нашите общности зад граница. Досега това беше глас в пустиня. И тук чакам промяната...

- Като експерт по европейска и балканска политика каква е Вашата оценка за политиката на България към Северна Македония? Какво трябва да направи България?

- Първо за Европа. С голямо внимание и в детайли наблюдавам последните събития около Украйна, диалога САЩ-Русия, изявленията на световни лидери. За съжаление, ЕС отново не е на лидерски позиции, стои като наблюдател, вместо да бъде основен играч в разиграването на картите, в определянето на позиции в една доста опасна и безизвестна обстановка.

Голямата тема за началото на преговорите с Албания и Северна Македония зацикли само в българо-македонския въпрос. А той е част от голямата тема за Западните Балкани, какво става с Босна и Херцеговина, Косово. Този геополитически анализ липсва и в европейското, и в българското политическо досие.

Що се отнася до двустранния казус, ще ви припомня една култова реплика от чудесния руски филм „Бялото слънце на пустинята“ – „Восток – дело тонкое“. За нас, българите, именно Македония е тънката работа. Там не са допустими прибързани и повърхностни решения. Отношенията ни с нашите братя и съседи не са кубче на Рубик, което можем да подредим с минимален брой размествания – един политик от София да иде в Скопие или един политик от Скопие да дойде в София.

Това не са парченца от игра, а плетеница от история, самосъзнание, човешки права, държавен авторитет. Не искам да се връщам с критики назад, към управлението на ГЕРБ, но с тревога казвам, че се загуби доста време. Разговорът с европейските ни партньори не трябваше да бъде само за историята, а за днешната ситуация в нашата съседка. И понеже стана дума за българите в чужбина, какви гаранции има за правата на онези граждани на Северна Македония с българско самосъзнание?

Често ни обвиняват, че спорим само какви са били Самуил и Гоце Делчев. Не е само това. Спорим и за това каква свобода имат хората днес в Северна Македония да се нарекат българи. Това не е исторически въпрос, а политически, конституционен, европейски и човешки въпрос.

Днес има чудовищен натиск от страна на ЕС България да свали ветото си. Участията на президента Радев на срещите на върха по тази тема започнаха да преобръщат мнението на нашите европейски партньори, започнаха да задават въпроси за човешките права на българите там. За тези права говореха нашите сънародници в срещите, които президентът направи с тях през миналата година, и фактите са повече от стряскащи.

Тази политика трябва да продължи, да се получат гаранции, да се запишат обвързващи текстове в проектодоговора за присъединяване. През 2019 г. Франция, която днес е председател на ЕС и много настоява да се отпуши процесът, наложи вето на разширяването, докато не се променят механизмите за преговорите. Днес България е в правото си да поддържа ветото, докато в тези нови механизми няма достатъчно гаранции за българския интерес и интереса на българските граждани там.

- Опазването и популяризирането на културно-историческото наследство е Ваш основен приоритет като вицепрезидент от първия Ви ден на „Дондуков“ 2. Какви държавни политики са необходими за превръщането на културно-историческия туризъм в стратегически отрасъл?

- Говорих вече за Българския културен институт. Той трябва да бъде напълнен със съдържание – сериозна, богата политика за възстановяване и разширяване на културното влияние, познаване на древната ни история, езика, писмеността. Всяка педя земя в страната е археологически обект, в чиито вертикални разрези се разчита историята на много народи, богатство, обичаи, традиции. Не умеем да го правим известно, достъпно, въпреки че имаме едни от най-добрите археолози, световно признати учени. Не видях, за съжаление, никъде културно-историческият туризъм да бъде широко обсъждан при консултациите за съставяне на правителство.Дано пропускът да е мой. Имаме много съюзници и сред учените, и в туристическия бранш това да бъде наистина приоритет. Ще го направим.

- Новият европейски Баухаус дава големи възможности на общините да реализират проекти, свързани с вграждането на културното наследство в новата, умна градска среда. Подготвени ли да кметовете у нас за това и има ли възможност президентската институция да им съдейства?

- Взаимодействието с кметовете и местната власт не е спирало. И кампанията на „Стандарт“ „Чудесата на България“, която се провежда под мой патронаж, ще продължи занапред. Впрочем проекти от Плана за възстановяване могат да се правят и за това вграждане. Но някак всичко пак е на парче.

Можем да реализираме съвместни идеи с други страни от ЕС, които имат същите възможности и същите предложения, с техните културни и исторически места. Например една от моите идеи за общ културен маршрут по старите европейски столици, в България да започва от Плиска. Или Кирило-Методиевите културни маршрути? Така вече и в Словакия децата ще знаят, че делото на двамата братя е спасено от Княз Борис и България. Защо не тази тема да бъде част от предизборната кампания за местна власт?!

- Как посрещнахте Новата 2022 г.?

- С моя съпруг и с най-близки приятели.

- На кого в семейството Ви се падна паричката?

- На мен.

- Какво ще пожелаете на българите за 2022 г.?

- Независимо дали сме вярващи християни или не, независимо от вероизповеданието ни, думите от Евангелието на Лука „На земята мир, между човеците благоволение“ са най-искреното пожелание за бъдещето. Годината да е мирна, това е все по-важно в нашия изтъкан от напрежения свят, а хората да се разбираме помежду си, да бъдем заедно.

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички