У нас влиза мляко от трети страни, но с полски етикет, казва Явор Гечев в интервю за "Стандарт"
Сериозни мерки в подкрепа на земеделието все още няма
Не е нормално агнешкото да струва 18,95 евро за килограм
В момента сме в ситуация „Криза върху криза“
Една от ключовите мерки е разширяване на пазарите и скъсяване на веригите на доставка
– Господин Гечев, седмица преди Великден на пазара се появиха стряскащи цени – агнешко по 18,95 евро и краставици по 7,50 евро. Нормално ли е това?
– За мен не. И не само за мен – очевидно е, че това не изглежда нормално. Повтаря се една и съща грешка, която вече е закономерност. Когато правиш едни и същи грешки, се сблъскваш по един и същи начин със стената. Нищо ново, за съжаление. Отново се стига до констатации, но след това очакваме проблемите да се оправят сами.
– Земеделският сектор, заедно с транспорта, търпи най-тежките последици от кризата с горивата заради войната в Иран. Като бивш министър на земеделието, как оценявате подкрепата на държавата и какво още може да направи тя?
– На практика сериозни мерки все още няма. Това, което се прави, е недостатъчно. А и каквито и да са мерките, трудно биха компенсирали загубите на земеделските производители, защото разходите станаха прекалено високи.
Освен това още при въвеждането на еврото предупредихме, че ще има проблеми – не защото сме против, а защото начинът и моментът на въвеждане ще струват скъпо. В момента сме в ситуация „криза върху криза“. Цените вече бяха високи, а с новия военен конфликт растат още повече.
Мерките трябва да са много по-сериозни, особено за земеделието и транспорта. Има риск да загубим пазари, а и в зърнопроизводството ситуацията съвсем не е добра.
– Затварянето на Ормузкия проток вдигна цената не само на горивата, но и на торовете. Как трябва да реагира държавата?
– Надявам се войната да спре, защото всичко друго са частични решения. В същото време други държави вече прилагат по-ефективни мерки в защита на своите производители.
Необходими са по-сериозни компенсации, особено за горивата и торовете. Истинският ефект от кризата още не е усетен напълно. Част от разходите вече са направени, но ако ситуацията продължи, към септември ще видим още по-високи цени.
Проблемът не е само в цените – има нива, които пазарът просто не може да понесе. Производителите ще бъдат принудени да продават на загуба.
Една от ключовите мерки е разширяване на пазарите и скъсяване на веригите на доставка, така че повече от добавената стойност да остава при фермерите, а не при големите търговски вериги.
– По време на дискусията „ДА! На българската храна“ беше поставен въпросът за вноса на мляко – той е основно от Полша. Страната ни като част от общоевропейския пазар не може да го забрани, но това пък принуждава фермерите ни включително да колят животните си. Има ли формула за решаване на този проблем?
– Формули има, но нито една от тях не е теорема. Не съм съгласен, че държавата не може да направи нищо. Много държави защитават хранителния си суверенитет. Трябва да се гледа европейското, но вътре в него да се защитава националният интерес. Няма да се уморя да давам един пример. Погледнете съседна Гърция – дали е възможно в някой нормален магазин в Гърция да си купиш турски или испански зехтин? Принципно е разрешено, формулата е същата като при млякото. Но дали се случва дефакто? Не, не се случва.
Формално пазарът е свободен, но на практика има механизми за защита на местното производство. Държавата трябва да гарантира повече пазар за българските производители и да се намесва там, където пазарът е изкривен.
Ние трябва да имаме много ясна политика какво влиза в България и от къде влиза. Защото редица от цистерните, които влизат у нас от Полша, не са с полско мляко, но вече са с произход Европейския съюз.
-Тоест идват от трети страни в Полша, а при нас влизат като продукция от европейска страна?
- Да и това вече е хванато много пъти. Така че държавата трябва да защитава собствения си интерес. Още Левско го е казал - да сме равни на другите европейски народи, не просто да ги слушаме. Самите субсидии в земеделието, самите квоти в земеделието изкривяват свободния пазар.
И когато условията за една държава са по-добри, а за друга – по-лоши, ние не трябва да сме безгласна буква. Ние сме част от Европа и можем да се борим – включително със свръхизискванията на зелените политики, които щяхме да намаляваме, а всъщност спряхме да говорим за тях. Ние убиваме собствените си производители с неразумна екологична политика.
– Един от проблемите е, че субсидиите у нас са много по-ниски от тези във Франция и Холендия, например, което прави родните земеделски производители неконкурентоспособни.
– Това е само част от проблема. По-големият е, че нямаме цялостна политика. Нямаме яснота какъв модел на земеделие искаме.
Например, всички казват, че трябва да произвеждаме повече плодове и зеленчуци, но няма реална подкрепа за това. Това са трайни насаждения, за тях трябва собствена земя. Няма как да развиваш трайни насаждения или да правиш поливни инсталации на зеленчукови култури върху чужда земя – необходим е устойчив поземлен модел.
Липсва и коопериране. В много европейски държави фермерите печелят не само от производство, но и като търговци чрез кооперативи. У нас това почти отсъства. Не, че законът не е добър. Но той засяга само един вид коопериране.
– Сред най-големите проблеми на земеделието ни е напояването, което е под опеката на 7 ведомства и институции. Нужно ли е ново министерство на водите, каквито предложения се чуват?
– Не. Не са нужни нови структури, а по-добра координация. Структурите трябва да си говорят на база национални приоритети. При водите винаги става въпрос не за собственост, а за управление. Водата е държавна собственост, въпросът е управлението.
Министерството на екологията гледа екологичните проблеми, а земеделието -агро-екологичните. Това са две различни науки, при това много различни. Трябва да се научим как да балансираме политиката си, така че да пазим природата, но не за сметка на хората. Това е постижимо.
В момента институциите не работят синхронизирано. Липсват електронни системи, липсва дългосрочно планиране. Напоителната инфраструктура е в лошо състояние, а на места дори не е ясно какво съществува.
Трябва да се мисли за модернизация, кооперативно управление и стимули за фермерите да инвестират в инфраструктура.
– Какво предвижда програмата на „Прогресивна България“ за земеделието?
– Най-важното е осъзнаването, че хранителната сигурност е стратегически приоритет. Земеделието не е просто сектор – то е икономика, география, социална политика, развитие на регионите, стандарт на живот в селските райони.
Предвиждаме активна работа по отношение на къси вериги на доставка и гаранции за българския пазар. Гарантиране на качеството. Българската продукция е изключително качествена и би трябвало да намира по-широко място на българските пазари.
Много неща трябва да се направят и са предвидени в нашата програма – и по отношение на рибарството, и по отношение на горите. Предвиждаме реални политики, които да изсветляват сектора.
Много важен акцент е намаляването на административната тежест – ние побъркахме земеделските производители. За съжаление Европа пак отлага опростяването на Общата селскостопанска политика. Много работа ни чака. Но земеделската политика наистина е опора и стълб в програмата на „Прогресивна България“. Започваме с модела на земеделието.
– Социолозите предвиждат първо място на Прогресивна България, но не и 121 места. Ако това е така, с кои партии предвиждате партньорски отношения след изборите?
– Социолозите са много плашливи в това да казват истината напоследък. Някои даже прикриха истината, като започнаха да измислят нови методики при смятането на гласовете. Аз виждам вълната долу, виждам пламъка в очите на хората, които искат промяна. Ясно заявяват подкрепа към нас на база собственото си усещане, че държавата ни не е наред. Да, ние знаем, че социолозите предвиждат, макар и много плахо, значителна преднина на „Прогресивна България“. Но ние не искаме просто да сме на първо място. Хората не искат ние просто да спечелим изборите. Ние и хората заедно искаме да променяме държавата към по-добро. Защото, ако всичко бе наред в държавата, нямаше да има нужда от „Прогресивна България“. Тя се роди от искането на хората за промяна. Но не подмяната, която видяхме в последните 4-5 години – всеки със всеки, който се плюе, след това се прегръща, че и жени, а реалната промяна. Президентът Радев, като стожера и създателя на нашата формация, беше единственият национално поставен политик, който не се огъна под сегашния олигархичен модел – независимо колко му струваше това. Но това ще продължи. Нашата политика се базира само и единствено на националния интерес. Както вътрешната, така и външната политика ще се базира на добруването на хората и на националния интерес. Не на политиката „Йес, сър“.
– Водач сте на листата в Кюстендил. Кои са най-големите проблеми на областта и къде виждате потенциала за развитието на региона?
- Страхотен регион. Той има толкова природни дадености. И не го казвам аз, казали са го още древните римляни, когато са се спрели в Кюстендил. Този край понякога има много дребнави проблеми. Един от най-големите проблеми на Кюстендил е водата. Това е парадоксално, защото разположението му е в един от регионите с най-много вода. Но понякога от чешмите няма вода. Трябва много сериозно да се работи за това. И вече с редица от кметовете обсъждане варианти как да стане.
Друг ключов проект е Коридор №8, който може да превърне региона от периферия в стратегическа зона за бизнес и за развитие.
Кюстендил е най-овощарския край в България заедно с Пловдив и има силен потенциал в земеделието, особено при кооперирането и модерните модели на производство.
– Вашето послание към избирателите?
– Най-важното е хората да излязат и да гласуват. Купеният вот струва скъпо на всички – в крайна сметка плащаме многократно повече като общество. Не може да има просперираща държава, ако продаваме гласа си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
