* Най-скучната предизборна кампания си отива, за да отвори пътя на най-непредвидимите избори
* Какво ще е другото - решават хората
Най-скучната предизборна кампания си отива, за да отвори пътя на най-непредвидимите избори.
Загадката за партийната класация на вота е толкова голяма, че от екрана седмици наред изчезна дори социологът Андрей Райчев. Предизборни дебати така и нямаше.
Драмите около градушките, еуфорията по европейското и страховете от еврото запълниха свободното време на всички телевизии в промеждутъците между участията на служебните министри. Разказите за наследството, което са открили, отначало звучаха патетично, но когато извадиха цифрите, стана ясно, че досегашните управляващи наистина са счупили доста антирекорди. Едни раздавали коледни подаръци с анекси за милиони. Други правили секс стаи във ведомствата си.
Парите за магистралите били разплатени още преди да се покаже проектът. Част от сумата за винетките се отклонявала по специални схеми към близки фирми. Но всичко това избледня, след като икономическият министър Кирил Петков показа фишовете на досегашните надзорници на ББР. Оказа се, че те удариха в земята дори най-богатите държавни служители от РВД и БЕХ.
А заплатата им от 60 бона месечно втрещи дори шефовете на частните трезори.
Изваждайки скелети от гардероба на Борисов, кабинетът на Радев препъна ГЕРБ за първото място в прогнозите и даде предимство на партиите на промяната във финалния спринт преди вота.
Събитието с месец аванс на Бузлуджа пък не оправда очакванията на Корнелия Нинова. Снимките от препълнените поляни преди година и сегашните отънели редици, плъзнаха само за часове в социалните мрежи и изтриха набързо червения ентусиазъм. Дори и завишените прогнозни резултати, дадени от приятели - социолози, не успяха да скрият печалната загуба в Благоевград, дори след като лично Нинова отиде да нахъсва своите за победа.
Затова и дежурните червени политици копираха ГЕРБ като слязоха от ефира. Неуморният Христо Иванов, който моментално запълни екранния дефицит, ядоса Борисов. А гнева му подсилваха всекидневните кадри от пълните площади и зали в предизборния лъч на ДПС.
Това накара експремиерът да си припомни легендарната песен на Уили Нелсън On The Road Again и да запали старото Ауди с надеждата да обърне резултата. В кампанията за вота на 4 април все още премиерската джипка работеше.
Но сега от ауспуха й излизат само отровни газове.
Борисов избра не да пътува, а да ходи сред актива си и да сее от партийните зали огън и жупел по всичко, що е ново. Уви, обиколката му закъсня. Срещите му и в Кърджали, и в Пловдив са след тези на ДПС и въпреки обясненията му, че работи за българските мюсюлмани, снимките им с Мустафа Карадайъ са повече от красноречиви.
Истината е, че колкото и Борисов да бърза на финалната права на вота, новото време го изпревари. Вотът в Благоевград показа, че вятърът на промяната вече е дошъл. И причината не е, че възрастните хора се притесняват от вот с машини, а че младите искат да вземат съдбата си в ръце. Те не желаят да живеят по законите на Фамилията или по каноните на Партията, а очакват хората с власт да ги чуват и да решават проблемите им. Каквото и да се случи на 11 юли, промяната вече е факт. И тя не е толкова в това кой е първи, кой е втори. а в отношенията между хората и политиците. 
Българите вече повярваха, че са работодатели на управляващите, а не роби.
Че имат право да изискват, а не да се подчиняват. Че могат да пишат дневния ред.
За 30 години преход стотици пъти сме говорили за промяна. И СДС, и Костов, и Царя и дори Борисов поеха властта на вълната на народната любов. Но днешното ново време не идва с любов, а с отрицание на старото. И е изстрадано.
Затова Слави Трифонов не обещава след 11 юли светло бъдеще, а нещо друго. Отсега се знае само, че няма да е още от същото. А какво ще е - този път ще решават хората.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
