Четвъртък,

Сагата с "Лукойл" свали евроатлантическите маски

От: Стандарт -
3686
Сагата с "Лукойл" свали евроатлантическите маски
A
A
A

Кой най-много обича шума на парите у нас? Кръгът „Капитал“, разбира се, защото за хората от обкръжението на олигарха Иво Прокопиев парите са особен вид ценност, за която са готови на други много сериозни морални жертви.

И едно важно уточнение – за „капиталци“ парите не просто нямат мирис, но и цвят. Валутата не е от значение. От копейки, през юани до долари - всяка парична единица е конвертируема в пропагандния център на енергийния олигарх и медиен монополист. Стига да се получава редовно и да се използва по предназначение – разбирай за манипулации, дезинформация и лобизъм.

Искате примери? Ето и най-пресният – материал с автор Красен Станчев. Независимо, че се издържа от траншове по линия на „Америка за България“, Станчев винаги е готов да защити вижданията на Прокопиев. Дори ако цената е текст със сложни връзки, в който – за да се прокарат интересите на руския монополист „Лукойл“, а оттам и на Кремъл, се опитва да изкара, че нефтеният гигант бил опозиция на режима на Путин. Но животът на наемника по презумпция е сложен. Особено, ако от сутрин до здрач трябва с пот на писалката да заработва надницата си.  

Въпросният текст се появи в намиращата се в плена на доскорошни кадри на кръга „Капитал“ БГ секция на „Свободна Европа“. И в него Станчев яростно (макар и доста неубедително) се опитва да лансира версията, че нямало никакъв проблем страната ни да заобиколи евроембаргото за внос на руски нефт, за което получи частична дерогация и да позволи на „Лукойл“ да изкарва към трети държави преработените у нас продукти. Въпреки че Европейската комисия беше абсолютно категорична, че това не влиза в дерогацията. И въпреки че самият „Лукойл“ се опита да изнудва и държавата ни, а оттам – и нас гражданите.

Какви са простите факти? Рафинерията на „Лукойл“ у нас е руска. В нея държавата притежава само една единствена акция, която макар и „златна“ е с ограничен обхват на действие.

Самата рафинерия от началото на войната преработва само руски нефт като така захранва със сериозни средства Кремъл, а в същото време не плаща данъци у нас.

Схемата, по която това се случва е дълга и сложна, но в общи линии е допуснато „Лукойл“ у нас на хартия да се води на загуба, а през швейцарското си дружество-майка „Литаско“ да трансферира мултимилионни суми (без данък) към Москва.

За да вкараме още малко светлина в тази история, само ще припомним, че „Лукойл“ придоби рафинерията в Бургас по времето на кабинета на Иван Костов. През 1999 г. Министерският съвет, оглавяван тогава от човека, подарил за жълти стотинки на Прокопиев „Каолин“ и „Дамяница“,  одобрява договора за продажба на 58 на сто от капитала на "Нефтохим" – Бургас.

На фона на стратегическото значение на „Нефтохим“, цената на сделката е също толкова смешна като тази на „Каолин“ и „Дамяница“ - 101 млн. долара. А купувачът е "Лукойл Петрол" от едноименната руска група. Няколко пъти Костов е обяснявал, че само руски фирми са проявили интерес към приватизацията, защото бургаската рафинерия работи по руска технология и преработва петрол, който се внася от Русия.

Днес неговите и на Прокопиев хора като депутата от ДБ Владислав Панев например обаче отричат това твърдение и обясняват, че рафинерията чудесно можела да си работи и с друг нефт освен руския. Но на други цени.

А докато се чудим кога точно хората на Костов и Прокопиев лъжат – при продажбата в края на 90-те или сега, фактите сочат, че с аргументацията от 1999 в първата половина на тази година други видни техни проксита – Кирил Петков и компания, договориха с ЕК след 5 декември да продължим да захранваме рафинерията с руски нефт въпреки санкциите.

Мотивът - рафинерията е жизненоважна за българския пазар и без нея ще се озовем в криза на горива.

В цялата сага с „Лукойл“ има още едно огромно „но“. След като ЕК ни разреши да продължим да внасяме руски нефт въпреки санкциите срещу Русия, едни кръгове в страната, в това число олигархични, започнаха да играят нова игра. Този път да се позволи на „Лукойл“ да изнася към трети страни вече преработените в България горива – искане, отправено и от самата компания срещу обещанието, че най-сетне ще започне да плаща данъци у нас.

В защита на тази теза и най-вече на интересите на Русия, от сутрин до вечер разни псевдо експерти публично започнаха да обясняват, че това било съвсем логично и видиш ли европейците нямало да имат нищо против това погазване на санкциите на целия съюз срещу Кремъл. Заради тези меко казано странни опорки се наложи от ДПС да внесат миналата седмица законопроект, в който ясно е разписано, че страната ни няма право да изнася никакви преработени от руски нефт продукти зад граница. И така се очакваше този пореден опит за заобикаляне на европравилата в угода на Кремъл да бъде пресечен.

Да, ама не, както би казал Петко Бочаров. Така на сцената изгрява именно Красен Станчев. В текста си (предпазливо отбелязан от самата „Свободна Европа“ като лично мнение на автора) Станчев обяснява, че „Лукойл“ бил едва ли не миникомпания, която щяла да отчисли само някакви си 300 млн. на година към Кремъл, ако й бъде позволено да заобикаля рестрикциите.

Именно затова и не разбирал защо бил целият вой и опити тези пари да бъдат спрени. Че няма как да разбере, е ясно, защото Станчев сигурно е свикнал да общува с хора като Иво Прокопиев, за които тази сума е пренебрежима.

Очевидно е обаче, че икономистът през годините е прикривал истинската си същност с евроатлантическа маска. Благодарение на нея, докато обслужва кремълските интереси у нас с подобни разсъждения, вече над десетилетие е захранван и с пари на функциониращата с американски средства фондация „Америка за България“.

Проста справка показва, че фондацията му “Институт за пазарна икономика” е получила 668 200 лв. за периода април 2015 - април 2018 г. по проект “Регионални профили: показатели за развитие, годишно проучване и анализ на регионалното развитие в България”.

От януари 2019 до февруари 2022 е взел пак от „Америка за България“ 520 000 лева, а от 2012 до 2015 г. – 924 000. Или с две думи за 10 години (от 2012 до 2022) Красен Станчев е получил точно 2 112 800 лева с произход от САЩ.

Какво се случва и защо, най-добре е описал самият идеен баща както на кръга „Капитал“, така и на цялата приватизация у нас – Иван Костов. В последната си книга Костов е записал: „Виждаме и неполитически медии, които сменят политическата си позиция, движени от лични интереси. Така наречените „десни“ – „Капитал“ и „Дневник“, оклеветиха управлението на ОДС още преди края на мандата. Обикновено такива медии са с властите, за да получи техният собственик желани законови промени, обществени поръчки или провалено наказателно преследване. Във властта те си послужиха със същото оръжие срещу своите противници – лишаваха ги от правото да говорят и така още по-дълбоко подкопаваха устоите на демокрацията“.

Е, щом Костов го е казал, ние няма какво повече да добавим. Освен, че накрая пропагандата на олигархията винаги си остава пропаганда. Колкото и евроатлантически да са се опитвали да я обличат през годините.

Въпросът в цялата тази история всъщност е защо евроатлантическите ни партньори и в частност САЩ позволяват с тяхно финансиране да се прокарват интереси, очевидно обслужващи Русия. При това от трибуна като „Свободна Европа“, която не само също е финансирана от американските данъкоплатци, но е призвана да защитава именно демократичните ценности.

Откога пропагандата в полза на Кремъл и корпорациите му е част от тях засега остава енигма. 


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com