Вторник,

Реформаторите кроят шапката на Темида

От: Администратор -
Реформаторите кроят шапката на Темида
A
A
A

Правосъдието е най-болната тема в преговорите за новия кабинет

Днес ГЕРБ сядат на масата на преговорите с реформаторите - на пръв поглед, най-естествения им съюзник в бъдещото управление. Комуникацията между двете десни партии обаче никога не е вървяла гладко. Лидерът на ДСБ Радан Кънев вече призна, че навярно е сгрешил, поставяйки условието Бойко Борисов да не е пример на евентуалния коалиционен кабинет. И подчерта, че при разговорите няма да се спори за кресла, а за политики. "Ако извиването на ръце е да променяме лоши практики, да, ще извиваме ръце, та ще пукат. Ако извиването на ръце е да променяме правосъдието, то ще извиваме ръце до счупване", заяви Кънев в петък. "На преговори на мен не ми се ходи с гипсирани ръце и не ми отива. Защото помните Христо Бисеров от парламентарната трибуна искаше да ми избие зъбките, сега Радан Кънев иска да ми чупи костите", отговори му в понеделник Борисов.

Дали ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ) ще извиват или стиснат ръцете си - предстои да разберем. В навечерието на преговорите "Стандарт" извади акцентите от управленската програма на РБ. Приоритетите, от които трудно ще отстъпят. Реформите, които имат експертизата и волята да прокарат. И дори - слабите места, които проличават в някои сектори. Сами преценете дали приликите във визиите на ГЕРБ и РБ са повече от разликите.

Коренна промяна на съдебната система, прокуратурата и МВР. Това е основният акцент в управленската програма на Реформатроския блок, от който те няма да отстъпят. И който не се ползва с подкрепа в ГЕРБ. Промяната за реформаторите е ключова, защото само така може да се гарантира независимост на Темида и да се прекъсне свързаността й с политическите партии и едрия бизнес. Това ще гарантира равен старт за всички и възможност за икономическо развитие, смятат реформаторите. Точно по нея обаче има и най-малко допирни точки с програмата на ГЕРБ. В тази на Борисов най-смелата стъпка за промяна на съдебната система е електронизирането й. А реформаторите искат коренна смяна на модела. Тя

започва с операция "чисти ръце"

в съдебната и силовата система. Това включва основни проверки на имуществото, финансите и факторите за зависимост на всички магистрати и кандидати за тези постове. Също така - прозрачност и публичност на конкурсите и назначенията в управлението на Темида, прокуратурата и полицията, както и периодично атестиране на работата на магистрати, прокурори и полицаи. Сред другите идеи на реформаторите са изборът на главния прокурор да става от Народното събрания (НС) с възможност за предсрочно прекратяване на мандата, разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет и пряк избор на членовете им. В сферата на сигурността реформаторите настояват за разширяване на разследващите функции на агенция "Митници". Също така те искат

разследващи функции да има НАП

и Комисията за финансов надзор (КФН). ГЕРБ пък настояват за обединяване на агенция "Митници" и НАП. В програмата на реформаторите фигурира още и създаването на единна разузнавателна служба. За сметка на това от ГЕРБ настояват за изграждане на нови агенции за цивилно и външно разузнаване в духа на сегашната нормативна база.
Енергетиката е другият ключов въпрос за реформаторите. Там обаче различията с ГЕРБ са много по-малко. И двете партии искат по-голяма енергийна независимост и диверсификация на източниците на ток за България. Това за тях минава през изграждане на "Южен поток", само в съзвучие с правилата на ЕС. За реформаторите това означава изрично позволяването по тръбата да тече не само руски газ, както е в момента. Единомислие има и по удължаването на живота на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй", както и по даването на енергийни помощи за бедните хора.

Реформаторите обаче настояват и за приемане на Национална стратегия за енергийна независимост и сигурност, а ГЕРБ - за министерство на енергетиката. Също така Блокът е за изчистване на финансовия дефицит в електроенергийния сектор и създаване на българска борса на електроенергия и природен газ. Те считат, че трябва да се освободи електроенергийният пазар и да се премахне ролята на НЕК като единствен купувач. И двете партии декларират, че желаят повече прозрачност и контрол в процесите, които водят до формирането на цените на тока, както и избирането на ДКЕВР да става от НС.
Сходни са вижданията на двете партии и за развитието на икономиката и туризма. Запазване на данъчната тежест, придържането към балансиран бюджет и нисък дефицит,

влизане в Европейския банков съюз

са сред идеите на ГЕРБ и РБ. Освен това и двете партии залагат на намаляване на административната тежест и насърчаване на чуждестранните инвестиции в България. За реформаторите това означава и преминаване към напълно електронен процес в обществените поръчки. И двете партии държат на развитието на туризма, част от това е обособяването на отделно министерство. Реформаторите също така са "за" изграждането на пътна инфраструктура около основните забележителности в България и на автомагистрали и високоскоростни пътища. И двете партии залагат на повече децентрализация на местната власт и въвеждане на повече е-управление в държавната и общинската администрация.
Образованието е от основните приоритети на реформаторите. В програмата си предлагат първокласниците

да тръгват на училище на 6 г.

Също така да се обвърже финансирането на университетите с качеството на обучение, а програмите да се изготвят с оглед на нуждите на бизнеса. Подобни елементи има и в програмата на ГЕРБ.

Двете партии имат допирни точки и в здравеопазването. Залагат на премахването на системата с направленията за специалисти, въвеждане на индивидуална електронна здравна карта, обединение на болниците в консорциум на регионален принцип и приемане на национална здравна карта със задължителен характер. Реформаторите са по-смели в желанието си за "преструктуриране на лечебните заведения, приватизация, публично-частно партньорство и оптимизация на болничната мрежа съобразно националната здравна карта". ГЕРБ обаче говорят за въвеждане на селективно договаряне с НЗОК, явно на базата на горчивия опит, който имаха при предишното си управление. И двете партии не предвиждат демонополизация на НЗОК, а по-скоро преглед на пакета на касата и стимулиране на развитието на втори доброволен стълб на застраховане или осигуряване. Освен това са "за" държавата да плаща еднакви здравни вноски с реалния сектор. Всички тези неща звучат добре, но вероятността да станат факт е минимална заради непопулярността им сред "бизнеса в бяло".
В областта на социалната политика реформаторите нямат особено много идеи. Вероятно тази слабост в програмата им се дължи на факта, че като всяка дясна формация разглеждат този просперитет като функция на икономиката, а не като държавна намеса и субсидия.

Повече шансове за почасова заетост и спиране на политическата намеса при определяне размера на пенсиите, са сред управленските им намерения. За ГЕРБ нещата не са много по-различни. Те настояват за продължаване на пенсионната реформа, стимулиране на младежката заетост и обръщат малко повече внимание на социалното подпомагане - при възрастните хора в нужда.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички