В България се ражда инструмент, който може да промени начина, по който се пишат законите и се вземат решения. Регистърът на лобистите, публикуван за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието, е първият опит държавата да освети невидимите коридори на влияние - онези срещи, разговори и договорки, които често остават извън публичния поглед, но определят съдбата на цели сектори.
Какво представлява новият регистър
Регистърът ще бъде централизирана електронна система, поддържана от Сметната палата. В него ще се вписват всички лица и организации, които осъществяват представителство на интереси – тоест лобистка дейност.
Системата ще се свързва автоматично с календарите за срещи на министри, депутати, кметове, областни управители, председатели на общински съвети и други публични фигури. Така всяка среща между представител на интереси и лице, участващо в изработването на политики, ще може да бъде проследена и документирана.
Това е първият реален опит да се създаде законодателен отпечатък – следа, която показва кой е участвал в оформянето на даден нормативен акт. Идеята е проста, но революционна: да се види кой влияе, кога и как.
Европейският контекст и ангажиментите на България
Проектът е част от ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост и от процеса на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Подобни регистри вече функционират в Европейския парламент, в Германия, Франция и скандинавските държави. Те са доказали, че прозрачността не убива диалога между бизнеса и властта, а го прави по-честен и предвидим.
Българският модел ще бъде изцяло дигитален. Вписването ще се извършва самостоятелно по електронен път, без одобрение от администрацията. Това е знак за доверие и за прилагане на принципа на добросъвестност: всеки лобист сам преценява дали отговаря на условията и се регистрира.
Какво ще съдържа регистърът
Физическите лица ще вписват имена, ЕГН, сфера на дейност, данни за контакт и информация за проектите, по които лобират. Юридическите лица - идентификационен код, правна форма, брой служители и декларация дали дейността е платена или безвъзмездна.
Когато се лобира срещу заплащане, ще се посочва и възложителят - човекът или организацията, по чието искане се извършва представителството. Така се гарантира ясно разграничаване между лобиста и клиента му.
Прозрачност като нова култура на управление
Регистърът не е просто техническа система. Той е културна промяна – опит да се въведе отчетност в процеса на вземане на решения. Вместо да се говори за „задкулисие“, обществото ще може да вижда реалните контакти между властта и бизнеса. Това ще улесни участието на граждански организации, ще намали подозренията за корупция и ще създаде нов стандарт за публичност.
Срокове и очаквания
Според проекта наредбата трябва да бъде приета и обнародвана до 30 юни 2026 г., за да започнат техническите процедури по изграждането на системата. До 25 юни гражданите и организациите могат да изпращат становища по проекта.
След въвеждането му България ще се нареди сред държавите, които не се страхуват да покажат как се прави политика – не зад затворени врати, а пред очите на обществото.
Повече от административна реформа
Регистърът на лобистите е повече от административна реформа. Той е опит да се върне доверието в институциите чрез прозрачност.
В свят, в който влиянието често се купува, а решенията се вземат в тишина, България прави крачка към откритостта. И ако тази система заработи, тя може да се превърне в най-ценния документ на новата демокрация – не просто регистър на лобистите, а регистър на видимата власт.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
