Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни и за несъответстващи на международни договори отделни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД ЗКПО), съобщиха от "Дондуков" 2.
Част от оспорените пред КС текстове бяха обект и на ветото на президента, отхвърлено преди дни от парламента. От мотивите към него ставаше ясно, че в преходните и заключителни разпоредби на закона за корпоративното подоходно облагане управляващите се опитват да прокарат промени в друг закон - този за митниците. С тях преобразуването на митниците в териториални дирекции се представя като закриване, което води до прекратяване правоотношенията на служителите без предизвестие и по преценка на директора на Агенция „Митници“.
"Конституционно неприемливо е предвиденото прекратяване на правоотношенията с висши държавни служители без предизвестие по преценка на директора на Агенция „Митници“. Така се ликвидира стабилитетът, който е основен принцип на държавната служба съгласно чл. 116, ал. 1 от Конституцията, и се създават условия за политически зависимости", се посочва в искането на държавния глава до КС. Според него по този начин уволнените се лишават от пълноценна съдебна защита. В противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията се създава неравенство по признак обществено положение. Освобождаването „по преценка“ е предпоставка за административен произвол, който е несъвместим с правовата държава, посочва държавният глава.
В искането се оспорва и въвеждането на по-високи данъци за имоти в населени места от списъка на курортите в България. Текст, върху който Радев също наложи вето. Тези по-високи ставки ще се прилагат, когато имотите не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
Според президента така се нарушават изискванията на чл. 60 от Конституцията за законоустановеност на данъците и за съобразяването им с доходите и имуществата на данъкоплатците. Поставянето на размера на данъчната ставка в зависимост от списък, приет от Министерския съвет, означава, че не само Народното събрание, както предвижда Конституцията, а и правителството със свой акт ще участва в определянето на размера на данъка.
Обвързването на размера на данъка с използването на имота смесва по конституционно недопустим начин подоходни и имуществени данъци. Затова лицата, които не получават наеми от своите имоти, ще дължат по-висок данък за имота си в сравнение с лицата, които не само притежават имот, но и получават доходи от него.
Според държавния глава незачитането на граждански права и вменени задължения води до нарушаване на конституционно установени принципи, които са особено важни при взаимоотношения с властнически характер, каквито имаме в сферата на данъците и държавната служба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
