Новата идея на здравния министър Петър Москов за премахване на ТЕЛК-овете разтревожи болните хора. Нужда от промени има, но те трябва да се обмислят добре, за да не ни вкарат в поредния Парaграф 22, категорични са специалистите.
Бум на мними инвалиди вещаят доктори и пациенти при закриване на комисиите
ТЕЛК-ът попадна в Параграф 22. Пациенти, лекари и две министерства - на здравеопазването и социалната политика, влязоха в остър спор какви промени са необходими, за да се подобри системата. Преди дни здравният министър Петър Москов разбуни духовете, като обяви, че комисиите от лекари, които издават удостоверенията за инвалидност и постановяват от какви медицински изделия и помощни средства се нуждае болният, може да се разпуснат. Вместо това всеки специалист с определен стаж да издава експертизата, а социални комисии да определят от какви допълнителни средства се нуждаят инвалидите. Целта на промяната е да се премахне излишното чакане и да се улеснят хората, обясни Москов. Според лекари и пациенти обаче предложението крие куп рискове.
Все още не сме изготвили становище за тази идея, но се притеснявам, че изведнъж броят на мнимите инвалиди може рязко да нарасне, коментира председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов. Причината е, че в момента работят 72 ТЕЛК-а, а броят на специалистите, които биха могли да издават експертиза, е много по-голям. У нас има близо 29 хил. лекари, каква част от тях биха могли да правят експертиза зависи от критериите, които биха се поставили.
Опасения, че ще настане бум на инвалиди имат и самите представители на хората с увреждания. Техните тревоги обаче са и в други посоки.
Медицинската експертиза дава информация за степента и вида на увреждане, намалената работоспособност, препоръки какво не може да работи този човек, както и от какви медицински изделия има нужда, казва Веска Събева. Тя е зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Според Събева подобна преценка няма как да направи един социален работник. На същото мнение е и самото социално ведомство, което не за първи път има отрицателно становище по тази идея. Друг проблем е, че един инвалид има основно, но и придружаващи заболявания, затова оценката сега се дава от комисия, в която влизат различни специалисти. Какъв ще бъде редът занапред и при колко лекари ще трябва да мине човек в подобна ситуация, засега не е ясно. Без отговор остава и въпросът дали опашката пред ТЕЛК няма да се премести пред социалните служби, ако те ще трябва да дават и оценка за нуждата от различни помощни средства. Пациентите се притесняват и къде ще внасят жалби, ако оспорват експертизата на лекаря. Сега висшата инстанция е НЕЛК. От здравно министерство не успяха да дадат отговори на тези въпроси. От ведомството заявиха само, че е създадена работна група, в която са включени експерти и представители на НЕЛК, ТЕЛК, както и на Сдружението на лекарите в медицинската експертиза. Министър Москов пък заяви пред бТВ, че ще има орган, който да бъде арбитър в ситуациите, когато се обжалва решението на лекаря. Ако се установи фрапиращо разминаване, под въпрос ще бъдат поставяни лекарските права на специалиста, допълни Москов.
Поредната несъгласувана идея
Д-р Тунчер Кърджалиев, ДПС
Това е поредната несъгласувана идея, която чухме. Позитивът е, че съществува като европейска практика в някои страни, но там здравноосигурителната система е различна. Появиха се коментари, че идеята може да доведе до увеличаване на корупционния натиск и дела на трудоустроените хора. Но преди да се запозная в детайли с идеята за промяна не бих желал да коментирам. Все пак оценявам усилията на министъра да дефинира този проблем и да търси решения за него.
Хубаво е, че
започва дебат
Даниела Дариткова, ГЕРБ
Хубаво е, че темата се поставя за дебат, тъй като съществува недоволство от страна на пациентите, които ползват услугите на тази система. От друга страна, проблем е и че в България имаме значителен дял на хора с инвалидни пенсии. Окончателните решения ще се вземат след дебат и постигане на общо съгласие.
Казусът е сложен
Д-р Емил Райнов, БСП
Казусът е много сложен и не трябва да се разглежда само от медицинска гледна точка. Преди да се правят промени, трябва да се изчистят проблемите. В противен случай премахването на един проблем може да доведе до създаването на нови. Една от най-големите опасности, които виждам, ако всеки лекар получи право да освидетелства хора с увреждания, е дали броят на инвалидите у нас няма да се увеличи драстично. Сега отговорността за издаването на една експертиза носи цяла комисия с подписите си.
На какви помощи имат право
Основното право на хората с увреждания е инвалидната пенсия без значение на колко години са. Тези от тях, които са с над 90% инвалидност, имат право и на добавка за придружител. Освен това хората с увреждания могат да получават различни средства за подобряване на условията, в които живеят. Те обаче се дават, ако отговарят на определени критерии за доход, имущество и т.н. Сред тези добавки са еднократна помощ за ремонт на жилище - 600 лв., за приспособяване на автомобил - до 1200 лв., както и еднократна помощ за лечение в чужбина или за посрещане на нужди, но до 200 лв. Карта за градски транспорт в столицата или за две пътувания с БДЖ, както и помощи за отопление и др. Родителите на деца с увреждания имат право на двойни детски.
Комисиите не бива да са към болниците
Веска Събева
зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания
Предлаганите промени пораждат много въпроси пред нас. Подобни идеи са тиражирани и преди години, но не бяха приети добре. Учудени сме, че те не са обсъдени и с Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, както е и по закон. Според нас, за да се подобри системата на освидетелстване, трябва да се направят няколко стъпки. Една от тях е лекарите в ТЕЛК да могат да работят и извън комисиите. Като, за да няма конфликт на интереси, ако техен пациент се яви за освидетелстване, те няма да вземат отношение. Друга нужна промяна е прекратяването на делата срещу лекарите в ТЕЛК от страна на НОИ за това, че освидетелстват хората с увреждания. Също така смятам, че е нужно да започнат да се издават и пожизнени експертизи за хората с дефинитивни състояния, където промяна не се очаква. Освен това бихме искали ТЕЛК-овете да са на подчинение на Министерството на здравеопазването или НЕЛК, а не на болниците, както е в момента. Надяваме се, че скоро ще имаме възможност да обсъдим заедно промените с Министерството на здравеопазването.
Ивайло Калфин:
Нужна е справедлива оценка
Трябва да се осигури справедлив път за оценка на хората с намалена трудоспособност или нужда от допълнително подпомагане, а социалните работници не могат да преценят това. Така министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин коментира идеите за промени пред "Дарик". "Трябва да осигурим един справедлив път за оценка на хората с намалена трудоспособност или нужда от допълнително подпомагане. Социалните работници не са тези, които могат да го преценят", обясни Калфин. И допълни, че разговорите със здравното министерство за промените ще продължат.
448 хиляди са инвалиди
* Над 400 хиляди са инвалидите у нас. С годините броят им плавно се увеличава. Огромният проблем на държавата са инвалидните пенсии.
* 448 хиляди души с увреждания са били регистрирани в края на миналото деветмесечие.
* 451 хиляди души получават инвалидни пенсии по данни на НОИ.
* 4000 инвалидни пенсии повече се изплащат в момента спрямо същия период на 2013 г.
* Около 3000 души получават повече от една пенсия. Затова броят на инвалидните пенсии е по-голям от получателите им.
7 месеца Мариета чака документ за сина си
Отпадането на специализираните комисии увеличи опашките, категорична е майката
Губи детските и социалната пенсия, след година почва отначало
Повече от седем месеца Мариета чака за втора медицинска експертиза на сина си Иван. Сагата започнала през април - малко преди да изтече първата. Благодарение на документа обаче жената има право на двойни детски надбавки и помощи, с които да осигури подходящо образование за 14-годишния си тийнейджър. Защото той има по-специфични потребности - страда от хиперактивност и дислексия.
Обадихме се на специализираната комисия за детски психични проблеми в София и ни назначиха дата за юни, казва Мариета. Заради заболяванията си синът й не може да бъде освидетелстван от обща комисия, а само от специализирана. Когато дошла датата обаче, лекарите не успели да им подготвят документите и се наложило да насрочат нова - за юли. Когато отидохме на ТЕЛК, се оказа, че той вече не съществува, заради промени в закона, разказва Мариета. Причината е, че тогава здравното министерство реши да ремонтира системата като премахне специализираните комисии и ги влее в общите. Целта беше да се скъси времето за чакане. Заради това Мариета получава дата синът й да се яви на комисия едва през ноември. В крайна сметка получили нова експертиза, но дотогава им спрели детските, социалната пенсия и останалите придобивки. След една година пак ги чака ТЕЛК, този път, защото Иван става на 16 и минава в групата на възрастните. Идеята за нови промени не радва много Мариета, защото вече се е опарила със старите.
С премахването на специализираните комисии не се чака по-малко, защото детските психиатри са малко, а докато не се намери такъв, който да дойде в общия ТЕЛК за едно заседание, ние не може да се явим, казва тя. Не й звучи добре и идеята един специалист да замени цяла комисия. Как той ще прави експертиза, не виждам и как социален работник ще оцени медицинските потребности на болния човек, категорична е жената. Но не е загубила надежда, че все някога абсурдната система ще се промени за добро.
200 000 годишно на опашка
Всяка година през ТЕЛК-овете у нас минават между 200 и 230 хил. души. Броят им ще нараства заради застаряването на населението и увеличаването на засегнатите от заболявания като рак, диабет, сърдечно-съдови проблеми, категорични са специалистите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
