- Становището на директора от МОК не може да обезсили факта, че решението за председател на БОК е в ръцете на Темида и последната дума е на съда
„Мисията на Международния олимпийски комитет (МОК) е да насърчава олимпизма по цял свят…да насърчава и подкрепя популяризирането на етиката в спорта…да отдаде своите усилия за това, в спорта да царува духа на честната игра…да предприема действия за засилване на единството и за защита на независимостта на олимпийското движение“. Интересно дали директорът в МОК, отговарящ за връзките с националните олимпийски комитети (НОК) - Джеймс Маклеод, се е запознал с тези основополагащи принципи в Олимпийската харта преди да изпрати писмото си в събота до Българския олимпийски комитет, в което буквално заяви, че не го интересуват ни съда, ни законите у нас? Защото въпросното становище, проводено от него, няма нищо общо нито със законността, нито с честната игра и етиката. Нищо, че тези понятия са фундаментът, на който се базира олимпизмът по цял свят.
За тези, които не са проследили поредния епизод от водевила, наченат на 19 март от напиращата за председател на БОК Весела Лечева и екипа й, то в събота предиобед в централата на олимпийския ни комитет беше получено писмо от въпросния Джеймс Маклеод. В него, макар изборът на Лечева да е в ръцете на българския съд, защото беше обжалван от поредица делегати заради съмнения за нечестна игра и натиск на проведеното през март Общо събрание на БОК, се заявява, че Международният олимпийски комитет временно признавал именно нея като лице за контакт у нас. А също - за представител на БОК пред МОК. Жалбите срещу избора й пък са окачествени като акт, създал „ненужно объркване“ (?!), чието уреждане можело да отнеме няколко месеца. Дали тези думи означават, че според Маклеод спазването на законите и законовите и уставни процедури също е „ненужно объркване“ е въпрос, който безспорно повдига питания и към шефовете му – ръководството на МОК. Но независимо какъв е отговорът, съвсем логично от БОК – които впрочем, в името на прозрачността, надлежно разпространиха писмото в пълния му вид, обявиха, че
то няма правна сила и не може да замени решението на съда.
„Това развитие е резултат от усилена и последователна дейност, за която Българският олимпийски комитет неведнъж вече предупреди – неофициални комуникации, внушения и дипломатически натиск, целящи да изпреварят решенията на българския съд и да подменят вътрешния ред с външна воля. Това е път, който води не към стабилност, а към делегитимиране на принципите, върху които е изграден олимпизмът. Важно е да уточним, че това писмо няма правна сила“, посочиха от БОК, като допълниха: „Настоящото развитие идва в контекста на поредица от предупреждения, изразени публично от страна на БОК, относно съществуващ натиск и опити за предварителна легитимация чрез медийни и неофициални канали. Подобен подход, особено, когато изпреварва произнасянето на съда, не може да бъде възприет като институционално обвързващ. БОК е подготвен за подобен сценарий. Българският олимпийски комитет не е нарушил нито една точка от Олимпийската харта. Няма намеса от държавата, няма злоупотреби, няма основания за репресивни мерки. Има съдебна процедура, която тече законово, открито и с уважение към всяка страна. БОК ще продължи да функционира с фокус върху подготовката за Олимпийските игри, както и всички текущи програми и ангажименти. Призоваваме към търпение, единство и разум“. Самата Стефка Костадинова пък, която вече 20 години е начело на БОК, коментира случващото се лаконично: „Писмото на МОК днес не е изненада.
То беше последният куршум, зареден отдавна в една пушка.
Знам за него още от 6 май. Мълчах. Търсех изход. Днес просто дръпнаха спусъка. Истината вече е тук. А който не я вижда – просто е решил да не гледа“.
Кой точно зареди и дръпна спусъка на пушката, за която говори Костадинова е въпрос, чийто отговор е ясен и всъщност се крие назад в изминалите месеци. Още преди 19 март, когато беше проведено Общото събрание на БОК за избор на ново ръководство на Комитета, чиито резултати бяха белязани от скандали и лавина от жалби.
На заседанието тя беше „избрана“ на председателския пост в съревнование с дългогодишния шеф на БОК и най-титулувана наша лекоатлетка Стефка Костадинова, маркирано от съмнения за манипулации, купуване на гласове и информация, че делегати са били привиквани на срещи, за да бъдат „финансово стимулирани“ и притискани. Според публикации задкулисните хватки са били прилагани от бизнесмена Гриша Ганчев в полза на бившата спортна министърка (август 2022-юни 2023) и настоящ хазартен бос Весела Лечева. Ганчев, който е индивидуален член на БОК и дългогодишен партньор в сянка на Лечева, е сочен за основната движеща сила на преврата в Комитета.
Хватките, приложени от Лечева и Ганчев на 19 март, за да овладее тандемът БОК, обаче се оказват само епизод от задкулисна игра, стартирана още през 2024 г. Преди дни лъсна, че през декември миналата година тя е създала организация на име „Асоциация на българските спортни федерации“, чийто цели се припокриват с тези на олимпийския ни комитет и именно затова беше окачествена в спортните среди като опит за сформиране на „паралелен БОК“, който да бъде активиран в случай, че Лечева не успее да оглави официално БОК. Именно затова в устава на асоциацията е записано, че „ще развива сътрудничество с международни спортни организации“.
Още оттогава са стартирани неформални разговори с лица от МОК, чийто интензитет се засилва, след като изборът й беше обжалван пред Софийския градски съд. В рамките на неофициалната кореспонденция с представители на Международния олимпийски комитет Лечева и екипът й се опитвали да ги убедят, че БОК е блокиран и че е наложителен международен натиск, в това число и чрез заплахи за санкции. Тази информация, която първоначално изтече от източници от спортните среди, реално намери своето потвърждение именно с писмото на Маклеод, в което също има предупреждение, че може да бъдат наложени санкции на БОК, ако Стефка Костадинова и екипът й не сътрудничат на Лечева.
Подобен натиск обаче е повече от недопустим по няколко причини.
Първо - макар олимпийското движение у нас и по света да е независимо от регулация от страна на държавата, то се съобразява със законите в съответните среди. Съответно последната дума кой е легитимният представител и ръководител на БОК принадлежи на българския съд, а не на МОК.
Второ - заплахи от страна на МОК със санкции заради факта, че Стефка Костадинова и екипът й спазват законите на страната, са не само юридически абсурдни и несъстоятелни, но и допълнително вбиват клин в олимпийското движение и водят до отслабването и разединението му. В пълен контраст с цитираната вече Олимпийска харта, според която МОК е длъжен да осигурява върховенство на „честната игра“ и да „засилва единството на олимпийското движение“.
И последно, но не и по значимост – подобно поведение по същество е вземане на страна в битката на законността и спазването на принципите на олимпизма срещу опитите с нечисти схеми да се овладее БОК. Битка, която трябва и ще бъде решена от българския съд. Въпросът е дали от МОК изобщо го осъзнават или, което е по-вероятно, го правят в следствие на манипулативно подадена информация от страна на тандема Лечева-Ганчев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
