- Прокурорите се занимават с несвойствени действия. Това вреди на работата им
- БСП знаеше позицията на Явор Божанков за Украйна още когато го наложи за водач на листа
- Решението за смесено гласуване е възможно най-вредното
- Ако президентът ме покани в ново служебно правителство, тогава ще кажа дали оставам
- Корупция има навсякъде, разликите са в начините на нейното противодействие, каза министър на правосъдието Крум Зарков в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Зарков, каква допълнителна информация за отхвърлянето на Българияа от Шенген от Нидерландия и Австрия получихте на Съвета на министрите на правосъдието в Брюксел?
- Онова, което стана и публично известно. Нидерландия и Австрия не допуснаха България да влезе в Шенген. 24 други страни плюс Еврокомисията и Европейският парламент бяха на обратното становище, а именно, че България е изпълнила критериите за влизане в Шенгенското пространство и има правото на това. Този въпрос наистина беше не само в центъра на вниманието на България, но успяхме да го превърнем в център на вниманието на целия Европейски съюз.
- Вие бяхте в Нидерландия през август. Усетихте ли такива знаци там?
- Нидерландия е скептична държава спрямо влизането на България в Шенген от много дълго време. И ние не си правихме илюзии, че е лесно. Този път правителството предприе подход на откритост. Не случайно и аз, и вътрешния министър, и външния министър участвахме в заседание на ресорните комисии в Нидерландския парламент, за да отговорим на всичките им притеснения. Мисля, че го направихме доста добре на повечето от въпросите, но естествено всяка страна е подвластна и на вътрешнополитическите си процеси. Смятам, че точно те бяха пречката Нидерландия да вземе решението сега. Там управляват в трудна коалиция и според мен най-вече това им попречи.
- Но вие доста сурово казахте: "Рюте да внимава". Какво имахте предвид? Едни призовават да блокираме Нидерландия в ЕС, други да вървим с тихите стъпки на дипломацията. Кой е правилният ход?
- Президентът Радев и аз имахме много остра реакция на непремереното и невярно изказване на Марк Рюте, който направи внушение, че едва ли не срещу 50 евро всеки може да мине границата ни. Отнасяме се с уважение към аргументите на Нидерландия. Когато те говорят за стандартите на върховенството на закона в България, за борбата с корупцията, това са неща, които и ние имаме като приоритети и можем да дискутираме с тях и с всеки от европейските ни партньори. Но когато се каже нещо невярно за държавата ни, ние сме длъжни да реагираме, за да защитим националното си достойнство. Струва ми се, че това имаше ефект, тъй като само два дни по-късно премиерът Рюте беше на среща на върха в Тирана, където тонът му беше съвсем различен.
Оттук нататък не мисля, че напрежението трябва да ескалира. Но не трябва и процесът да се спира. Трябва да продължим да вършим работата си вътре и последователно да преследваме интересите си навън.
- Част от върховенството на закона са и реформите, които прави вашето министерство. Една от тях е свързана с главния прокурор. Наистина ли статутът на главния прокурор е причината за всички злини у нас?
- Голямата причина за злините у нас е, че непрекъснато се въртим около едни и същи въпроси, без да имаме смелостта да ги решаваме. Един от тези въпроси е свързан със статута на главния прокурор и, по-скоро, с невъзможността за фактическо разследване на евентуални престъпления, за които може да има съмнения.
- Така предпоставяме ли, че за главен прокурор може да се избере човек, който върши престъпления?
- Не. Истината е, че през 2009 г. ЕСПЧ отсъди, че в България не съществува такъв механизъм. Щом това е стигнало до ЕСПЧ, значи е имало подобни казуси. Истина е също, че непрекъснато публичното пространство у нас се върти в един дебат, който понякога е подхранван от сигнали и никой не може да каже доколко основателни са те. Това се отнася не само за Иван Гешев, Цацаров, Филчев или за когото и да било.
Мисля, че самите главни прокурори - и сегашният, и онези занапред, имат интерес да съществува механизъм, който при публично изразени съмнения да може да отсича авторитетно дали са основателни или не. Точно това е механизмът, който сега предлагаме под формата на законопроект - да има върховен съдия, който за определено време да изпълнява функциите на прокурор по сигнал, засягащ главния прокурор.
- Съдия, който е прокурор, не звучи ли малко като дървено желязо?
- Става дума за това, че магистрат с ранг на върховен съдия ще ръководи разследване еднократно, at hoc, по отношение на конкретен сигнал, свързан с главния прокурор. Той ще има статута и функциите на прокурор, докато изпълнява това действие. След като завърши разследването си, ще се върне там, където е работил.
- Само че КС отхвърли запитването ви дали главният прокурор може да контролира работата на прокурорите на всички нива и власти. Ако това не е така, как главният прокурор ще се бори с корупцията на всички нива?
- КС отказа да отговори на въпрос, който зададох, но прие за допустимо искане за обявяване на противоконституционно по сходни въпроси. Така че той ще осветли и въпроса ми, който по съществото си е дали не се прекрачват границите на Конституцията с практическите действия на прокуратурата по отношение на изпълнителната власт.
Иначе, естествено, че прокуратурата е тази, която трябва да преследва и да следи за престъпленията. Чудя се обаче дали прокуратурата е тази, която трябва да следи за релефа на пешеходните пътеки или за дебелината на стените на язовирите и т.н. Това не е, защото съм против прокуратурата, а защото означава, че останалите стотици регулаторни и всякакви органи са абсолютно неефективни. Този въпрос не може да се решава от прокуратурата. Той трябва да се реши от НС и от правителството, защото такива са разделенията на функциите.
Ако си мислим, че страната ни може да бъде подредена единствено и само със силата на прокуратурата, дълбоко грешим. Нещо повече, всички тези неща правят така, че прокурорите да се занимават с несвойствени действия и от това може да пострада работата, която наистина са призвани да вършат. Така главният прокурор, който и да е той, заема централна роля в публичния ни дебат. Не зная дали можете да ми дадете пример на страна, в която политическият дебат да се върти около фигурата на главния прокурор.
- У нас борбата с корупцията е тема номер едно, особено като изискване от ЕС. Обаче къде го чукаш, къде се пука - именно в Европарламента гръмна страшен корупционен скандал.
- Това е добър пример. Корупция има навсякъде. Разликите са в начините на нейното противодействие. Европарламентът доказа, че европейските институции могат да бъдат проникнати на най-високо ниво. Но трябва да говорим условно, тъй като няма влязла в сила присъда. Само че там нямаше показен арест и унижаване. А имаше моментално отстраняване и започване на разследване. И всички ще приемат резултата му в която и да било посока.
Докато у нас същият случай се интерпретира от коренно различни посоки за това кой на кого вярва. Това е разликата - в авторитета на институцията, която в крайна сметка отсича. Сигурен съм, че в Европарламента всички политици ще се съобразят с тази институция. При нас обаче сме в ситуация на непрекъснато оспорване и нито един въпрос не се решава на последна инстанция.
- Вие се изказахте остро и срещу връщането на хартиената бюлетина. Само че БСП, към която принадлежите, беше пръв застъпник на машинното гласуване, а сетне стана пръв вносител на връщането й. Как си обяснявате всичко това?
- Непоследователността в позицията на ръководството на БСП не бих могъл да я обясня, не я разбирам и се противопоставям на това. Продължавам да смятам, че машинното гласуване, без да бъде панацея, е по-добрият вариант. Но дори да можем да премерим плюсовете и минусите на машинното и хартиеното гласуване, съм абсолютно убеден, че комбинацията им е възможно най-лошият вариант. Това означава, че всички негативи на хартиената бюлетина, включително невалидните бюлетини, надрасканите протоколи и т.н. ще останат. От друга страна, ако някой се съмнява в машините, те също ще останат.
Това решение е вредно и това е доказано от изборите, които се проведоха със смесено гласуване, при които повечето от протоколите се оказаха сбъркани. Нещо повече, отварянето на този дебат в такава обстановка, без ясно мнозинство и опозиция, направи така, че от цялото това упражнение се получи един недобър закон.
- И накрая да ви върна към БСП. Там чистката продължава, Явор Божанков беше изгонен от ПГ на партията. Правите ли връзка между неговата позиция за Украйна и това, че той я зае в пленарната зала, след като се върна от САЩ?
- Не, не правя, защото той заемаше тази позиция за Украйна много преди това, още в миналото и по-миналото НС, участва и в шествия в подкрепа на Украйна. Питайте ръководството на БСП защо го изгониха. Но същото това ръководство му гласува най-високо политическо доверие, а именно да води листата във Велико Търново, знаейки много добре неговата позиция. Затова не мога да обясня цялата тази ескалация между тях, но тя ми се струва неразбираема от гледна точка на това, че ръководството на БСП знаеше за позицията на г-н Божанков още когато го наложи за водач на листата.
- А вие вече не бяхте водач на листа. Толкова тежко и непоправимо разстройство ли има във вашите отношения с Корнелия Нинова и ръководството на БСП?
- Знаете какво се случи между нас с Корнелия Нинова. Още при първия голям електорален срив на БСП аз поисках нейната оставка, след което съвсем естествено отношенията ни охладняха.
- Готов ли сте да бъдете министър още три месеца според прогнозите?
- Това зависи от решението на президента при съставянето на ново служебно правителство. Ако ме покани, тогава ще отговоря.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
