От първия пряк президентски вот през 1992 г. до последните избори през 2021 г. България е избирала седем пъти държавен глава. Равносметката от тези три десетилетия очертава любопитна картина на политическите предпочитания, обществената мобилизация и постепенното свиване на електоралната подкрепа, измерена в абсолютен брой гласове.
Ето кои са победителите на балотажите и колко избиратели са застанали зад тях:
Желю Желев (1992) – 2 738 420 гласа;
Петър Стоянов (1996) – 2 502 517 гласа;
Георги Първанов (2001) – 2 043 443 гласа;
Георги Първанов (2006) – 2 050 488 гласа;
Росен Плевнелиев (2011) – 1 698 136 гласа;
Румен Радев (2016) – 2 063 032 гласа;
Румен Радев (2021) – 1 539 650 гласа;
За новоизбрания президент на страната Илияна Йотова са гласували 600 000 избиратели. Тук обаче ситуацията е специфична заради рекордно ниската избирателна активност, при която тя все пак взима категорична победа.
Първите преки президентски избори се провеждат на 12 и 19 януари 1992 г. В условията на продължаващото политическо противопоставяне след края на комунистическия режим Желю Желев, издигнат от СДС, надделява над Велко Вълканов с 52,85% срещу 47,15%. Неговите 2 738 420 гласа остават ненадминат резултат за президентски кандидат в България.
Четири години по-късно политическата конфигурация вече е различна. На 3 ноември 1996 г. кандидатът на Обединените демократични сили Петър Стоянов печели убедително срещу Иван Маразов. Със своите 2 502 517 гласа и 59,73% той получава силен мандат на фона на тежката политическа и икономическа криза в страната.
Вотът през 2001 г. носи една от най-значимите изненади в новата политическа история. Действащият президент Петър Стоянов губи надпреварата от лидера на БСП Георги Първанов. На балотажа на 18 ноември Първанов получава 2 043 443 гласа и 54% подкрепа.
