Вторник,

Костите на Самуил влизат в битката на Балканите

От: Стандарт -
5251
Костите на Самуил влизат в битката на Балканите
A
A
A

* Обърка ли депутатът Сабрутев Гърция със Северна Македония или разкри тайна? 

* Премиерът Кирил Петков е поредният премиер, който ще премери сили да ги върне у нас  

Когато през далечната 1965 година професорът от Солунския университет Николаос Мицопулос започва разкопки в района на остров Св. Ахил в Преспанското езеро, той едва ли е предполагал, че ще направи откритие, което ще бъде еквивалент на Троя за българската средновековна история. Голямата изненада при разкопките се оказва тялото на българския цар Самуил, костите на когото до днес отлежават в депото на музей в Солун. Откритието на проф. Муцопулос в църквата "Св. Ахил" навремето бе посрещнато с хладина сред гръцките учени и с въодушевление от българите. Но както обикновено, политическите и дипломатическите чувства нямат нищо общо с емоциите. Така, малко по-късно, гърците посрещат костите на българския цар, а вече половин век България се бори да си ги върне.

Историци от времето на соца разказват легенди как комунистическите лидери дълго са се двоумели дали да настояват за тленните останки на царя, записал се със златни букви в историята.

Кой е авторът на фразата: "Не са истински, не са ценни", така и не е огласено публично, но е факт, че е имало редица учени, които са настоявали България да бъде по-активна в дипломацията. 

Началото на демокрацията слага отново на дневен ред прибирането на костите на Самуил.Оттогава до днес почти няма президент или министър председател, който да не е правил опити да прибере свещените останки в България.

Първите изказвания са на президента Желю Желев, подобна е и позицията на държавния глава Георги Първанов.

Дипломатическите совалки обаче активно се завъртат когато проф. Муцопулос издава книгата за проучванията си в България и за заслуги е награден с титлата „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 2010 година. 

По това време вицепремиер в първото правителство на Бойко Борисов е Симеон Дянков, който често пие кафето си в кабинета на шефа на историческия музей Божидар Димитров, който го убеждава да се заеме с родолюбивото дело. Началото на преговорите с гърците обаче съвпадат с края на правителството. 

Щафетата поема приятеля му, президентът Росен Плевналиев през 2015-та година, като разчиташе, че с акцията ще вдигне рейтинг и ще си осигури втори мандат.

Тогава посети Солун и уговори кмета да разтвори подземията на Музея на византийското изкуство, за да се поклони пред костите. Изненадващо след това се появи с него на брифинг и тогавашният кмет на Солун, който смело обяви, че костите трябва да се върнат на България, а страната ни трябва да направи подобаващо християнско погребение.

Малко след това и двамата излязоха от активната политика, а незавидната съдба на костите остана непроменена.  

По всичко личи, че премиерът Кирил Петков е поредният управленец, който ще пробва силите си, за да ги върне обратно в страната. За това се заговори още след посещение на гръцкия му колега Мицотакис веднага след формирането на кабинета. Вторият сигнал се получи по време при поредната им среща - в пристанището Александропулис. Приближени до властта подсказаха, че заедно с въпроса за концесията, Петков отново повдигнал въпроса за Самуил.

Според медии, веднага след това той събрал приближените си в Министерски съвет и поискал да се даде пълна газ на дипломатическите усилия, за да се превърне в единствения премиер, успял да върне на българите тленните останки на един от най-славните й царе. 

Най-голямото потвърждение се получи през последната седмица в изказване на депутата от "Продължаваме промяната" Венко Сабрутев, който в интервю по БНТ хвърли истинска бомба. Докато обясняваше докога няма да вдигнем ветото за влизането на Северна Македония в Европейския съюз, изненадващо намеси Самуил. 

"Един жест от тяхната страна е връщането на костите на цар Самуил у нас". Това заяви депутатът от "Продължаваме промяната" Венко Сабрутев пред БНТ.

Часове наред медиите се присмиваха над незнанието на народния представител по отношение на българската история и факта, че костите се намират в Гърция, а не в западната ни съседка. Някои дори цитираха негово последващо извинение.

Неволна ли обаче бе грешката на Сабрутев? 

Професионалната му биография до влизането в парламента е изпълнена с опит от чуждестранни енергийни компании. Затова историческите му пропуски били оправдани. Но е факт, че той е един от дейните депутати на Петков, заместник-председател на бюджетната комисия. Нещо повече - член е на групата за приятелство България-Гърция.

Ако не знае българските светини в Солун, това води към доста тягостни мисли за нивото на българския парламентаризъм. Има обаче и друга хипотеза - неволно да е изтървал нещо, което досега не е получило публичност. А именно - Северна Македония да е въвлечена в операцията по убеждаването на Гърция да ни върне костите на царя, срещу което да си подсигури вдигането на българското вето. 

Звучи невероятно през призмата на дразнещото изказване на северномакедонския президент Стево Пендаровски само преди месец, по време на първото му официално посещение в Черна гора.В него той посочи, че Теодора Косара, дъщеря на цар Самуил, която е била омъжена за княза на Дукля Иван Владимир, е македонка. 

Разбира се, думите му предизвикаха поредния балкански скандал, който обаче за броени дни затихна.Дали обаче последвалият огромен натиск от западните страни България и Северна Македония да намерят пресечни точки и да намалят напрежението, не е накарало македонците да търсят начин за споразумение с България чрез посредничество за решаване на един от най-болните исторически въпроси, предстои да видим.

Факт е, че гърците така и не са коментирали въпроса. Но определено ни дадоха някакъв знак като изпратиха църковните си служители да донесат за поклонение в България не костите на Самуил, а дългоочакваните мощи на Светите братя Кирил и Методий.

Отсега е ясно, в геостратегическата турбулентност на Балканите влезе църковната битка още с припознаването от Вселенската патриаршия на Охридската църква. А историческата битка се води не само в полето на 20-ти век, а вече и 1000 години по-рано. Там някъде около Траянови врата.       


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички