Конституционният съд направи това, което е длъжен да прави – тълкува закона в рамките на своите правомощия. И отказа да влезе в политическия капан, който му беше подготвен.
Конституционният съд отхвърли искането на Апелативен съд Варна да се обяви за противоконституционен текстът от Закона за съдебната власт, с който мандата на и.ф. главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС се ограничава до 6 месеца.
Според конституционните съдии право на Народното събрание е със закон да урежда въпросите с и.ф. на тримата големи в Съдебната власт.
С решението си по казуса с временно изпълняващите функциите в съдебната власт той ясно заяви, че Народното събрание има право да въведе ограничение от шест месеца за и.ф. главен прокурор, председател на ВКС и ВАС.
Четене по поръчка
И също толкова ясно отказа да отговори на въпроса, който всички всъщност чакаха – дали това ограничение важи със задна дата. Точно тук започва истинската история. Защото правото говори с нюанси, а пропагандата с лозунги. В решението няма и ред, който да казва, че мандатът на Борислав Сарафов автоматично изтича на 15 април, както сега се опитват да изкарат медиите от олигархичния кръг "Капитал" на Иво Прокопиев.
Няма и категоричен отговор дали новият текст засяга заварените положения. Конституционният съд изрично отказва да запълва „празноти в нормативната уредба“ чрез тълкуване. Тоест – оставя топката там, където ѝ е мястото: в полето на законодателя и кадровия орган – ВСС.
И тук влизат в действие медиите на кръга около олигарха Иво Прокопиев, които четат това решение като дявола Евангелието. Не каквото пише, а каквото им се иска да пише.
От внимателно балансиран акт на съдебна сдържаност те произведоха „сензационно“ заключение: Сарафов си тръгва и то веднага. Това не е просто интерпретация, а опит за налагане на реалност чрез повторение. Защото когато един прочит се повтаря достатъчно шумно, той започва да изглежда като факт. Чисто по гьобелсовски.
Мокрите сънища на задкулисието
Тук вече не става дума само за тълкуване, а за желание. Защото зад този прочит стои една много по-дълбока амбиция. И тя е да се овладее институцията, която години наред остава независима.
За олигархичните кръгове това е въпрос не на престиж, а на оцеляване. Затова „мокрите сънища“ са прости. Те мечтаят свой човек начело на прокуратурата, удобен ВСС, предвидими решения и гаранция, че определени досиета няма да бъдат отваряни.
И колкото по-дълго служебната власт държи ключовете на изпълнителната власт, толкова по-силен изглежда изкушението този сценарий да бъде реализиран „на бързо“.
Защо бързат
Отговорът е прост – заради времето. Служебната власт е временна по дефиниция, но ефектите от решенията ѝ могат да бъдат дългосрочни. Именно затова натискът за бързо „разчитане“ на решението на Конституционния съд е толкова силен.
Ако обществото бъде убедено, че има правно основание за незабавна смяна, тогава всяко последващо действие може да бъде представено като „изпълнение на закона“, а не като политическа операция.
Затова и внушението трябва да е категорично: „има решение“, „има срок“, „има край“. Само че няма нито едно от тези неща в правния смисъл, в който се опитват да го наложат.
Какво всъщност каза Конституционният съд
Фактологията е далеч по-прозаична и далеч по-неудобна за желаещите бързи кадрови решения. Съдът потвърди, че ограничението от шест месеца е допустимо. Потвърди и че ВСС запазва правомощията си да избира временно изпълняващи функциите.
Но не каза дали това ограничение се прилага към вече започнали мандати. Не каза и че Сарафов трябва да напусне поста си на конкретна дата.
Още повече самият факт, че петима конституционни съдии подписват решението със становище, показва, че въпросът далеч не е еднозначен дори вътре в съда.
Още по-интересно е кои са петимата съдии от КС с особено мнение. Това са все хора от кръга на ПП-ДБ и този на бившия президент и настоящ партиец Румен Радев. С две думи, това са представители на същите кръгове от задкулисието, които искат да овладеят Темида. Тоест ако решението на КС беше това, което на медиите на олигарсите им се иска, те нямаше да го оспорват.
Така правният резултат е: частично решение, оставящо ключовия въпрос отворен. Манипулативното му политическото „прочитане“ обаче е: окончателна присъда.
Служебната власт и изкушението за бързи назначения
Тук вече се очертава по-голямата картина. В България служебните кабинети все по-често се възприемат не като временни администратори, а като прозорец за стратегически кадрови интервенции.
Именно в такива моменти натискът върху институции като ВСС се усилва, а медиите започват да играят ролята на ускорител на „правилните“ тълкувания. С други думи – правото трябва да се огъне така, че да обслужи момента.
Но Конституционният съд този път отказа да бъде използван като инструмент. Той не даде категоричния отговор, който би позволил незабавна кадрова операция. И именно затова започнаха усилията този отговор да бъде „произведен“ медийно.
Между правото и желанието
Истината е проста и неудобна: към този момент няма окончателно разрешение на въпроса дали ограничението от шест месеца прекратява мандата на заварените и.ф. ръководители. Това предстои да бъде решено или чрез законодателна яснота, или чрез конкретни актове на ВСС.
Всичко останало е интерпретация. И когато тази интерпретация се поднася като факт, вече не говорим за журналистика, а за участие в политически процес.
Защото между това, което пише в решението на Конституционния съд, и това, което се внушава на публиката, има разлика. И тя не е случайна. Тя е целенасочена. И обслужва само мокрите сънища на олигархията за овладяване на Темида, но не и правото и законността.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
