400 000 лева уж било похарчило МВР за една от най-ювелирните си акции в последно време - жената на Петко Сертов да си го доведе у дома. Вероятно това ще се окаже най-скъпата игра на гоненица, за която държавата ще плати масрафа. Или най-скъпото реалити - доколкото всеки ден бяхме заливани с информация как Сертов се появил тук и там, но изчезнал от радара на камерите точно преди да се появят униформените. През цялото време навсякъде в медиите се появяваха разбирачи, които знаеха точно къде се крие Сертов, точно заради какво се крие и може би дори точно кога ще се появи, само че са се заклели да го пазят в дълбока тайна. Можехме пари да вземем за всичко това, ако го бяхме пробутали на някоя телевизия като трилър в стил "Джон льо Каре". Но може би още има надежда някоя от оцелелите родни продуцентски компании да го пусне като шпионски сериал.
От цялата работа стана ясно само, че държавата ще пие една студена вода за сумата, похарчена за издирване като в оня виц, който някога се разказваше за Тато - той не се криел, но и никой не го е търсил. Колкото и да е струвала, акцията поне мина без жертви, без кръщенета с нечии инициали и прочее аксесоари, както и с липса на телевизионни камери на границата при довеждането на Сертов от жена му, което вече си е сериозно постижение. В този смисъл няма да бъде лошо да назначим Емилия Сертова за шеф на ДАНС, МВР или някоя разузнавателна служба. Или поне за главен секретар на МВР. Изглежда като доказано добра кандидатура - белким ни докарала обратно, ако не братя Галеви, то поне килъра от "Соло" или изчезналите неотдавна убийци от дискотека "Амнезия". Или някой от десетките други кокошкари, прекосили границата в момента, когато са разбрали, че има шанс да бъдат подведени под отговорност, и така и не дочакали да разберат присъдите си.
Не знам дали и за тяхното издирване държавата харчи същия ресурс, както за Сертов, който по обясними причини престоя във фокуса на прожекторите по-дълго, отколкото бе необходимо. Не знам дали тя влага подобен ресурс и при търсенето на десетките жертви на трафик, които уж заминават на гурбет в чужбина и там внезапно изпадат от радарите, включително и на най-близките си. Преди време се появи един такъв мъж, работил като роб при гръцки чобанин, изпосталял, не ял от седмици и преминал границата пеша. Дори и ако близките му са го обявили за издирване, не стана ясно дали въобще някой си е направил труда да го потърси. Такива хора са много повече, отколкото ни се иска да признаем - българи, работещи като крепостни селяни за жълти стотинки или за единия хляб в държави, които по дефиниция са европейски. Момичета, вярващи, че кварталният "импресарио" е в състояние да ги отведе в европейския еквивалент на Холивуд. Или невярващи дори и в това, но достатъчно отчаяни, за да се решат на гурбета, който е такъв само на думи. Или просто хора, измамени от "оферти" за работа, които в крайна сметка ги запращат във ферми и запокитени кътчета, където надежда няма. Надписът над тях е като надписът над Дантевия "Ад", но не мисля, че държавата ни знае или я е грижа, че те съществуват. Подобни хора на практика изчезват от нейните радари, но никой не ги обявява за липсващи. Затова и няма кой да ги търси. За съжаление, държавата ни винаги е имала граждани и по-граждани. И се е грижила единствено за вторите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
