Тази вечер от 20 часа по "Канал 3" започва новото предаване на Емил Кошлуков - "Факторът". След неколкомесечно отсъствие той се завръща на екран. Започнал политическата си кариера в Старозагорския затвор, Кошлуков минава през различни превъплъщения - дисидент, студентски лидер и член на ръководството на СДС, царски депутат и лидер на партия "Новото време", тв продуцент и водещ. "Стандарт" разговаря с него за състоянието на родната публицистика, спора за комунистическото минало, политическата криза у нас и възможните пътища към едно по-светло бъдеще.
Политиците не могат до безкрай да дерат кожи, казва Емил Кошлуков
- Г-н Кошлуков, днес е премиерата на новото ви публицистично предаване по Канал 3. Какво да очакваме през новия сезон?
- "Факторът" ще се излъчва всеки петък от 20 часа. Екипът на предаването е същият. Запазва се и форматът - два часа публицистика. Рубриките са познати на зрителите - разговори с представители на парламента и кабинета, дебати между политическите сили, анализи по обществени и политически теми, обратна връзка със зрителите, позиция на водещия.
- Кои са първите събеседници?
- Първият ни гост е министърът на транспорта Ивайло Московски. В неговото министерство има големи проекти, които са важни за всички - от сигурността по пътищата до концесиите на пристанища и летища. Поканил съм и президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов и президента на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, с които ще говорим за икономическата обстановка. В първия брой на студиото ще се срещнат представители на ГЕРБ, и БСП. Имаме и интервю с омбудсмана Константин Пенчев за реформата в съдебната система. Мисля, че това са важните теми на седмицата. Ще коментираме и предложението на президента Плевнелиев за провеждане на референдум.
- Няколко месеца не бяхте на екран. Как изглежда отстрани телевизионната публицистика?
- Използвах това време, за да погледам конкуренцията. Следя предимно чужди телевизии, опитвам се да черпя идеи и да сравнявам различни рубрики и сегменти, най-вече от Англия и Америка. Опасявам се, че не познавам добре нашите телевизии, но видяното напоследък, откровено казано, не ми допада като стил. Опитът задължително да злепоставиш събеседника, да предизвикаш скандал, търсенето на новина на всяка цена - не това е целта на телевизията. Ако някой иска да се информира за новините, има достатъчно източници в интернет. Днес вече всеки е репортер с телефона и със статуса си във Фейсбук. За мен смисълът на едно предаване е да подреди деня, не да го отрази. Не смятам, че предаванията трябва да са предаватели на пресофиса на Министерски съвет или пък на парламента. Не е задача на журналистите да повтарят казаното от политиците. Задачата им е да го анализират, да дадат добавена стойност на новината, да обяснят защо засяга хората и какви ще бъдат последиците. Ще се опитам във "Факторът" да правя онзи тип предаване, където разискваме резултатите от политиката, а не конкретното събитие.
Мисля, че такъв анализ липсва в нашите телевизии. Те по-скоро са скандално-повърхностни - ще намерят изнасилване, ще намерят побой между българи и цигани, и това се счита за голямо събитие, а то не е. Това е маргинално явление. Представя се отклонението от нормата за стандарт. Това, че някъде е станало убийство, не е всекидневие в България. Ние не се возим с патрулки. Ако гледаш новини, ще си помислиш, че българите предимно се возят с линейки или с патрулки. Ужас някакъв. Този негативизъм и пресъздаване на скандали и насилие, на крайни събития, първо, създава много неприятна среда в цялото общество. И второ, не отразява истината. Хората се раждат, ходят на училище, женят се, работят, ходят на почивка, отглеждат деца - това е животът на всеки човек. Едно убийство, където и да е, винаги е ужасен и неприятен факт, но той не е водещият в страната.
- Вие изведнъж сменихте попрището на политик с това журналист. Изкушен ли сте да се върнете обратно?
- Сега не съм изкушен. Поне в близко време не виждам какво може да стане, та да се върна в политиката. Достатъчно дълго бях в нея. Когато си бил в парламента и си участвал във взимането на решения, механизмът, по който се работи в тази сфера, ти е много по-ясен. Знам начините за взимане на решения, механизмите за лобиране, мотивацията за провеждане на различни политики. Познавам добре органограмата на властта. Така че ми е по-лесно да разбирам темите, когато се появят. Тази обща култура помага, когато анализираш политика. Чувствам се и по-подготвен. Не бих се наел да водя, да кажем, музикално предаване, защото нищо не разбирам от музика.
- Напоследък отново се повдигна спор за комунистическото минало, а наскоро имаше отбелязване на паметта на жертвите в концлагера във Белене. Вие като дисидент и бивш политзатворник какво мислете за подновения интерес към комунизма?
- В Белене няколко пъти вече се правят помени и отбелязвания в памет на жертвите на концлагера. За това събитие трябва да отдадем заслуженото на журналиста Христо Христов, който прави много, за да изрови архивите, да извади досиетата на ДС, да открие автентични документи и да проучи историята. Развива огромна дейност, за което му свалям шапка. Тази страница от нашата история трябва да бъде прочетена внимателно, преди да я затворим. За разлика от нацизма, комунизмът никога не беше осъден по света. Комунизмът загуби по икономически причини, но нравствено никога не беше порицан. Напротив, комунистическите партии се трансформираха в социалистически. Комунистическата номенклатура запази постовете и службите си, трансформира властта си в икономическа - и това стана в целия соцлагер. Това е причината, за разлика от фашизма и нацизма, комунизмът да не бъде толкова добре проучен и категорично оценен. Докато нацизмът получи нравствена присъда, неговите символи и проповядването на идеологията са забранени и се считат за престъпление, с комунизма това не стана. Ние продължаваме да живеем в полукомунистическа страна. "Да, системата падна, но не беше лоша". "Да, имаше някои недостатъци, но имаше и хубави неща"."Да, вероятно са извършени престъпления, но и много хубави работи". Това е все едно да кажеш, че Хитлер не е лош човек, защото е обичал кучета. Факт е, че е обичал кучета. Или да кажеш, че д-р Менгеле е имал научни открития. Факт е, че е имал. Но цената на тези уж добродетели и уж постижения на нацизма е чудовищна и светът категорично, без никакви колебания, ги заклейми. Нещо, което не бе направено с комунизма и продължаваме да сърбаме неговите последици.
- През 2013 и 2014 г. преминахме през поредица от протести, правителства и избори. Считате ли, че политическата ситуация се успокоила?
- Смятам, че кабинетът на Бойко Борисов сега е стабилен, въпреки ултиматумите на АБВ и на Патриотичния фронт. Правителството има достатъчно гласове, включително и като се добавят бившите депутати на Николай Бареков. Вероятно тези две малки формации ще продължат да заплашват, но това не може да разклати изпълнителната власт. Реформаторите категорично го подкрепят - те никога няма да заемат толкова много постове, колкото сега. Ако не стане някаква външна криза, не се случи някакво грандиозно събитие, не виждам причина вътре в парламента да има промяна.
- Дали обаче обществото се е укротило, или може да се надигне нова протестна вълна?
- Зависи от икономиката. Ако скочат драстично сметките на хората за ток и парно, може да се очакват нови протести, защото доходите не са се повишили. Ако безработицата запази сегашните стойности, отново може хората да излязат на улицата. Кабинетът трябва рязко да увеличи инвестициите и да премахне условията, които спират развитието на икономиката - лицензионни и разрешителни режими, всякаква излишна бюрокрация. Трябва да се справи най-накрая със съдебната система, за което не виждам ясна програма към момента. Предложените мерки ще сменят едни съдии с други, но това не решава въпроса. Звената срещу корупцията, които ни се предлагат, са поредната чиновническа структура. Не мога да разбера защо се прави още един, 12-и орган за борба с корупцията, след като първите единадесет не са свършили нищо. Ако в тези проблемни области видим ясни политически решения, смятам, че това ще се усети от всички граждани. Когато има работните места, това веднага се чувства - икономиката се засилва, хората пазаруват повече и парите се завъртат. Когато премахнат пет лицензионни режима, пет рушвета по-малко ще даде бизнесът. Ако предприемачеството бъде насърчено, хората спокойно започват да правят бизнес и са подкрепени от държавата с еврофондовете, нещата ще тръгнат. Целта на всяка държава е благоденствието на нейния народ. Когато хората живеят добре и могат да изкарват пари, те се чувстват добре. Рецептата е проста. Политическата класа трябва да схване, че не може до безкрай да дере кожи. Не може да рекетира обществото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
