За БГ СИРИЗА са нужни революционери, а не пенсионери

На "Позитано" още не се знае кои са врагове и кои - приятели на местния вот

- Г-н Кадиев, за малко не успяха да ви изключат от парламентарната група на БСП, а сега предстои "пленумът на истината". Какво очаквате от него?
- Според мен е грешка да има "пленум на истината" преди 25 октомври, защото един такъв пленум води до разделение. Най-вероятно ще има лични нападки и обвинения, искания за изключвания от Изпълнително бюро, от Национален съвет, може би и от партията. Ръководството напълно погрешно тръгна в атака срещу мен, защото не аз съм проблемът на БСП. Ако някой е проблем, това са хората, които ни вкараха в модела КОЙ. Тези, които са взимали 30 хиляди лв. месечно от КТБ, и онези, които са предлагали подкупи. Мисля, че силата на партията е в разнообразието и в различните хора в нея. За разлика от другите партии ние никога не сме били лидерска партия и не трябва никога да бъдем.
- Напоследък БСП се тресе от междуличностни и междугрупови скандали, а ръководството не реагира публично.
- Напротив, ръководството реагира по най-грешния начин - като се опита да ме изключи, натривайки носа на другите. Текстът, който предложих (за възможността да се агитира на чужд език с превод на български - б.р.), е най-нормален текст, той не е лобистки. Ако причината е само в нарушаването на процедурата, е малко смешно да се стигне до подобно сериозно наказание. Очевидно аз трябваше да бъда пример за всички останали. Посланието е: "Слушайте или ще ви случи същото като на Кадиев". Добре, че не се случи - не заради мен, аз ще се справя в живота и без да съм член на ПГ, и без да съм в парламента, а заради БСП. Моето изключване означаваше БСП да тръгне по пътя на отлюспването, на търсенето на "врага с партиен билет" и на прочистването на редиците. Видяхме СДС докъде стигнаха по този път.
- Каква е правилната реакция на тази лавина от скандали?
- За всеки от случаите е различна. По отношение на подкупите аз не бих ги неглижирал и отминал, но не бих говорил за тях точно сега. Бих ги оставил за нощта след втория тур на изборите. Ако бях на мястото на Михаил Миков, тогава щях да съобщя името на човека и да поискам неговото отстраняване. Горе-долу същото бих направил и за скандала с 30-те хиляди лв. от КТБ. Най-важното е да се направи анализ кой ни вкара в модела "КОЙ". Другите неща са индивидуални грешки или престъпления, но това беше колективно.
- Сергей Станишев, който оня ден бе преизбран начело на ПЕС, отсъства от този разговор. Не е ли редно и той да бъде попитан, доколкото тогава беше лидер?
- Предполагам, че той ще даде обяснения. Всичките скандали станаха в най-лошия за него момент - броени седмици преди избора му за председател на ПЕС. Трябва да поздравим Станишев за неговото преизбиране, това е негов личен успех. Според мен заради това той мълча досега, но съм убеден, че и той трябва да дава отговори, и то нелеки, защото има своята вина.
- Скандалите имат и геополитическо измерение - партията се раздели на русофили и западняци. Сега напусна и лидерът на "Русофили" Николай Малинов с мотива, че БСП водела вражеска политика към Русия.
- България е малка държава. Тя не може да бъде вражеска на Русия, още по-малко може да бъде вражеска на Европа. Същото се отнася и за БСП. Ние трябва да сме балансьорът между двете велики сили. Съжалявам за напускането на Николай Малинов и на Страхил Ангелов, макар че моята ориентация е доста по-европейска от тяхната. Няма значение, пак се връщам към това, че БСП е силна, когато в нея има различни хора. Изключването на Първанов и Петков, излизането на Татяна Дончева в никакъв случай не ни правят по-силни. Според мен залитането към антиевропейското говорене е вредно за БСП. Ние през 2001 г. решихме, че искаме членство в НАТО. Сега 15 години по-късно да говорим, че не искаме - това не го разбирам. Ние сме партията, чието правителство вкара България в ЕС през 2007 г. Да се откажеш от това постижение, най-голямото за тези 25 г., е не само безмислено, а направо безумно. Не искам БСП да залита в антиевропейско поведение, нито в левосектантство. Напротив, БСП трябва да е център-ляво. Партията не бива да става ултралява като СИРИЗА, защото ние и да искаме, не можем, а и не ни е работа.
- Имаше голям възторг след победата на СИРИЗА, но преговорите им с Брюксел се затегнаха и се говори за непосредствен фалит и излизане от еврозоната. Алтернатива ли е СИРИЗА на традиционната левица?
- Категорично ние не можем да бъдем като тях - СИРИЗА се прави от революционери, а не от пенсионери. И не искам да бъдем СИРИЗА, защото тя тръгна към конфронтация с ЕС и МВФ. Това или е някакъв театър, който разиграват до последния момент, или не знаят къде отиват. Ако ЕС и най-вече Германия вдигнат ръце от Гърция, срутването ще е страхотно. Нито ние, нито гърците можем да рекетираме с нещо Европа. Ако бяхме Полша, Италия или Испания щеше да е друга историята. Ние обаче трябва да се съобразяваме с тях много повече. Лесно е да се тупаш в гърдите и да викаш: "Да си гледат работата, ние сме българи и ще си правим каквото си искаме". Истината е, че без инвестиции от тези държави сме за никъде. Друго няма, за съжаление през последните години загубихме доста инвеститори извън ЕС и компенсираме с парите по европрограмите. Ако и тези средства си тръгнат, съвсем ще закъсаме.
- Как оценявате подготовката на "Позитано" 20 за местните избори наесен?
- Според мен ръководството на БСП изпрати много колеблив сигнал към организациите в страната. Той гласеше: "На централно ниво с никого няма да се коалираме, на местно правете каквото искате". Което ще доведе до това, че например в Бургас искат да се коалират с Патриотичния фронт, в Кърджали искат с ГЕРБ срещу ДПС, на други места ще искат с АБВ и с кой ли не. Аз лично бих искал БСП да има много по-ясна физиономия, дори и с риск да загуби изборите. Защото е по-добре да губиш с достойнство, отколкото да печелиш така, че после да се чудиш този кмет твой ли е или не. Моето предложение беше кандидат-кметовете ни поне в големите градове да бъдат кандидати на БСП, а не независими, издигнати от инициативни комитети и подкрепени от различни партии. За мен най-ключовият вот е в София, където е най-силната организация на БСП от големите градове. Ако сега имаме силна кампания с добър кандидат, напълно е възможно да стигнем до балотаж с Йорданка Фандъкова. Задачата на кандидата на БСП трябва да бъде второ място, достигане до втори тур и брой на съветниците не по-малък от сегашния - 15. Ако това се постигне, значи сме на правилен път.
- Сегашното управление като че ли няма ясна алтернатива. В състояние ли е левицата да предложи друг икономически модел и цялостна концепция за държавата?
- Възможно е да се правят различни видове реформи. Отмяната на плоския данък, за която се борим, е една от тях. Здравната реформа на кабинета е различна от предлаганата от БСП. Приватизацията на болници е абсолютно неприемлива за нас, както и въвеждането на допълнителните здравни пакети. Реформата в образованието е в този вид е безсмислена и ние предлагаме съвсем други промени. И то не толкова заради финансирането на частните училища, а защото там има безумни неща. Например програмите и учебният план ще се определят не от учителите, не от директора, а от т.нар. обществен съвет, в който ще заседават трима родители и двама от общината. Ще дойдат някакви тираджии и фризьорки и те ще определят учебния план ли? Това е абсурдно. Аз съм пълен противник и на формата на домашно обучение, защото образованието не е само знание, то е и социална ангажираност, и сигурност на детето. По отношение на съдебната реформа, също считаме, че не това е начинът. Да разделиш Висшия съдебен съвет чрез промяна в конституцията, само за да смениш някакви хора води до два проблема. Първо, не решаваш нищо, освен че слагаш там твоите хора. Второ, разделянето на ВСС на две части капсулира двете системи - прокурорската и съдийската. Имаме различия с ГЕРБ по много въпроси, включително и по поведението относно БНБ и КФН.
- Какво мислите за зачестилите етнически сблъсъци в Гърмен, Орландовци и на други места?
- Аз не се страхувам от сблъсъци между българи и роми, защото те избухват по повод на някакъв битов проблем. Тези конфликти не са за самоопределянето на ромите, нито за отделянето им в отделна държава или за федерализация. Ако се страхувам от нещо, то това е от сблъсък между българи и турци. Тогава би могло да стане същото като в Македония през 2001 г. За ромите държавата трябва да вземе мерки. На първо място е сигурността. Първо в ромските гетата влиза МВР, а след него са медицинските пунктове, училищата и детските градини. Социалните помощи трябва да бъдат обвързани с образованието по някакъв начин. След като при комунизма бяха намерили начин да накарат ромите да се учат и да работят, значи и сега може.