Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) въвежда по-строг и обхватен контрол върху строителните обекти в цялата страна. Занапред инспекциите няма да се изчерпват единствено с проверката на документацията и начина, по който са проведени процедурите за обществените поръчки, а ще обхващат пряко и качеството на самото изпълнение на терен. Това съобщи регионалният министър Иван Шишков по време на брифинг в сградата на Областната администрация на Хасково. По думите му обществената поръчка съдържа два ключови аспекта - начинът, по който дадена фирма я печели, и начинът, по който изпълнява строителните дейности. С тази стъпка МРРБ цели да промени фундаментално философията при изразходването на публичните средства - крайната цел трябва да бъде постигането на качествен и траен обществен резултат, а не просто формалното „усвояване“ на пари от републиканския бюджет или европейските фондове.
Спешна подмяна на мантинелите и проверка за лобизъм
Паралелно със засиления строителен контрол, вече е започнала и аварийна подмяна на повредените пътни мантинели. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) подготвя анализ на най-критичните участъци, като първоначално се работи на местата с непосредствен риск за движението. Като пример Шишков посочи автомагистрала „Марица“, където са установени поне 15 участъка с разрушени при катастрофи и невъзстановени ограничителни системи. След прекратена обществена поръчка е намерен законов механизъм дейностите да се поемат от държавното дружество „Автомагистрали“, което вече разполага с техника и купува мантинели на по-ниски цени. От АПИ и „Автомагистрали“ ще бъде поискано да публикуват конкретна програма с графика за подмяна. Същевременно специална работна група в МРРБ анализира действащите правила за пътните ограничителни системи, за да установи има ли прокарване на лобистки интереси в тях.
Проверки по съмнения и инспекции на емблематични обекти
Министерството няма намерение да прави автоматични и масови проверки на абсолютно всички строителни обекти в страната, но ще реагира решително навсякъде, където възникнат съмнения, опасения или данни за нередности. Министър Шишков уточни, за започването на подобна инспекция няма да бъде задължително наличието на официален сигнал, а мащабът на проверките ще зависи пряко от констатираните резултати и при необходимост те могат да прераснат и в масови. Повод за категоричната позиция на регионалния министър стана конкретен инспекционен оглед на емблематична сграда - паметник на архитектурата. Видяното на място е породило сериозни съмнения относно начина, по който е извършено конструктивното укрепване на обекта, поради което е разпоредена незабавна проверка. Шишков подчерта, че при подобни исторически сгради се изисква висока степен на професионализъм както при проектирането, така и при строителството, за да се гарантира сигурността, без да се нарушава автентичният им архитектурен облик.
Генерален подход към кризата във ВиК сектора в Хасково
Друга основна тема на брифинга беше тежкото състояние на водоснабдяването в област Хасково. Трудностите включват амортизирана мрежа с довеждащи водопроводи от по 70 километра в лошо състояние, както и прекомерна употреба на помпени кладенци. Това изключително енергоемко водоснабдяване е довело и до тежко финансово състояние на местното ВиК дружество. МРРБ подготвя генерална концепция чрез търсене на по-добри водоизточници с по-къси трасета, а решенията ще се вземат съвместно с местната власт. Министърът увери, че готовият и изряден сграден и ВиК ресурс няма да остане без средства. Той разкри още, че след решение на Министерския съвет ведомството вече е започнало плащания към общините, като за около 20 дни са преведени над 70 млн. евро (с потенциал да достигнат 80 млн. евро). Финансиране ще има и за ВиК проекта в Хасковско, но Шишков беше категоричен: „Ние ще дадем парите и ще го контролираме“.
Стратегическа инфраструктура: Магистрала „Русе – Маказа“ чрез публично-частно партньорство
В сферата на транспортната свързаност министър Иван Шишков обяви старт на цялостното проектиране на магистралата „Русе – Маказа“, определяйки трасето като ключов приоритет за страната и региона. Поради ограничения ресурс на държавния бюджет, правителството си поставя за цел да реализира проекта чрез публично-частно партньорство с привличане на външен инвеститор. Концепцията предвижда в рамките на около година и половина да приключи проектната подготовка, включително процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и изработването на Подробен устройствен план (ПУП). Едва след като трасето бъде напълно проектирано и административно подготвено, държавата ще премине към избор на частен инвеститор за същинското изграждане на магистралата.
