Държавата ще установява енергийно бедните домакинства по нов начин, след като Икономическият и социален съвет препоръча промени в механизма за оценка, идентифициране и мониторинг на този социален проблем. Сред ключовите предложения е към формулата за определяне на официалната линия на бедност да бъде добавен индекс за инфлация, за да се преодолее изоставането на доходния критерий и да се даде по-реална картина за хората, които не могат да си позволят адекватно отопление и електроенергия. Според съвета без подобна корекция държавните политики рискуват да продължат да изключват хиляди домакинства, които реално живеят в енергийна бедност.
Промяната има и практичен залог, защото точно в периоди на ценови напрежения социалните прагове започват да изостават от ежедневната реалност и помощта се оказва насочена към твърде тесен кръг хора. В становището на Икономическия и социален съвет се настоява не просто за нова сметка на бедността, а за системна рамка, включително инструменти, които да работят и при бъдеща либерализация на пазара на електроенергията, така че защитата да не е импровизация след поскъпване, а да е вградена предварително. Съветът подчертава, че вече има направени законодателни стъпки, но прилагането им на практика изостава, включително по теми като изграждане на механизъм за наблюдение на енергийната бедност и защита на потребителите.
Мащабът на проблема в България
Зад необходимостта от нови критерии стои тревожната статистика за разпространението на енергийната бедност в страната. По данни, цитирани в становището на Икономическия и социален съвет, около 1 800 000 души, или приблизително 30% от населението на България, попадат в групата на енергийно бедните домакинства. Това са хора, които нямат достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и нормално използване на домакинските уреди. Към тях се добавят и около 365 000 души със статут на уязвими клиенти, които са особено чувствителни към ценовите колебания на енергията.
Още по-показателен е фактът, че близо 21% от българите са били неспособни да поддържат дома си достатъчно топъл, което поставя страната ни на първо място в Европейския съюз по този показател. Това показва, че енергийната бедност у нас не е маргинален проблем, а масово явление, което засяга стотици хиляди домакинства в различни региони на страната, особено в по-малките населени места.
Сравнимите европейски измервания за невъзможност домът да бъде поддържан адекватно топъл показват, че проблемът в ЕС се задълбочава, а България остава сред държавите с най-тежки стойности. При средни нива около 10% за Европейския съюз, делът в България е приблизително двойно по-висок, което подчертава защо темата за нови критерии и по-целенасочена подкрепа не търпи отлагане и изисква дългосрочен подход, а не временни кризисни решения.
Предложенията на Икономическия и социален съвет
Според Икономическия и социален съвет България изостава сериозно във въвеждането на работещи механизми за оценка и проследяване на енергийната бедност. Липсата на актуални критерии води до ситуация, при която част от най-нуждаещите се не попадат в обхвата на помощта. Затова една от основните препоръки е официалната линия на бедност да бъде обвързана с инфлацията, така че доходният критерий да отразява реалното поскъпване на живота и на енергийните услуги.
Наред с това се настоява за изработване на цялостна стратегия за справяне с енергийната бедност, вместо разпокъсани и временни мерки. В документа се предлага и механизъм за определяне на компенсациите в условията на либерализиран пазар, като помощта да се предоставя диференцирано според доходите и да бъде ограничена до сметките за електроенергия за основното жилище на домакинството. Целта е подкрепата да достига до тези, които реално имат нужда от нея, без да се изкривява пазарът.
Зад тази логика стои и наблюдението, че универсалните компенсации често действат като широк чадър, но не решават същността на проблема. Те смекчават удара в краткосрочен план, но не променят факта, че част от домакинствата трайно не могат да покриват разходите си за енергия. Затова съветът настоява за постоянни инструменти за мониторинг и оценка, които да позволяват навременна намеса и при бъдещи ценови шокове, без държавата да бъде принудена всеки път да реагира със спешни и скъпи мерки.
Цената и регионалният дисбаланс
В становището на Икономическия и социален съвет специално място заема и въпросът за цените на електроенергията в региона. През юли миналата година средномесечната цена на тока в България, Румъния и Гърция е била с над 110% по-висока от тази в централноевропейски страни като Германия, Австрия и Чехия. Това поставя домакинствата и бизнеса в Югоизточна Европа в значително по-неблагоприятна позиция и се отразява пряко върху стандарта на живот и икономическата конкурентоспособност.
Именно затова се подчертава необходимостта от по-добра междусистемна свързаност на електроенергийните мрежи в региона с тези на Централна и Северна Европа. По-силната интеграция на пазарите се разглежда като ключов фактор за по-стабилни и предвидими цени в дългосрочен план, което е особено важно за домакинствата с ниски и средни доходи. Този ценови натиск не остава само в статистиката за пазарите на едро, а се усеща и в месечните сметки на домакинствата. Дори сравнително умерени увеличения се превръщат в сериозно бреме, когато се натрупат върху вече поскъпнали храни, услуги и жилищни разходи. Така темата за регионалния дисбаланс в цените на електроенергията се оказва не абстрактен икономически дебат, а пряк фактор за това дали хората могат да поддържат домовете си топли.
Европейският контекст и войната в Украйна
Нарастването на броя на енергийно бедните не е само български проблем, а общоевропейска тенденция, засилена през последните години от войната в Украйна и последвалите сътресения на енергийните пазари. В момента около 41 милиона души, или над 9% от гражданите на Европейския съюз, живеят в условия на енергийна бедност, което показва, че кризата далеч не е преодоляна. Разликите между отделните държави остават значителни. В страни като Финландия делът на енергийно бедните е сравнително нисък, докато в Югоизточна Европа и в част от държавите извън ЕС проблемът засяга огромна част от населението. В Турция например милиони хора живеят без адекватно отопление, въпреки по-ниските цени на енергийните ресурси, което показва, че доходите и социалната политика са също толкова важни, колкото и самите тарифи. Европейската картина ясно подсказва, че енергийната бедност е дългосрочен социален проблем, а не временен ефект от една криза. В този контекст промяната в начина, по който България определя и подпомага енергийно бедните домакинства, е ключова първа стъпка. Без нея всички следващи мерки рискуват да останат закъснели, недостатъчни и насочени повече към овладяване на общественото напрежение, отколкото към трайно подобряване на условията на живот.
Свободният пазар на електроенергия
Докато в България продължава да липсва ефективен механизъм за защита на уязвимите домакинства, на практика се блокира успешното въвеждане на либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. Макар процесът да беше отложен за неопределено време именно с аргумента за неподготвеност, експерти предупреждават, че самото отлагане не решава натрупаните проблеми, а в определени аспекти дори ги задълбочава, защото запазва съществуващите изкривявания в системата. Либерализацията би дала по-голяма прозрачност за реалните разходи в енергийната система и начина, по който те се разпределят между участниците. Настоящият модел обаче замаскира скрити субсидии, които се оценяват на около 20 лева на домакинство месечно. В рамките на последните четири години това е довело до компенсации за домакинствата в размер над 4 млрд. лева, както и до още толкова загубени приходи за държавните енергийни производители, които са продавали електроенергия под пазарните цени.
Този подход временно задържа сметките за домакинствата по-ниски, но създава дългосрочни рискове за цялата икономика. Пропуснатите приходи биха могли да бъдат използвани за модернизация на енергийната система, за инвестиции в мрежата и за повишаване на нейната устойчивост. Вместо това скритата цена постепенно се прехвърля към бизнеса и небитовите потребители, което води до по-високи цени на стоките и услугите и в крайна сметка отново се връща към домакинствата под друга форма.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
