Татко пости 20 години - дал обет, за да оживея

Давали са ми 5 процента шанс, разказва Башар Рахал

Татко пости 20 години - дал обет, за да оживея | StandartNews.com

Един мъж от небосклона на родния шоубизнес с името си изразява същността на празника - в превод Башар означава благата вест за раждането на Христос. Актьорът Башар Рахал, който ще гледаме в "Корпус за бързо реагиране" от 17 януари, разказва как едва е оживял при раждане, за идващите празници и новите предизвикателства.

- Башар, защо си с гладко избръснато лице - в "Корпус"-а си доста брадясал?
- Заради предаването "Следващият, моля" гледам да съм малко по-приветлив. А и изглеждам по-млад - така твърдят някои. Иначе обичам да се гледам с брада. Може би като кача 5-6 килца отгоре, тя ме прави по-слаб. Е, не съм като Кито (Китодар Тодоров - бел. авт.), който отслабна с 18 кила от началото на снимките.
- Той може би пости, нали е ревностен християнин...
- Пости, разбира се, аз също. И двамата сме християни. Но аз пълнея от боб и леща.
- Идват празници - не забравяме ли, че постът има повече духовен смисъл?
- Абсолютно! В моята арабска рода всички са православни християни. Те са 2500 човека. Знам от леля ми, че когато постиш, даже не трябва да го казваш. Това го пише в Библията. Баща ми Мунзер, на български Михаил, пости заради мен 20 години. За да оживея, дал обет - че през лятото, когато са Богородичните пости, ще спазва каноните. Чак на 20-ата ми годишнина го разбрах. Дойде, погали ме, целуна ме по главата и каза: "Моят обет свърши".
- Какво се е случило?
- Роден съм в края на шести месец, с увита пъпна връв, с нулева отрицателна група. Било е суперстрашно. Дали са ми само 5 процента шанс. И никой не е имал нулева отрицателна, за да ми влеят. Имал съм и жълтеница, пневмония - чудо е, че съм жив. Индийка, която работела при нашите, се оказала със същата кръвна група и тя ми дала от своята.

Трябвало е да се казвам Еймън

И тя е дала идеята да бъда Башар - "благата вест за раждането на Христос". Казала: "Така може да му потръгне". Така че аз съм един Благовест. Това се случва в Дубай. А на Великден пък помня задължително всички ходехме на черква. Баба ми е сирийка, дядо ми - ливанец, но като дете е живял в Дамаск. И там са ходели в гръцката църква. Сега усещам негативни коментари по мой адрес - бежанец, арабин. Но явно хората не са уведомени. Баба и дядо са ми разказвали, че в Сирия са ходели в голямата църква в полунощ - като тук. Така са празнували старите християни в града - през нощта е гюрултия, на сутринта - свещички. Защото и ангелите, като отишли да търсят Исус в пещерата, е било точно по виделина, призори.
- Усещал ли си Божи пръст в друга ситуация?
- Редовно, аз съм по-религиозен от баща ми. И религиозен, и вярващ съм. Забелязвам, че ние, българите, сме повече суеверни, отколкото вярващи. Това много ме плаши. Аз съм православен, но имам добър приятел, протестант в Щатите, шеф готвач - ходим заедно в неговата църква, а той на Великден идва с нас или в българската в Лос Анджелис, или в гръцката в Сан Диего. Той е оттам. Много е приятно. Да кажеш "Честито Рождество Христово" е по-приятно от "Весела Коледа".
- Как ще празнувате тази година?
- Ще бъда вкъщи, в Лос Анджелис, празнуваме Бъдни вечер, както е прието. Приятелят ми Ричард идва със семейството си тогава, защото много харесва ритуалите ни.

Готвя всички постни ястия

и нищо не липсва на трапезата. Много им е интересно на американците. Макар че на другия ден се хваща за корема: "О, Башар, много ме боли!". А как да е - боб, зърнени храни. На Коледа пък традиционно събираме приятели, българи, на капама. Слагам пържолки.
- От тук ли носиш суджуците, кървавицата?
- Не, там си има всичко. Взимам лютиви италиански наденички. Слагам две-три, те, дечицата предпочитат пиленцето. В зелето и ориза нареждам и постните сърми от предния ден. В полунощ слагам тенджерата и я наглеждам към зори, да не се изсуши месото.
- Подготвихте ли подаръци със съпругата ти?
- Калина е взела подаръци оттам, аз също оттук ще нося. Голямата, Клои, вече знае тежката истина за Дядо Коледа. Като беше по-малка, веднъж водихме Дядо Коледа и тя се изплаши. Не искаше да го приближи, той дойде в полунощ и викаше: "Хо-хо-хо". Като й казахме истината, пита кой е бил онзи тогава. За пред малката, Индия, обаче си трае, да не разваля магията на Коледата. На Нова година отиваме в Маями, при добрия ми приятел Дани Гивизиев, също актьор. Те със съпругата му си имат второ детенце и аз още не съм го виждал. На 6-7 януари се връщаме в Лос Анджелис и на 12-ти си идвам в България. Чака ме премиера, предавания.
- Всичко това не те ли разкъсва?
- Така е, разбира се. Не знам, ще видя. Планове си правим, пък

Бог разполага

Сигурно февруари-март пак ще се прибера да прекарам повече време с децата, защото през април започваме сериал. И после и семейството ще дойде за лятото.
- Какво си пожелаваш?
- Да не се натоварвам с глупави коментари. И да не натоварвам тези около мен заради тях. Искам само да бъдем добър народ. Аз съм повече свързан с България, отколкото с Америка. Явно имам нужда да бъда там от време на време - за да се зареждам позитивно, защото американецът е възпитан да бъде добър. Той го желае. Бута и другия в правилната посока. Ние сме по-лошички - това трябва да ни бъде като обичка на ухото, за да се променим. Техният живот не е по-малко стресиращ. От тях само 10-15 процента имат собственост. Останалите живеят под наем. Тревогата им да не загубят работата си е повече от нашата. Ние сме 80 процента собственици, имаме все някоя къща, виличка, апартаментче, рядко някой остава на улицата. Свикнали сме просто по по-лесния начин да ни се случват нещата.
- Доволен ли си от миналата година, имаше доста ангажименти?
- Благодаря на Господ, всичко беше перфектно, дотук добре.
- Театър?
- Не искам, нямам време. Театърът изисква много репетиции, трябва да се преместя окончателно тук, ако се захвана и с него. Това решение още не съм го взел. Преместя ли се тук, прибирам и трите си момичета. Не мога да преценя още.
- "Корпусът" ще има ли трета част?
- В един или друг вариант, или в друг формат. Работи се по проекта. Ще се появят нови лица, Кутрум ще се вихри. Харесвам го, защото е много обран. Говори различни езици, от ромски произход е, в същото време е много елегантен. И все пак като види подводница, възкликва: "Бате, това е много железо".
- Той дори минава за Джеймс Бонд. Ти с кого би искал да спасяваш света?
- Бих взел жена - Мерил Стрийп. С нея искам да спасявам света.
- Разкажи забавна история зад кадър...
- С Васко лъжехме по 3-4 статистки накуп: "Айде по-бързо да снимаме, че Брус Уилис идва утре". А те се ужасяваха, че не са извикани за другия ден. А ние продължавахме: "Ами, говорете". Васко разправяше, че отива в Алжир да снима "Троя" втора част. Представете си Васко до Брад Пит - ядрена заплаха три.
- С комедии ли ще ни забележат?
- Те не искат да ни забележат. Не им пука за нас. Ние си правим филми за нас, за българската публика. Продуцент съм и в "Код ред", този хорър зомби филм, премиерата ще му бъде 21 февруари.
- По-лесно ли се прави изкуство у нас?
- Нашият филм изкуство не може да се нарече. Има я магията на киното. Има всичко. Изкуство се прави винаги с пари. Има разлика между филм за 200 000 и 20 милиона долара.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай