Данните за растежа на икономиката за миналата година бяха малко по-добри от очакваните, особено ако се сравнява с прогнозите в началото на годината. Така че при всички положения икономическият ръст от отчетените 3% за миналата година е добра новина.
Основните двигатели всъщност са външните пазари и износът. Вижда се, че макар и крайното потребление да се съживява във втората половина на годината и да бележи растеж, основният двигател на икономически ръст остава износът. Въпреки че там пък се забелязва обратната тенденция - износът е силен в първата половина на годината. Този ръст, който имаме за цялата минала година, реално се дължи на силната първа половина на годината. И оттук идва и нашето основно притеснение доколко 2016 г. ще се радва на подобен износен растеж. По-скоро притесненията са, че това няма как да се повтори заради очакванията за забавяне на китайската икономика и като цяло на световното търсене най-вече на суровини. Знае се, че България е основен износител на суровини. Около 40% от българския износ е на суровини. През последните години виждаме едно преструктуриране на износа ни, но суровините остават основното перо. И заради това всъщност се очаква през 2016 г. като цяло представянето на износа да не бъде толкова добро като миналата година. Според някои очаквания вътрешното потребление през 2016 г. ще бъде това, което ще движи икономиката, но аз съм малко скептична, че дори със силно вътрешно потребление ние можем да достигнем висок темп на растеж от порядъка на 3% и над 3%. Защото се вижда, че дори миналата година - през втората половина на годината, има едно сериозно засилване на вътрешното потребление и въпреки това то не успява да компенсира. Тоест българската икономика е една малка и отворена икономика и нейните шансове за относително висок икономически растеж идват единствено по линия на износа. Няма как вътрешното потребление, дори с един относително добър ръст, да компенсира свиването на външните пазари. По-скоро тази година ще сме свидетели на леко забавяне на икономиката. Но все пак предвид и силните данни за пазара на труда миналата година, тази положителна тенденция, която се вижда при потреблението от втората половина на миналата година, която най-вероятно ще продължи в началото на 2016 г., можем да очакваме един относително добър икономически растеж, но по-бавен от това, което имахме миналата година. Другото, което се вижда много ясно в данните, е ефектът на края на предишния програмен период от гледна точка на разплащанията по европроектите. Там има един преходен период от 2 години, след като свърши програмният период. Програмният период свърши през 2013 г., но до края на 2015 г. ние трябваше да се разплатим и да усвоим парите по европейските фондове. В последното тримесечие на 2015 г. се вижда това ударно разплащане. Това, за съжаление, няма как да се повтори през 2016 г. Основният рисков фактор пред икономическия растеж е колко точно ще се забави китайската икономика. Тя още от миналата година започва да изненадва неприятно анализаторите, забавянето е по-лошо, отколкото се прогнозираше. Това тегли надолу цените на основни суровини. Вътрешната политическа стабилност също не трябва да се подценява като потенциален източник на рискове, особено при широко коалиционно правителство, каквото имаме сега. В икономиката има няколко отрасъла, които се развиват много добре, те са и основни генератори на заетост.
Това са подотрасли на промишлеността - части за коли, пластмасите, машини, електроника, фармацевтика. Няколко подотрасъла на услугите също са много силни и привличат инвестиции - ИТ индустрията, аутсорсингът. Ако има макроикономическа стабилност, те ще се развиват добре и през тази година.
Записа Ивета Иванова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
