След седмици напрежение в здравната система заради липсата на средства за болниците проблемите утихнаха. Край на сагата сложи споразумение между Българския лекарски съюз (БЛС) и властта, в което се обещава парите на клиниките да се платят до 20 януари 2014 г. Трудно ли беше постигането му и накъде оттук нататък, попитахме д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС.
- Д-р Райчинов, победа ли е споразумението с властта?
- Не бих го нарекъл победа, защото не сме водили война. Това бяха преговори на всички нива - министъра на финансите, премиера, партийните централи на двете управляващи партии. Не бих казал, че с министъра на здравеопазването сме водили някакви преговори, защото тя беше на наша страна от самото начало, тя първа прие, че исканията на Българския лекарския съюз (БЛС) са основателни. В противен случай щяхме да затрудним много работата на болниците и да поставим в риск здравето на пациентите. Успяхме да убедим всички институции, с които се срещнахме, че тези средства трябва да се предоставят на болниците и 2 месеца няма да им е лесно да работят с 80%, но все пак ще могат да издържат и да се включат в 60-те дни за отложено плащане. Другото, за което смятам, че се прояви разбиране, е да се прехвърлят ваксините като национална програма в МЗ. По този начин се възстановява една нормална дейност. Най-важната част от споразумението обаче е 6 точка, защото се създава експертна група към Министерския съвет (МС), която да работи за промени в здравеопазването - да очертае сроковете, стъпките, финансирането им.
- Трудно ли убедихте финансовия министър да даде средствата?
- Бях изненадан от срещата, очаквах отпор от финансовия министър с традиционните приказки - колко много са парите за здравеопазване, как не се прави реформа, но ние говорихме по същество. След като обяснихме колко са нужни тези средства, отговорът на финансовия министър беше: "Значи трябва да ги осигурим". Той обеща, стъпка по стъпка да се коригират проблемите и държавата да започне да осигурява адекватно групите, за които отговаря - на реалния им доход и брой. Така ще нормализира състоянието си на коректен платец на здравни вноски, наравно с всички останали - работници, работодатели. Това ще бъде част и от работата на групата към МС.
- Кой беше вашият най-силен аргумент пред Чобанов?
- Това, че болниците не са производствени предприятия, имат сериозни дългове и проблемът трябва да бъде решен. Не могат да затворят, да пуснат хората си в отпуск или да свият дейността си и да кажат на болния: "Ние пари сега нямаме, за да ви лекуваме".
- Какво е положението в момента в болниците?
- Заради съобщението, че ще се плаща дейността им на 80%, се получи неимоверен наплив от пациенти. Хората се уплашиха, че трябва да си купуват храна, медикаменти и мнозина, които досега са отлагали проблема си, решиха, че трябва да се лекуват веднага. Вярно е, че има и места, където колегите се мъчат приходите от 80% да са като предишните 100, но основният проблем идва от повишения наплив на пациенти. Някъде болниците дори не могат да отговарят на наплива и трябва да успокоим хората, че няма да има трусове. Болниците в момента предполагам, че се договарят с доставчиците да ги изчакат до 20 януари, когато ще си получат всички плащания. Дано обаче в бъдеще не се стига до този традиционен въпрос в края на годината: "Какво правим с болниците?".
- Кои ще са основните сфери на промени в работната група към МС?
- Това трябва да решим всички в групата, но тя трябва да постави основните задачи и приоритети за промени, да очертае стъпките, сроковете, финансирането им. Към нея ще има и подгрупи, защото няма как представителите в нея да са експерти по всичко.
- Националната здравна карта няма ли да бъде част от задачите?
- Да, мисля, че ще е част от работата на групата. Това, което трябва да се види, са критериите, по които тя ще се прави. За нас водещи трябва да са броят обслужвано население, социалният и здравният му статус, инфраструктурата и достъпността на региона. Да се каже, че примерно за 10 000 души население трябва да има терапевтично отделение и в него да работят специалисти вътрешни болести, при 30 000 трябва да има неврологично и т.н.
- Трябва ли да има таван на болниците в картата?
- Не, категорично мнение на съсловието е, че картата не може да определя максимален таван, защото това спира конкуренцията. Не трябва да заковаваме една бройка, защото това няма да е добро за пациента, конкуренцията може да се базира на няколко основни критерия, като собственост в никакъв случай не може да бъде един от тях. Сред критериите трябва да са броят и квалификацията на персонала, апаратурата, битовите условия, достъпността му и т.н. Освен това не може да се конкурират цели лечебни заведения, може да се конкурират по дейности. Не може да бъде критерий за конкуренция и по-ниската цена. Не може касата да предложи сключване на договор с болница при по-ниска цена на услугата, защото се поставя в риск качеството. Броят легла също няма никакво значение, защото той не означава дейност - в една болница може да има 100 легла и 2-ма пациенти.
- Как тогава ще се спре непрекъснатото разрастване на болници в определени региони като София, Пловдив, Варна?
- Има механизми и ние ги подложихме на гласуване на събора - това е един лекар да работи само по един договор с НЗОК. Само 10 гласа не достигнаха, за да ги приемем. Повечето лекари са убедени, че един лекар трябва да работи само на едно място, защото се изтощава и това може да стане опасно. Проблемът е, че специалистите са малко и много региони ще останат без дейност по дадени специалности. Втората причина е прекалено ниското възнаграждение на лекарите. По сега действащата система един лекар има право на 3 договора - два с болница и един в извънболничната помощ. Ако те се редуцират до един, ще се намали автоматично броят на болниците. Но това може да стане при подходящо заплащане, иначе лекарите няма да седят и ден повече в България.
- Как може да се повиши заплащането, откъде може да дойдат повече средства в системата?
- Няма страна в Европа, която да отделя толкова нисък процент от БВП за здраве, нито като средства на глава от населението, нито с толкова ниска здравна вноска като равностойност в пари. Затова обществото трябва да вземе своето решение и да кажем: "Или това са обществените пари и с тях толкова може да осигурим, или да се увеличи вноската".
- Какво е виждането на БЛС за промените в здравноосигурителния модел?
- Да се въведе модел, който да е работещ, а не побългарен. Защото и най-добрия да вземем, в нашите условия той може да стане уникат и да не проработи. Всички модели обаче имат една характерна особеност - разходите по тях ежегодно нарастват с 5-10%. Развитите страни отделят тези средства, въпреки че търсят мерки да ограничат нарастването на разходите. Аналогично е положението и при държавното финансиране както в Англия. Но там нарастването е още по-голямо - 10%. Почти във всички страни има един базов фонд и допълнителни частни. Може би за бедна държава като България по-приложим е френският модел - със запазено държавно обслужване, което гарантира минимума и където се чака по-дълго за обслужване. Който иска по-бързо и повече, се осигурява допълнително и частно. Сега слушаме как в касата били убийци, защото не давали пари за нови лекарства. Това не е честно, защото касата дава това, което има и може. Обществото не иска да дава повече. Когато кажем, че трябва да се вдигне вноската с 1%, работодатели и всички останали скачат, че не бива, а пациентите винаги настояват, че трябва да се лекуваме с най-скъпото.
- Как вървят преговорите за Националния рамков договор?
- Текат в момента, за цените и обемите ще трябва да изчакаме окончателното приемане на бюджета. Но очакваме поне минимално повишение на няколко пътеки - сред тях са педиатричните, раждането, тежките хирургични, белодробните. Общо за тях ще са нужни около 30 млн. лв. Очакваме да има и разделяне на определени пътеки според тежестта им.
- Диагностично свързани групи ще въведем ли скоро?
- И най-елементарните изчисления показват, че, за да се въведе като система за разплащане в болниците, ще са нужни още 1 млрд. лв. допълнително. В момента около 30% от дейността не влизат в плащанията по клинични пътеки, а и само около 30 са остойностени адекватно. Не виждам скоро да се появят толкова пари.
- Контролът ще се увеличи ли?
- Контролът може да се увеличи само с електронна здравна карта на пациента. Мисля, че изработването й трябва да е една от основните задачи на групата към МС. Картата косвено ще служи и за медицинския контрол. Разбира се, с него трябва да се заеме и БЛС, затова една от точките на споразумението с властта е изработването на общи правила за добра медицинска практика. След това комисии по специалности към БЛС ще изработят останалите критерии и ще следят за изпълнението им.
- Как?
- Когато има съмнение за неспазване на качеството на лечение, се надяваме тези комисии да имат правомощия да получават казуса без имената на болницата и лекаря и да преценяват има или няма нарушение. Други органи - МЗ, Медицински одит, ще решават после дали има нужда от санкции. Надявам се до средата на другата година да сме готови и да получим правомощията чрез законодателни промени.
- Ще помисли ли работна група как да спре и изтичането на лекари?
- Това е свързано с две неща - как да улесним кариерното развитие на младите лекари и да увеличим заплащането им. Те трябва да започват по-лесно специализация, да имат всички видове осигуровки и да вземат поне 1500 лв. Защото при всичко това и минимална заплата от 2000 евро, няма как да се конкурираме с Германия. БЛС тази година даде 56 стипендии на млади лекари, за да специализират у нас и да не избягат в чужбина. Надяваме се, докато завършат, нещата тук да се променят и да решат да останат в България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
