- Господин Софиянски, бил сте и кмет, и премиер, и депутат, сега ставате тъст. Бяхте служебен премиер по време на кризата през 1996-97 г. Може ли да се сравни ситуацията тогава с днешната криза?
- Всяка криза си има конкретни измерения и не може да се даде универсална рецепта за излизане от нея. Ако направим сравнение с 1997 г., тогава имаше и финансова, и икономическа криза. Защото още през есента на 1996-а осем банки затвориха, резервът беше само около 330 милиона долара и положението беше критично. Икономиката тогава беше силно държавна, масовата приватизация беше приключила и тези фактори създаваха друга икономическа обстановка. Затова ние тогава трябваше да се преборим първо с финансовата криза, т.е. да въведем валутния борд, и да поставим основите на икономиката. Направихме две успешни приватизации за около 200 милиона лева - това са "Солвей Соди" - Девня, и един циментов завод, които и до днес работят повече от успешно. Така увеличихме резерва, стабилизирахме валутата и нещата потръгнаха. Та, когато ние започнахме, доларът беше 1500 лева - 1,50 лв. след деноминацията. Това означава, че прогнозата ми е била добра, след като сме уцелили тези международни съотношения.
- А сега?
- Сега нещата са доста по-различни. И те са в това, че кризата си я произведохме самите ние. И тя се дължи на неуспешната стопанска политика на две поредни правителства. Когато кабинетът на Станишев започна работа, България беше най-близо до Еврозоната. И тогава трябваше да се опитаме да въведем еврото, защото икономиката бележеше траен ръст. Но то падна като че ли в калта. Спадът в България започна от 2009 г. И вината се дели между правителствата на Станишев и Борисов. Дойде грешната политика на излишъка - това означава да се задържа развитието на бюджета и да се харчи в последните 2 месеца от управлението. Дори и в последния - спомняте си колко основателни критики отнесе правителството на Станишев за това. Създаде се един малко изкуствен ръст на БВП, защото реално харченето на тези средства не може да генерира израстването на един добър вътрешен продукт. Това доведе и до една висока инфлация. Макар да се повишиха доходите, стигнахме до 12 процента инфлация, която съвсем извади България от възможността да търси преговори и въобще да влезе в Еврозоната. И тези неща накуп бяха предпоставката за последвалата криза. Не изключвам съвпадението със световната криза, но от друга страна България имаше възможността и ресурса да не влезе изобщо в криза и това го казвам най-отговорно.
- Какви са грешките и чии?
- Грешките са в разпределението на парите и много слабото усвояване на еврофондовете. Имунитетът на България срещу световната криза беше резервът - близо 8 милиарда лева, и еврофондовете, които бяха близо 10 милиарда евро. Ако при тези два инструмента имахме един добър финансов министър и при една добра политика - и един премиер, който поне малко да може да овладее процесите или поне да ги насочи в правилна посока, тогава България можеше въобще да не усети кризата, или поне нещата да минат по-леко. Вместо това ние реализирахме един огромен спад още през 2009 г. и досега не можем да се оправим.
- А как трябваше да се използва този ресурс?
- Високата инфлация не е правилна, но и ниската също. България трябва да се движи на ръба на критериите от Маастрихт - максимално допустима инфлация от 3 процента. Въведе се обаче един рестриктивен бюджет, а когато икономиката стагнира, ти трябва да компенсираш с нещо. И тук е ролята на държавата. Тя трябваше да заеме мястото на един по-сериозен инвеститор, но не в една магистрала, с която да се бием по гърдите. Ако мерим едно правителство по магистрали, ние още трябва да си имаме Тодор Живков за магистър по магистралите, понеже той построи най-много в километри. А сега се мерят Станишев, Борисов и Царя кой колко построил. Но да не забравяме, че Тодор Живков фалира България.
- Каква е логиката на държавата като инвеститор?
- Логиката е бюджет, силно ориентиран към капиталови разходи, но целта на този бюджет трябва да е ориентирана към максимално голям брой хора. За да може да се развива равномерно и националната, и регионалната икономика. Имам предвид общините и инфраструктурата. Така може парите да стигнат до дребните фирми изпълнители. Трябваше много по-силно да бъдат подкрепени в разпределението на европейски средства. Защото голяма част от бизнеса се затруднява пред банките. Просто не могат да си гарантират кредитирането. И ако тези инструменти бяха използвани по-внимателно от правителството, плюс 8-те милиарда резерв и 10 млрд. еврофондове, нямаше да се стигне до тук. Така можеха да се балансират включително и данъчните постъпления.
- Да подадеш ръка на икономиката ли?
- Разбира се. Тогава тя ти отвръща с увеличен БВП, респективно работни места и данъчни постъпления.
- Каква е рецептата за днес?
- Не е по-различна. Проблемът е, че държавният резерв е намалял на 3 милиарда лева, а в същото време нямаме ръст нито на БВП, нито на нищо. Това означава, че сме похарчили 5 милиарда напълно неефективно. Покажете ми поне един резултат - икономиката да тръгне, или да се качат доходите... Нищо няма. Това затруднява нещата, но пък независимо от теглените кредити от Борисов и Дянков, ситуацията е добра и трябва да се работи с привлечени средства. И още - трябва да се поиска помощ от Брюксел, защото независимо от всичко, правителството лошо усвоява парите от ЕС.
- Това с усвояването на парите от ЕС е много тежък проблем. Защо е така?
- Най-отговорно ще кажа, че досега ние сме внесли в ЕС повече пари, отколкото сме усвоили. И на практика например германецът си строи магистралите с нашите пари, а не ние с неговите. Така че трябва да се работи за по-бързо и убедително усвояване на европейските средства. Трябва и генерална промяна, за да може колкото се може повече хора да използват тези пари. А в момента има две много рискови групи, на които трябва да им се подаде специално ръка. Тези рискови групи са хората с описани имущества, тези, които са взели кредити от банките - дали жилищни, или потребителски - няма значение. По моя информация това са над 300 000 души. А при едно средно семейство от трима души това са поне 1 милион човека. Това са хората, които сутрин стават с мисълта, че всеки момент могат да загубят покрива над главата си. Това вече е нестабилна част от обществото. Те просто се борят за оцеляване и не са креативни. Трябва да се опрем и на фирмите, които затвориха, които прекъснаха дейността си заради кризата в България, а основни виновници за нея са Сергей Станишев и Бойко Борисов. А тези фирми, които затвориха, също имат дългове и не могат да работят, но на тях също трябва да потърсим начин да им подадем ръка. - Как става това? - Това става, като се създаде един гаранционен фонд, за да се разрешат случаите, да се преструктурират дълговете, за да заработят отново. Това са от малки цехове до магазини. Просто дребният и средният бизнес се задъхаха в тази ситуация. И те затвориха заради свитото потребление. Паралелно с това имаме изключително грешна политика на доходите. Вече казах, че при Станишев имаше илюзорно покачване на парите, защото беше с цената на много висока инфлация. При Борисов и при Дянков пък имаше тотално сбърканата философия за рестриктивен ли, за балансиран ли бюджет, а това беше подигравка. Просто ние имахме един некадърен министър на финансите. Нямаш никакво право да пуснеш цените и да замразиш доходите. Напротив, трябваше да се даде ръка на потреблението, дори и с цената на заеми, за да върне то жеста към производството. А ние направихме точно обратното. Цените на горивата, на енергоносителите, на храните растяха, а доходите ги замразихме. Е, как няма да дойде криза?
- Т.е. трябва да се вдигнат доходите, но откъде да дойдат парите?
- Точно така. Дори с цената на заеми трябва да се вдигнат поне пенсиите. Защото възрастните са първите хора, които ще излязат на пазара, и при тях парите са в непрекъснат оборот. Ако той днес има пари за 200-300 грама сирене, утре ще си купи килограм. Така че моят съвет е такъв - първо при рисковите групи да се потърси успокояване. След това политика на доходите, дори със заеми, агресивно усвояване на еврофондовете, за да стигнат те до максимален брой хора. Може да се наложи да спреш за малко строежа на магистралата, но пък с тези пари можеш да развиеш трето- и четвъртокласни пътища, които да развият местната икономика.
- Оптимист ли сте?
- Винаги съм бил. Ако тази година успеем да постигнем 2,5-3 процента ръст на икономиката и това стане тенденция - ще успеем. И тогава вече може и трябва да се кандидатства в Еврозоната. Надявам се след изборите да се получи едно добро правителство, което да постигне адекватен на икономиката ни ръст, и ние да влезем в преговори за Еврозоната. Те траят 2-3 години и тогава България ще има траен икономически растеж.
- Как ще се появи обаче това стабилно правителство, след като не е ясно кой ще влезе сега в парламента?
- Не знам, трудно ще е, но аз не съм кандидат за депутат. Мечтая си за едно по-стабилно и експертно правителство, подкрепено от всички. И мисля, че е време те да осъзнаят, че еднопартийно трудно ще управляват. Коалициите, които могат да се формират, ще бъдат по-скоро конюнктурни, отколкото по убеждения. Няма да се гледа партньорски в тях. Представете си една коалиция с "Атака" или ДПС, но те са най-стабилната партия до момента. И за това ми се струва, че е най-добре да се стигне до едно експертно управление, подкрепено от широк кръг политически сили. Успоредно с това обаче, политиците в България трябва да помислят и за промяна на държавното устройство.
- Каква промяна - на конституцията ли?
- Да. Ако се излъчи едно експертно правителство и в него влязат хора, които през годините са доказали, че могат да работят професионално - няма нищо лошо от кои партии са, всички сме българи! Просто внушението на този кабинет трябва да е експертно, а не политическо и че работи в интересите на всички нас. Това пък ще даде време на парламента да се съсредоточи върху новата конституция. Аз съм разработил един вариант за основния документ на държавата.
- Какво включва той?
- Например - да се закове броят на министрите на не повече от 10. Но за да се оптимизират и техните функции, трябва второ ниво на местно самоуправление - от 28 области, които са много тромави в момента, да се мине към 6 традиционни за България. Голяма част от бюджета е добре да бъде прехвърлен към регионалното ниво. Т.е. държавните пари трябва да търсим начин равномерно да ги разпределим. Това обаче може да стане само с нова конституция. И нека да погледнем обективно - ако някой казва, че не бива да правим нова конституция, нека се сети, че когато правихме предишната, току-що бяхме излезли от Варшавския пакт и от СИВ, а сега сме в НАТО и ЕС. Трябва и да се знае, че ние, освен нашата, имаме и европейска конституция. За да стане това обаче, трябва да имаме Велико народно събрание и добре работещо експертно правителство. После това ВНС спокойно може да се превърне в обикновено Народно събрание и така няма да се губи темпо в непрекъснато правене на избори. Но за това се искат стабилна държава и съзнание на хората, които влязат в парламента.
- Не мога да не попитам за болката на поне половин България - а тя е какво се случва с дясното и със СДС?
- Не бих казал, че дясното стана жертва на прехода, а по-скоро на някои собствени решения. Преди малко говорех за моя проект за нова конституция и това има връзка, а там съм предвидил мандат на депутатите - не повече от два. Иначе дясното три мандата изкара в опозиция. Голяма грешка беше, че СДС отказа да бъде с Царя, вместо да заеме мястото там и да не допусне БСП и ДПС. Ако тогава бяхме направили комбинация между компетентността на СДС и емоцията от Симеон, тя щеше да бъде много успешна. А ние направихме грешката да останем в опозиция, което продължава вече 3 парламента. А в четвъртия се очертава и въобще да не влезем. И когато основателно се питаме защо, хората си казват - когато три мандата си в опозиция, ти буквално оглупяваш. Така ти се деквалифицираш. Но много по-лошото е, че хората в прожекторите са все едни и същи. Ето, аз не съм се кандидатирал за нищо и не боли, вярвайте ми.
- А сватбата? Ставаш тъст.
- Ива ми е забранила да говоря за нея. Но това са хубави поводи в живота и съм щастлив. За какво живеем ние, родителите, ако не да са щастливи децата ни.
- Вярно ли е, че ще живеят в Лондон?
- Не, това е поредната глупост на жълти медии. Вярно е само, че две от дъщерите ми са учили и завършили в чужбина. Но и двете се върнаха и двете са тук, както и Ива ще живее тук. - Ама, нали Ива получила от Антон годежен пръстен за 15 000 евро, а роклята й щяла да бъде за 10 000?
- Кой ги говори тия щуротии? Сигурно е същият, който писа, че имам самолет. "Стандарт" е сериозен вестник и затова ще ви кажа: Изобщо не знам какъв е годежният пръстен на Ива, а за роклята още по-малко. Освен това нямам самолет, каквито глупости се писаха. Единственото вярно тук е, че съпругата ми Алиса изкара курс за пилоти, ама не стигна и до селската авиация. За пръстените и роклите питайте Алиса, знаете, че съм сам мъж с 4 жени вкъщи и нещата ги разбирам последен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
