Уникална находка:Скелети върху чаша на 2000 години

Доц. д-р Люд­мил Ва­га­лин­с­ки е откривателят на Хераклея Синтика

• Пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни се гот­вят за Страс­т­на­та сед­ми­ца

Танц на ске­ле­ти е изоб­ра­зен вър­ху фраг­мент от не­пуб­ли­ку­ва­на до­се­га ча­ша от пър­ва­та по­ло­ви­на на I век сл. Хр., от­к­ри­та през 2019 г. при раз­коп­ки в ан­тич­ния град Хе­рак­лея Син­ти­ка край с. Ру­пи­те, Пет­рич­ко. Но­ви­на­та за уни­кал­на­та на­ход­ка, ко­я­то по­каз­ва връз­ки­те на Хе­рак­лея Син­ти­ка с ев­ро­пейс­кия ан­ти­чен свят, съ­об­щи спе­ци­а­ли­зи­ра­на­та плат­фор­ма Archaeologia Bulgarica. Ве­ро­ят­но ча­ша­та нес­лу­чай­но е из­ра­бо­те­на от гли­на в мно­го свет­ло­сив ню­анс - то­зи цвят е най-бли­зо до то­нал­ност­та на среб­ро­то. А е из­вес­т­но, че тък­мо с тра­пез­ни съ­до­ве от то­зи скъп ме­тал, пок­ри­ти с изоб­ра­же­ния на пи­ру­ва­щи или тан­цу­ва­щи ске­ле­ти, арис­ток­ра­ти­те и но­во­бо­га­та­ши­те в пе­ри­о­да око­ло но­ва­та ера са де­мон­с­т­ри­ра­ли лукс и съг­ла­сие с мак­си­ма­та: "Всич­ки сме смър­т­ни и не­ка пом­ним то­ва, до­ка­то се от­да­ва­ме на нас­ла­ди­те!".

Най-из­вес­т­ни­те тан­цу­ва­щи ске­ле­ти са вър­ху две ча­ши от про­чу­то­то сре­бър­но сък­ро­ви­ще­то "Бос­ко­ре­а­ле" от т век. То пред­с­тав­ля­ва ед­на от най-го­ле­ми­те сре­бър­ни ко­лек­ции съ­до­ве от рим­с­ка­та епо­ха във вит­ри­ни­те на Лу­въ­ра. Гос­ту­ва в На­ци­о­нал­ния ар­хе­о­ло­ги­чес­ки ин­с­ти­тут с му­зей (НА­ИМ) при БАН през 2015 г. ка­то ре­цип­роч­на из­лож­ба на бъл­гар­с­ка­та "Епо­пея на тра­кийс­ки­те ца­ре" в най-из­вес­т­ния па­риж­ки му­зей. Сък­ро­ви­ще­то е би­ло от­к­ри­то през 1895 г. в цис­тер­на за ви­но в рим­с­ка­та Ви­ла де­ла Пи­за­не­ла в Бос­ко­ре­а­ле, в под­но­жи­е­то на Ве­зу­вий. Пос­лед­ни­ят соб­с­т­ве­ник на сре­бър­ния сер­виз ве­ро­ят­но е би­ла же­на на име Мак­си­ма. Тя е за­ги­на­ла до не­го за­ед­но с още два­ма мъ­же, ко­и­то се опи­та­ли да спа­сят пред­ме­ти­те при из­риг­ва­не­то на вул­ка­на през 79 г.

На ед­на­та от две­те ча­ши със ске­ле­ти са раз­че­те­ни над­пи­си ка­то: "Нас­лаж­да­вай се, до­ка­то си жив, ут­реш­ни­ят ден е не­си­гу­рен" и "Жи­во­тът е те­а­тър", а на дру­га­та - "Бъ­ди ве­сел, до­ка­то си жив" и иро­нич­но­то "По­чи­тай свя­то бок­лу­ка".

Да­леч не са­мо соб­с­т­ве­ни­ци­те на то­зи сер­виз са би­ли ув­ле­че­ни по мо­да­та да оп­рав­да­ват раз­то­чи­тел­с­т­во­то си с на­пом­ня­не за крат­кост­та на зем­ни­те удо­вол­с­т­вия, при­пом­ня Archaeologia Bulgarica. Мо­жем да съ­дим за то­ва и по въз­му­ще­ни­е­то, с ко­е­то ав­то­ри ка­то Пли­ний Ста­ри уко­ря­ват по­каз­ност­та и праз­ния раз­кош. Ето ка­къв ци­тат от­к­ри­ва епиг­ра­фът от СУ "Св. Кл. Ох­рид­с­ки" Ни­ко­лай Ша­ран­ков в "Ес­тес­т­ве­на ис­то­рия" на Пли­ний, пуб­ли­ку­ва­на две го­ди­ни пре­ди мощ­но­то из­риг­ва­не на Ве­зу­вий: "Бо­га ми, Пом­пей Пав­лин, си­нът на рим­с­ки кон­ник от Аре­ла­те (дне­шен Арл), чи­и­то пред­ци по ба­щи­на ли­ния се об­ли­ча­ли с жи­во­тин­с­ки ко­жи, раз­на­сял със се­бе си във войс­ка­та 12 000 либ­ри среб­ро (ок. 3960 кг), при то­ва на по­хо­ди сре­щу най-кръ­во­жад­ни­те пле­ме­на". Ни­ко­лай Ша­ран­ков при­пом­ня и че през 161 г. пр. Хр. рим­с­ки­ят се­нат пос­та­но­вя­ва по-вид­ни­те граж­да­ни да ог­ра­ни­чат раз­хо­ди­те си за пир­шес­т­ва, да не сер­ви­рат внос­но ви­но, а об­що­то тег­ло на из­пол­з­ва­ни­те от тях сре­бър­ни съ­до­ве да не над­х­вър­ля 100 либ­ри (ок. 33 кг). В то­зи сми­съл по­ка­за­тел­на е и ед­на от опи­са­ни­те в "Са­ти­ри­кон" на Пет­ро­ний сце­ни: "До­ка­то си пий­вах­ме и усър­д­но хва­лех­ме раз­ко­ша, един роб вне­се сре­бъ­рен ске­лет, сгло­бен та­ка, че ста­ви­те и кос­ти­те му се вър­тя­ха сво­бод­но във всич­ки по­со­ки. След ка­то го под­х­вър­ли вед­нъж-дваж на ма­са­та и на­вър­за­ни­те му еле­мен­ти об­ра­зу­ва­ха раз­лич­ни фи­гу­ри, Три­мал­хи­он въз­к­лик­на: "Кол­ко сме жал­ки! Гор­ко ни, чо­ве­кът е тол­ко­ва ни­що­жен! Всич­ки ще бъ­дем та­ка, щом под­зем­ни­ят бог от­ве­де ни. Та до­ка­то сме доб­ре, не­ка се впус­нем в жи­во­та!".

Та­зи фи­ло­со­фия и оп­рав­да­на­та с нея мо­да да се хар­чи за все по-скъ­пи и изис­ка­ни сре­бър­ни съ­до­ве е на­ми­ра­ла лес­но пос­ле­до­ва­те­ли сред най-бо­га­ти­те. А за хо­ра­та с по-скром­ни въз­мож­нос­ти, втур­на­ли се да им под­ра­жа­ват, ос­та­ва­ли по-ев­ти­ни­те ими­та­ции. И ве­ро­ят­но тък­мо та­къв е слу­ча­ят с фраг­мен­та от свет­ло­си­ва­та гли­не­на ча­ша, от­к­ри­та в рам­ки­те на фо­ру­ма на Хе­рак­лея Син­ти­ка, смя­та ръ­ко­во­ди­те­лят на раз­коп­ки­те доц. д-р Люд­мил Ва­га­лин­с­ки, ци­ти­ран от Archaeologia Bulgarica.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com