- Г-н Манолов, в Свиленград бежанци не идват за пръв път.
- Така е. Градът ни, а и България преди 100 години също са били залети от бежанци. Тогава обаче са били българите от Беломорска Тракия след Балканската война. Разликата е, че тогавашните бежанци са били от един етнос и религия и са били добре приети.
- Как приемат вашите съграждани бежанците днес?
- Хората в Свиленград разбират човешката мъка. Сегашните бежанци не са само от Сирия. Има такива, които идват от Африка и целия Близък изток. Те са на свободен режим, което означава, че се движат свободно в нашия град и в селата наоколо. Бежанците обитават всички публични места, които обитаваме и ние - паркове, ресторанти, интернет клубове.
Разбираме много добре, че повечето от тези хора търсят спасение, въпреки че не на всички случаят им е такъв. Нашата държава обаче първо трябва да мисли за своите граждани, за техните права и за техния добър начин на живот. В момента нашият край се превръща в санитарната зона на България и ЕС съюз и трябва да има адекватни мерки, които да защитят интересите на нашите хора, на данъкоплатците.
- В Пъстрогор ми казаха, че в България е най-добре да си куче, циганин и бежанец. Споделяте ли това мнение?
- Модерно стана в днешно време да се обръща прекалено внимание към тези групи. Нароиха се всякакви благотворителни организации, които събират помощи. Не трябва обаче да се забравят хората на България, защото бежанците ги има днес. Когато свърши войната, тях няма да ги има, но нашите хора остават тук. Затова трябва да се погрижим за тяхното здраве и сигурност.
- Създават ли бежанците някакви проблеми?
- Не създават криминални проблеми, но самото им присъствие създава усещане за несигурност. Например в градския ни парк ще видите насядали чужденци, които се хранят и хвърлят отпадъци безразборно. Търсят контакт с хората. През пролетта имаше много бежанци от африканските държави, където имаше разпространение на малария. А точно тогава имаше много комари.
Тогава държавата не си мръдна пръста, за да отпусне допълнително средства за обеззаразяване. Общината трябваше да намери пари, а в крайна сметка ние не сме причината, поради която тези хора идват тук. Освен това медицински изследвания на чужденците се правят постфактум.
- От какво имате нужда?
- Имаме нужда от повече медицина и сигурност. Всичко при нас ще е спокойно, ако хората знаят, че медицинската намеса е достатъчно бърза и адекватна и че в този район има органи, които биха предотвратили евентуално напрежение.
- Няма ли нещо положително от присъствието на тези чужденци?
- Бежанците са потребители на храна и услуги и съответно оставят в града някакви средства. Това обаче не е най-важното. Срамното е, че нашата държава търси места, където с най-малко средства да бъдат настанени тези хора.
- Какъв е съветът ви?
- Нека се поучим от гърците. Те тропнаха по масата и казаха, че трябва да им се плаща, щом като някой иска от тях да бъдат санитарна зона. При тях бежанският проблем беше много по-голям, но те охраняваха границите си, дори издигнаха бетонни стени. В крайна сметка, когато на държавата не й стигат пари, трябва да се обърне към ЕС. Ние сме страна членка и ЕС трябва да бъде адекватен към проблемите на своите членове. Проблемът е в нас, защото нашата държава не е поставила сериозно проблема и не си е потърсила правата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
