Вчера Русия повиши бойната готовност на армията си по границата с Украйна. Днес пък стана ясно, че парламентът и правителството в Крим са превзети от отряди на рускоезичното местно население. Дали ще се стигне до война?
Много украинци се опасяват, че след смяната на властта в Киев Русия би могла да започне военна операция в бившата съветска република. Известно е, че Москва не признава легитимността на новите управляващи в Украйна. Тревогите се усилват и от официалното съобщение на Кремъл, че ще предостави на своя територия закрила на сваления украински президент Виктор Янукович.
Преди няколко години Путин бе казал, че евентуална военна конфронтация с Украйна би представлявала "същински кошмар". "Самата мисъл за такова нещо е ужасяваща. Подобен сценарий не е възможен", каза в сряда (26.02.) и Валентина Матвиенко, председателка на Съвета на федерацията в Москва - горната камара на руския парламент.
Същевременно в Държавната Дума, долната камара на парламента, се водят остри дискусии около събитията в съседна Украйна. Десният популист Владимир Жириновский дори предложи на украинците да бъдат раздадени руски паспорти.
Германският експерт Йенс Зигерт, който ръководи московското бюро на фондация "Хайнрих Бьол", напомня, че Русия вече е раздавала руски паспорти в откъсналата се от Грузия Абхазия. Той казва, че сега това би било опасна стъпка от страна на Москва.
Повечето експерти не вярват, че Русия ще нападне съседна Украйна. Публицистът Кристиан Виперфюрт не вижда причини за руска военна интервенция, въпреки че не изключва категорично такава опция. Герхард Мангот от университета в Инсбрук пък е категоричен: "Напълно изключвам подобен сценарий. Военна интервенция би нанесла сериозни щети на връзките на Русия с ЕС и САЩ." Той подчертава, че освен това украинската армия би могла да окаже силна съпротива. "Бих могъл да си представя руска военна намеса, само ако на Крим се стигне до сблъсъци между руското, украинското и татарското население и ако централната власт в Киев постави под въпрос автономията на Крим. Но това е почти изключено", каза той вчера (26.02.).
Повечето експерти са единодушни, че Русия е допуснала сериозни грешки в политиката си спрямо Украйна. "Събитията в Киев са тежко поражение за Москва. Кремъл просто подцени опозиционното протестно движение на Майдан. Путин очевидно е вярвал, че може да привлече Украйна на своя страна със заема от 15 милиарда долара", казва Мангот. "Русия няма никакъв шанс да привлече Украйна към себе си. Този шанс беше пропилян най-късно след оставката на президента Янукович", казва Петер Шулце от университета в Гьотинген. Според него сега Русия няма никакъв интерес "да тропа с юмруци по масата и да се държи пренебрежително спрямо Украйна". Повечето експерти оценяват различно бъдещите отношения между Москва и Киев. "Дори да настъпи сближаване между Украйна и ЕС, на което Москва гледа критично, двете съседни страни са принудени да се разбират", казва Шулце. "В Украйна се засилва тенденцията към отдалечаване от Москва. Не вярвам обаче Русия да окаже масиран икономически или военен натиск върху Украйна", казва Виперфюрт.
Мангот не изключва, че Русия може да спре вече обещаните заеми за Украйна. "Москва може да се откаже и от дадената отстъпка за цената на природния газ", казва Мангот. Голяма част от руснаците пък са на мнение, че страната им трябва да прояви въздържаност спрямо Украйна. Според анкета на московския социологически институт WZIOM, 73% от руснаците смятат, че Русия не бива да се намесва в работите на Украйна.
(Със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
