Общество

Нещо страшно става с децата! МОН взема кардинално решение

Държавата подготвя мерки срещу вредното влияние на социалните мрежи върху децата

Нещо страшно става с децата! МОН взема кардинално решение

Психичното здраве на децата се влошава рязко след 2010 г., а основният фактор е новата дигитална среда. Това стана ясно на национална кръгла маса, посветена на влиянието на социалните мрежи върху подрастващите и необходимите мерки в училище.

Събитието беше открито от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и обедини четири парламентарни комисии, Министерството на електронното управление, университети, психолози, неправителствени организации и експерти от цялата страна.

Тревожни данни: скок в психичните проблеми след 2010 г.

Министър Вълчев цитира данни на СЗО, които показват рязко увеличение на тревожността, депресията и други психологически симптоми при подрастващите в цяла Европа през последните 14 години.

Тенденцията е още по-отчетлива при момичетата:

През 1994 г. 49% от 15-годишните момичета проявяват поне един психологически симптом седмично.

През 2022 г. делът им достига 75%.

При момчетата скокът е от 35% на 50% за същия период.

Пандемията допълнително ускорява тази негативна динамика.

Още по-тревожно – изследване в 204 държави поставя България сред страните с най-бързо влошаващо се психично здраве при децата и младежите до 24 години.

Социалните мрежи – водещ рисков фактор

Според експертите прекомерната употреба на социални медии:

  • засилва тревожността и чувството за самота,

  • понижава самооценката чрез непрекъснати социални сравнения,

  • увеличава риска от депресия,

  • нарушава съня,

  • забавя развитието на когнитивните и социално-емоционалните умения.

„Децата прекарват близо два часа дневно в социалните мрежи – това е над 10% от времето, в което са будни“, коментира министър Вълчев.

Какво предстои: пакет от национални мерки

Според министъра вече е ясно, че социалните мрежи оказват „едновременно пристрастяващ и зловреден ефект“. Затова се подготвя комплекс от мерки – от регулации до образователни политики.

Сред обсъжданите варианти:

  • Възрастови ограничения за достъп до социални мрежи.

  • Системи за верификация и дигитална идентификация.

  • Ограничения за използване на телефони в училище.

  • Национални препоръки и правила за платформите и алгоритмите.

  • Въвеждане на обучителни програми по медийна и дигитална грамотност.

  • Подобрена система за превенция и психологическа подкрепа.

„Ако намерим правилния микс от мерки, съм убеден, че ще постигнем положителен резултат“, заяви министър Вълчев.

Нов дигитален портфейл ще проверява възрастта

Министърът на електронното управление Валентин Мундров съобщи, че се разработва система за проверка на възрастта при достъп до социални мрежи – т.нар. дигитален портфейл. Очаква се да бъде готов в края на следващата година.

„Защитата на децата онлайн е национален приоритет, който не може да бъде поет само от една институция“, подчерта той.

Международните експерти: щетите са по-дълбоки, отколкото си мислим

В дискусията чрез видеообръщения се включиха световно признати психолози:

Джонатан Хайд, автор на книгата „Тревожното поколение“, посочи, че най-големите вреди от екраните са върху когнитивните способности – концентрация, контрол на вниманието и способност за учене.

Проф. Мич Принстийн, научен директор на Американската психологическа асоциация, обясни, че тийнейджърите са биологично предразположени да търсят социални сигнали, което ги прави по-уязвими към ефектите на платформите и алгоритмите.

Международен опит: Дания въвежда достъп до социални мрежи едва след 15-годишна възраст

Посланикът на Дания Флеминг Стендер представи ново политическо споразумение в страната, което определя минимална възраст от 15 години за достъп до социални мрежи – стъпка, определена като историческа в усилията за безопасност на децата онлайн.

Какво следва у нас

Министерството на образованието стартира онлайн допитване за обществената подкрепа към подобна възрастова граница.

Анкетата е достъпна на адрес: https://kazva.bg/monsocialmediaban

Във форума участваха зам.-министри, директори на училища, психолози, университетски представители, синдикати и депутати, а модератор на обсъжданията беше социологът Харалан Александров.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай