Важно е да се въведе мълчаливото съгласие, за да не се бавят проекти по вина на чиновници
Браншът губи пари и време заради бюрокрация, казва председателят на Браншова камара "Пътища" инж. Павел Диковски
Павел Диковски е второ поколение пътен инженер. Завършил е УАСГ (тогава ВИАС). Целият му живот преминава в работа в областта на пътищата. Два пъти оглавява пътната агенция, като преди това минава всички по-ниски нива в структурата. Продължава кариерата си в частния бизнес. От близо месец оглавява Браншова камара "Пътища", която през тази година отпразнува 20-годишен юбилей.
- Инж. Диковски, какви са амбициите ви на поста председател на Браншова камара "Пътища"?
- Нямам персонални амбиции, защото винаги съм бил поддръжник на екипното начало. В една такава структура не може да се направи кардинален прелом, но ще се опитаме да направим някои неща, които да са максимално полезни за гилдията, да защитим интересите на бранша и особено на малките и средните фирми. Защото големите компании успяват да се справят и сами с трудностите.
- Кои са конкретните задачи, които си поставяте в тази насока?
- Ние имаме добри работни отношения с Агенция "Пътна инфраструктура" и със Столична община. Взаимно се разбираме, търсят ни като експерти заради капацитета на ръководството и на камарата изцяло. Но има една голяма ниша в този аспект - взаимоотношенията с останалите 263 общини. А е факт, че републиканската и общинската мрежа са с почти една и съща дължина от 18 000 км. Но за общинската никой не знае с точност какво е моментното й състояние. Там липсват пътни инженери. Общините като цяло са сред основните източници на финанси за пътния бранш, защото като бенефициенти на европейските фондове именно през тях минават голяма част от конкурсите. В същото време обаче в тези общински търгове често има и голям брой дискриминационни условия. Понякога това се дължи на незнание, а друг път на желание да се манипулират конкурсите, за да бъдат спечелени от предварително определен участник.
- Какво ще предприеме камарата, за да сведе до минимум дискриминационните търгове?
- На първо време планираме да изнесем извън София сбирките на Управителния съвет на камарата, които по традиция се провеждат два пъти седмично. Целта е да проведем обучения, срещи и разговори с общинските ръководства на ниво "Ниско строителство", за да си изясним ситуацията. Ето да вземем за пример конкурс за 8 км третокласен път, който не е бил ремонтиран през последните 18-22 г. И сега, когато идва време да се обнови това трасе, от общината вадят спецификацията от магистрала "Тракия" и я вкарват в този търг като задължително условие. И смятат, че по този начин ще си гарантират перфектно качество, което е абсурдно. И започваме да се питаме кой кого лъже - ние него или той нас. Много пъти пък се поставят условия за невъзможни гаранции и срокове. Например, че 8 км път ще се направи за между 8 и 15 дни, което естествено е невъзможно. Или пък в търга се поставят много строги технически условия към оферента, а впоследствие се оказва, че в тръжната комисия няма техническо лице, което да оцени тези изисквания. И има много такива драстични примери.
- Два пъти сте оглавявали пътната агенция. Ако сега ви се наложи да го направите отново, какво бихте променили в политиката на ведомството?
- Не искам вече да ми се налага. Но наистина има процедури, които са тромави, вървят бавно и със закъснение. Иска ми се, предполагам и на инж. Стефан Чайков и на цялото ръководство на АПИ също, да се получи едно ясно и отчетливо разплащане. Проблемът в бранша е, че разплащанията закъсняват. Понякога това е защото държавата и финансовото министерство ги забавят. И това е нещо независещо от АПИ. Но има моменти, в които административната тромавост вътре в агенцията и хоризонталното движение между етажите забавя процедурите. Например има една дирекция във ведомството, която се занимава с оценката на риска и аз нямам идея защо тя съществува. Оценката на риска трябва да се оценява на по-ранен етап, а не да се явява като звено, което за n-ти път проверява сертификатите след надзора, водещата фирма, съветник по дадена програма, от съответния отдел в агенцията и след това отива в тази дирекция за оценка на риска. Кому е нужно?
- Как оценявате идеята на Строителната камара и министъра на инвестиционното проектиране арх. Иван Данов да бъдат въведени типови обществени поръчки в строителството?
- Идеята е добра и за момента звучи добре. Въпросът е обаче как ще сработи на практика. В момента обаче е важно и да се въведе мълчаливото съгласие, за да не се забавят проектите по вина на администрацията. Защото в договорите са предвидени финансови неустойки за изпълнителите. Чиновниците проверяват нещата не за качеството на изпълнение, а на книга - дали 2 по 2 е 4, което може веднага да отговори всяка една програма. Така че има такива бюрократични спънки, които с времето трябва да се решат или поне ограничат в работата на агенцията.
- Според вас нужно ли е цялостно преразглеждане на транспортната стратегия на страната, тъй като решенията за изграждане на най-големите инфраструктурни проекти са взети преди десетилетия, при друг строй и друга икономическа обстановка?
- Да. Подкрепям тази идея. И на форума, който се състоя по тази тема в УАСГ с много голям интерес изслушах експозето на арх. Петър Диков. В него той преобърна така наречения "магистрален пръстен" наопаки. Но в това имаше изключително много логика. Защото наистина много неща са се променили в икономиката на държавата, в транспортните и туристическите потоци, в политиката на съседите. Виждате, че при три дни празници у нас всички потеглят към Гърция и Турция, а румънците респективно към родните морски курорти. И ние трябва да отговорим на тези тенденции. И оттам автоматично отпада актуалната преди 30-40 г. идея за връзката Варна-Личовск. И затова трябва да се преразгледа генералният план на транспортната политика у нас съвместно от държаните институции и експертните организации.
(Със съкращения от сп. "Транспортно строителство и инфраструктура")
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
