София. Една от уникалните клиники за страната е тази по нефрология и трансплантации в "Александровска болница". Всяка година в нея се лекуват над 1500 пациенти с различни нефрологични проблеми, включително и с изключително редки - като болестта на Фабри. Освен това в клиниката се наблюдават хора, които чакат за трансплантация на бъбрек или вече са преминали през такава. Там се правят всички видове диагностики на бъбреците, включително и биопсия. Това е единственото място в страната, където се извършва и плазмафереза или очистване на кръвта от антитела. Какво представлява тази процедура и кога се налага, разказва проф. Емил Паскалев, началник на клиниката.
Плазмаферезата е процедура, при която кръвта на пациентите се очиства от антитела. Това са белтъчни молекули с голяма маса, които предизвикват увреждания на редица тъкани и органи в човешкия организъм, казва проф. Емил Паскалев. Те се получават при заболявания, които имат имунна генеза. Такива са някои нефрологични като гломерулопатиите или гломерулонефритите, някои хематологични и неврологични като миестиния гравис или определени полиневропатии, както и ревматологични - лупусът. Също така подобни проблеми могат да се появят и при пациенти, които са трансплантирани или чакат за присаждане на орган. Когато антителата се образуват, чрез кръвта те се движат в организма и достигат до определени антигени върху повърхността на клетките. Антителата се свързват с антигените, инактивират ги и
така водят до смърт на клетката
обяснява проф. Паскалев. Когато загиват клетките, започва да се нарушава функцията на органа, който те образуват. Най-често се поразяват бъбреците, сърцето, черния дроб, ставите, нервите, костния мозък, слезката. Подобно заболяване започва с един орган и продължава с останалите, уточнява проф. Паскалев. Времето, за което става разрушаването, е различно в зависимост от заболяването. В някои случаи стигат само няколко дни. При пациент с бързо прогресиращ гломерулонефрит, който днес е в нормално здраве, а утре се разболява,
до седмица бъбречната функция е фалирала
казва проф Паскалев. Единственият вариант за друго развитие е навременното лечение. При него с изследвания се установява наличието на антитела и се започва плазмафереза.
Допреди 1 г. тези хора не можеха да се лекуват тук и се изпращаха в чужбина, казва проф. Паскалев. Терапията там започва от 20-25 000 евро и расте в зависимост от броя курсове, които са нужни. Разходите се поемат от Комисията за лечение към здравното министерство. Сега у нас има апарат за плазмафереза, но парадоксът е, че тези хора пак трябва да ходят в чужбина, ако искат държавата да им покрие разходите. Причината е, че тук нито касата, нито министерството плащат стойността на процедурата. Така разходите трябва да се поемат от пациентите или от болницата.
Един курс плазмафереза включва 3-5 процедури. Нашите специалисти са дали предложение към Министерство на здравеопазването (МЗ)
да се плащат 14 500 лв. за целия курс
поне за хората, които чакат за трансплантация. В министерството обаче сложили цена от 7000 лв. Към тези пари отказват и до ден днешен да включат някакъв процент за труда на персонала, а той е високоспециализиран казва проф. Паскалев. В процедурата се включват много изследвания, които трябва да се интерпретират. Самата плазмафереза е по-тежка от катетризацията на съдовите артерии, казва проф. Паскалев. Здравната каса също не иска да поеме процедурата, защото казва, че няма пари. Така държавата решава, че няма средства, за да плаща по 14 500 лв за един курс в България, но има пари, за да дава по 20 000 евро за същата процедура в чужбина. Освен че така се разхищават обществени средства, хората, които не успяват да се преборят с бюрокрацията в комисията за лечение в чужбина, остават без терапия.
Има доста пациенти, които се нуждаят от плазмафереза, но засега ги спираме, защото няма финансиране, казва проф. Паскалев. Най-голямата трагедия е, че
това са млади хора в трудоспособна възраст
при които заболяването е дошло изневиделица, те си плащат здравните вноски редовно, а не получават лечение, допълва той. В същото време понякога е достатъчен само един курс, за да оздравее човек напълно. При последния му пациент след една плазмафереза бъбречната функция на човека се е подобрила само за 10 дни. След месец и половина ще се видим пак и ще преценим след изследвания дали има нужда от нова плазмафереза, обяснява проф. Паскалев. Той смята, че тук ще се приключи с една-две процедури. При други хора може да се наложи и поддържаща терапия. Тя обаче удължава времето до диализа с 10-15 години, така човек може да планира живота си, казва той. Само че явно това се случва само в цивилизованите страни, не и у нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
