След Освобождението България има спешна нужда не само от политици и генерали, но и от икономически колоси, които да изправят държавата на крака. Най-ярката, достойна и вдъхновяваща фигура от тази епоха безспорно е Пенчо Семов. Наричан от съвременниците си „Българският Рокфелер“, той съчетава гениален бизнес нюх с невиждано по мащабите си родолюбие и благотворителност.
Бедното селско момче
Пенчо Семов започва живота си в крайна бедност в габровските села, но благодарение на денонощен труд, честност и прозорливост се превръща в един от най-богатите хора на Балканите. Той става акционер в 28 индустриални дружества, сред които фабрики за текстил, кожи, банкови институции и застрахователни компании. По време на икономическия разцвет на Габрово, той е двигателят, който превръща града в „Българския Манчестър“.
Спасителят на националното достойнство
Семов не остава безучастен към съдбата на родината в най-черните ѝ моменти:
След Ньойския договор (1919 г.) – България е смазана от репарации и дългове. Пенчо Семов лично участва в преговорите и предоставя огромни собствени средства като гаранции пред международните кредитори, за да спаси страната от икономически колапс.
По време на войните – той поддържа цели военни болници, изпраща храна и облекло за войниците на фронта и издържа стотици семейства на загинали воини.
Завещание за милиарди в името на бъдещето
Най-великото дело на Пенчо Семов обаче е неговата социална дейност. Той вярва, че истинското богатство има смисъл само ако служи на обществото и образованието. Приживе строи безплатни трапезарии, почивни станции за работниците си и купува първия в страната парен котел за дезинфекция в габровската болница.
В своето завещание от 1943 г. индустриалецът оставя почти цялото си колосално състояние – оценявано тогава на над 1 милиард тогавашни лева – за благотворителни цели. Той дарява личната си чифлик-вила за старопиталище на застаряващи интелектуалци, учени и журналисти. Оставя средства за създаването на фондации, които да издържат две модерни училища (за момчета и момичета) в Габрово, където децата на бедни работници да учат напълно безплатно.
Въпреки че след 1944 г. комунистическият режим конфискува и национализира голяма част от имотите и средствата му, паметта за Пенчо Семов остава като символ на чистия, градивен и дълбоко патриотичен български капитализъм. Завещанието ми от над милиард златни лева на майка България е в името на бъдещето на родина и нейния род. Но дали, ние, съвременниците, заслужаваме да се ползваме от това завещание или от народ сме се превърнали просто в племе, всеки от нас трябва да си отговори сам. По съвет и чест!
