Президентът Росен Плевнелиев, изглежда, ще успее в усилията си силно да разнообрази менюто на избирателите. Ако амбициите на държавния глава си пробият път през парламента, на 25 октомври /най-вероятната дата засега/ те ще отидат до урните да пуснат бюлетина за общински кмет, районен кмет /в големите градове/, селски кмет и листа с преференции за съветници. Освен това ще отговорят с "да" или "не" на трите нашумели въпроса - за задължителното гласуване, електронния вот и мажоритарния избор на част от народните представители. Маратонът на демокрацията обещава безсънна нощ и стахановска норма по броене за членовете на избирателните комисии.
С бавното, но сигурно придвижване на идеята за референдума от миналия януари насам Плевнелиев показва, че е способен упорито да преследва дългосрочните си цели, независимо от актуалния състав на изпълнителната власт и мнозинството в парламента. След серия от консултации стопанинът на "Дондуков" 2 обяви, че предстои да внесе законодателната си инициатива в парламента, което подсказва убеждението му, че си е осигурил нужните депутатски гласове за прокарване на проекта "2 в 1".
По принцип местните избори са заключени изцяло в социално-битовата тематика - осветление, ВиК, пътища, болници, детски градини, училища и развитие на местната икономика. На този пъстър фон от животрептящи проблеми въпросът за преформатирането на политическата система е периферен и едва ли ще повлияе значително върху резултатите на отделните кандидати за кметове и съветници. Възможно е да се получи известно разконцентриране на кампанията - към местното ниво ще се надстрои дебат с национално измерение, по което ръководствата на партиите ще трябва да вземат ясни становища. Повечето играчи застъпват сезонните популистки възгледи, а последните социологически сондажи показват, че народът масово харесва и трите нововъведения. Докато "за" или "против" електронния и мажоритарния вот се водят горещи дискусии понякога вътре в големите партии, то каузата за въвеждането на задължителното гласуване се превърна в знаме не само на националистите, но и на умерени десни и леви партии. Най-достъпното обяснение е, че ако българите гласуват под строй, това ще минимизира влиянието на ДПС, а също ще намали дяловото участие на купения цигански вот.
Рисуваната примамлива картина не е съвсем достоверна, доколкото внедряването на принудата ще доведе до силен ръст на предлагането на пазара и съответно ще свали цената за един глас. Митът, че само малцинствата гласуват срещу заплащане пък продължава да съществува в главите на онези, които не са напускали жълтите павета в последните десетилетия. ДПС също няма да претърпят особени щети в управляваните от тях общини, дори и да се стигне да намаляването на депутатската им група при едни задължителни парламентарни избори.
Въпросът, на който никой не иска да отговори, е какви санкции ще бъдат въведени за негласувалите? И кой държавен орган ще следи къде се намира даденият гражданин в изборния ден, дали има уважителна причина да отсъства от тъмната стаичка и кой ще налага наказанията? МВР със сигурност си има и доста друга работа за вършене. Наскоро Институтът за изследване на населението към БАН съобщи, че 1,6 млн. наши сънародници са "гласували с краката си", тоест са избягали от България от 10 ноември насам. За тях задължението едва ли ще важи, но пък водени от носталгия и духовни сантименти, останалите да живеят в България подкрепят гласуването по интернет. Трезвата преценка говори, че в държава, където гласуването по старомодния начин се съпровожда с тежки подозрения за костинбродски шашми и масово купуване на гласове, не е удачно да се въвеждат сложни и рискови технологии.
Третата идея - мажоритарният вот, пък е широко бленуван от народните маси и дълги години избягван от политическия елит, за което Плевнелиев със сигурност ще спечели точки. Той обаче е на път да преобърне избирателната система и дано си дава ясна сметка, че плодовете на радикалната реформа могат да се изсипят върху неговата глава на президентските избори догодина. Хазартният ход с референдума при най-дребната издънка на изборната администрация или на някоя от държавните институции ще увисне като камък на шията му. "Който не знае къде отива, винаги стига другаде", казват древните китайци.
