"Винаги е имало домашно насилие, но в последно време случаите са изключително брутални и жестоки. Потресаващото е, че хора и институции са знаели за случаите и не са направили необходимото, за да помогнат". Това алармираха пред TrafficNews от фондация "Анимус".
"Имаме брутални убийства на фона на апатично поведение на близкото обкръжение на жертвите, както и несвършена работа от професионалистите”, заяви Катя Кръстанова, която е психолог към "Анимус".
38 жени у нас са загубили живота си заради домашно насилие през 2018 г. За същия период 1 755 са потърсили помощ в цялата страна. Цифрите за тази година не са особено по-различни, коментираха от фондацията, която тази година навършва 25 години.
В кризисния център в София всяка година се настаняват около 100 жени, жертви на домашно насилие. Обажданията на националната гореща линия заради тормоз вкъщи са около 1200-1400 на година. В тези цифри няма особена промяна през годините, но напоследък на проблемът се дава по-голяма гласност заради големия брой убийства.
Проблемът е пълната апатия и безразличие на роднини и съседи на жертвите. Много често с истории за брутално насилие са били наясно и отговорните институции, но също не се реагирали.
Кризисните центрове за жени и деца, жертви на домашно насилие у нас са едва 13 на брой, а в столицата има само 1, който разполага с 8 места за майки с деца.
Има още един, който е само за деца в риск, жертви на насилие или други злоупотреби – трафик с цел проституция, просия, джебчийство. Кризисни центрове за майки с деца има още в Пловдив, Перник, Стара Загора, Бургас, Варна, Силистра, два в Русе, един в Гоце Делчев и един в Димитровград. За цяла Северозападна България обаче има само един отскоро открит в област Враца. В момента инициативата за създаването на тези центрове е изцяло на общината, но от 1 януари 2020 г. влиза в сила новия Закон за социалните услуги. Според него областните администрации също могат да поемат подобни инициативи.
Специализираните центровете за жертви на сексуални насилие у нас са изключително необходими, тъй като те намаляват виктимизацията на жертвите и спомагат за по-бързото им възстановяване. Към момента в страната има само един , който е в Бургас, алармират от "Анимус".
По думите на Кръстанова кризисният център е крайна мярка за онзи тип случаи, в които жертвите не разполагат с друга възможност.
"Според закона насилникът може да бъде изведен до 24 часа след подадената искова молба до съда за незабавна защита , а жертвата да остане в жилището си. Докато бъде издадена въпросната ограничителна заповед , жените могат да потърсят убежище при роднини и приятели.
Ако насилникът е толкова агресивен, че не може да бъде респектиран от ограничителна заповед, жертвите могат да останат до 6 месеца в Кризисния център. По-дълъг престой не е добър за тяхната независимост, която стои в основата на справянето с подобно травмиращо преживяване”, обясни още представителят на Фондация "Анимус".
В Европа и САЩ има практика на създаване на защитено жилище след 6-месечния престой в кризисен център. Това се наблюдава и у нас на територията на Силистра. Реално това са апартаменти под наем, в които пострадалите плащат по-ниска цена за пребиваване, плащат консумативи като ток, вода. Сами се грижат за изхранването и отглеждането на децата си. Имат по-регулярни посещения от социален работник, но това не се случва денонощно. Имат и работа с психолог. Там могат да прекарат до 2 години след случая на насилие, допълни Кръстанова.
0800 186 76 е безплатният телефон за сигнали за домашно насилие. Услугата е 24-часова и е финансирана от Министерство на правосъдието.
Екип на Фондация "Асоциация Анимус" приема обажданията. Телефонната линия осигурява достъп до помощ за пострадали от домашно насилие и трафик на хора, като насочва пострадалите към социални услуги в цялата страна. Услугата е насочена към жени, мъже и деца и техните близки, които са станали жертва на насилие и експлоатация. Консултантите на телефонната линия могат да предоставят информация, свързана с превенция на трафика на хора и процедури за достъп до услуги.
Според г-жа Кръстанова нератифицирането на Истанбулската конвенция от страна на България е отсрочило подобряването на законодателството в следващите 30 години. Така всъщност се саботира превенцията. По думите й мерките за защита на жертвите ще се развият постепенно в подобрено законодателство , но проблемът не стига само до там. Първичната превенция - нагласата на обществото, мълчащите съседи и безчувствените роднини, хората, които казват, че жертвата сама си е виновна - ето това няма да се промени лесно.
"Няма да се развият с добри темпове кампаниите по промяна на толерантните към насилието нагласи, програмите против насилие между децата, за равнопоставеност между момчетата и момичетата, да се елиминира дисквалификацията на жените. Въпреки, че имаме Закон за защита от дискриминация, тя е факт. Много хора обаче не си дават сметка за това”, категорична е Кръстанова.
Тя обясни, че проблемът със статистиката е голям, защото няма такава в национален мащаб. Всяка институция събира собствени цифри. Във връзка с това Министерство на вътрешните работи има проект за изграждането на национална база данни, която ще включва сигналите за домашно насилие, ограничителните заповеди, мерките за защита, броя на извършители на насилие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
