Богатият емигрант си търси работна БГ булка с приличен английски
Да прелетиш над 7200 км във въздуха. И посоката ти да е от Канада към България. А не обратно, както е модерно за нашенците в последните години. Но когато имаш цел, няма как посоката ти да е грешна. Затова 60-годишният наш емигрант Мурат Мехмедов след повече от 40 г. се върна в родния си край. Защото човек и добре да живее в Канада, има нужда от сръчна и работлива булка.
Петричанинът Мурат Мехмедов вече 5 месеца е в България и усилено си търси нашенка за спътник в живота. Пуснал е дори обява, която гласи: "Искам българка за жена, да си я отведа в Канада". Мурат ще остане у нас до май 2015, дотогава има време да отсява булки. "Искам да срещна сродна душа. Не се ли случи, ще се върна сам в Канада, където са децата ми. Но мечтая да открия пак любовта", откровен е емигрантът. Парадоксът е, че някога поел пиян на Запад заради невъзможна любов.
Куршум или свобода - това бе моят избор
"Много обичах едно момиче на име Калина. Но баща ми Али не я харесваше. Животът ми бе само мъка, работех от дете по тютюневите ниви. Без Калина за мен всичко загуби смисъл. Една вечер се напих много и тръгнах към баирите на планина Беласица", спомня си Мурат. Минава нелегално браздата с Гърция през октомври 1972 г., едва 18-годишен. Напил се, за да не го боли, ако граничарите го спипат и го бият, а и можели да го застрелят. Но имал късмет. Озовал се в Гърция сам, без пари, без дрехи, без нищо. В себе си обаче носел надеждата за свободата, след като се измъкнал от куршумите на граничарите. Трудно му е да изброи всички перипетии по пътя си на Запад. "Имах цел - да оживея, да издържа и да продължа по пътя си. Изкарах 8 месеца в лагер в Гърция, уредих си необходимите документи и стигнах чак до Канада. Най-напред заживях в Монреал, започнах работа във фабрика за сладолед", спомня си Мурат. Срещнал любовта в лицето на канадката Далин, която била медицинска сестра. През 1976 г. се оженили и се родили петте им деца - четирима синове и една дъщеря. През 1985 г. съпругата му се разболяла и починала. Останал сам да се грижи за рожбите си. Допреди няколко години някои от децата му живеели при него. В момента обаче е сам, наследниците му са семейни и си имат свои жилища. Само най-големият му син, Осман, не е женен. "На моите години е добре да има човек другар. Живея в град Уинипег, провинция Манитоба. Там се заселих за последно. Иначе съм бил и в Торонто.
Не искам канадка, те са много галени
Много ги галят, днес един, утре - друг. Като обичай е на Нова година да обявяват с кого ще живеят следващата година, днес с един, утре с друг, а аз така не искам", казва с усмивка петричанинът, който сега живее при свой братовчед в петричкото село Коларово. По цял ден го няма, търси си булка, прибира се само за спане. Ходи да наглежда всеки ден баща си Али в Петрич, който е на 94 г.
Жената, която търси, трябва да е с чувство за хумор, да не вдига скандали, най-добре е да е неговата зодия - Рак, защото с тях се разбира най-много. Има още едно важно условие - да знае поне малко английски, тъй като децата и внуците му не говорят български, а той не иска да се превръща в преводач. По-добре е да няма малки деца избраницата му, да готви добре, да е работлива, да е скромна. И да приеме голямото му семейство в Канада. Че преди време водил една нашенка в Уинипег. Тя обаче не приела децата му и внуците му, държала се студено с тях. "Ако обича мен, ще обича и тях.
Нямаше и чувство за хумор
А ние обичаме да се шегуваме. Никога не съм имал кавги и скандали с децата си, живеем си много добре. Пари имаме. Някога мой приятел грък, който почина, ми остави ресторанта си. После се захванах с друг бизнес, който прехвърлих на децата си. Те работят заедно с братовчедите си, 14 души са. Фирмата им се казва "Мемко Констракшън". Купуват стари къщи, ремонтират ги и ги продават. Печели се много, жилищата са твърде скъпи в Канада. Нищо няма да й липсва на жена ми, пенсионер съм, пенсията ми е над 1200 долара, но скоро ще я увеличат", разказва Мехмедов.
В мисията "Шерше ла фам" (б.а. търсете жената) емигрантът има помощници - роднини и приятели. Те му водят различни мераклийки да станат канадки, но засега нито една не е успяла да грабне окото и душата на Мурат. "Докарват ми такива, дето не стават за дамазлък, за вкъщи. Още като дойде и вдигне краката един върху друг, запали цигарата и грабне чашата с уиски, всичко ми става ясно. Не са за мен тези жени. Пробват се дори непълнолетни да ме впечатлят. Но те нито ще ми сготвят, нито къща ще въртят, нито ще ме обичат, търсят само лесния начин да живеят на чужд гръб за известно време. Но аз
не съм за секса, а за обичта
Нито шетам по леки жени, нито ги пускам в леглото си. Не харча пари за тях. Че пари не се изкарват лесно, за да се харчат лесно", категоричен е Мурат. В списъка му са отметнати срещи с 15 кандидатки, но нито една няма шанс да бъде одобрена. Но надеждата, че ще открие сродна душа, остава. "Почти 30 г. съм бекяр (б.а. мъж, който живее сам), чета ги като вестник дамите. По очите ги познавам, те не лъжат", разкрива кандидат-женихът.
В Канада не е като в България, родителите не са роби на децата си до живот, разказва Мурат. Щом станат пълнолетни, никой никому не е длъжен. Дал им пари и всеки сам се спасява. Мурат признава, че се прибрал в България и за друго - да види баща си Али, до поостане при него след толкова години раздяла. "Само него и един брат ми останаха живи от най-близките. Другото са братовчеди. С годините човек разбира, че общуването с близките носи най-голяма наслада", споделя Мурат. В Уинипег обича да ходи на гости на внуците си. Води ги на риба, учи ги да ловуват, но никой не го задължава да ги взима от училище или да ги гледа през ваканцията. И признава, че внуците му познават България само от снимките и видеата, които Мурат прави от родината.
Стреля по мечки със сватанака Рей
Мурат е запален ловец и риболовец. Отдъхва най-добре край реката и в планината. "По-голяма тръпка ми е ловът. Там вървиш по дирите на лосове, елени, сърни, вълци, мечки. Най-трудно се отстрелва мечка, много са умни и хитри. В Канада приготвят месото им по специален начин, малко е кисело, но вкусно", разказва Мурат. Най-често с него е сватанакът му Рей, който наполовина индианец, наполовина французин. Запиляват се на палатка из горите за по 2-3 седмици. Ловуват най-вече около Нова година, когато и реките са замръзнали. "С него сме много добър тандем, той ми е водач и винаги се радваме на добра слука, доволен е Мурат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
