По документи всичко е изрядно, Устройственият план разрешава строителството върху коритото на река във ваканционното селище
„Никой не бе могъл да проумее този низ от гибелни случайности…Мнозина от хората на пристанището знаели, че Сантяго Насар ще бъде убит. Никой от тях дори не се запитал дали Сантяго Насар е предупреден, защото всички мислели, че не е възможно да не е“.
Откъсът е от новелата на Габриел Гарсия Маркес „Хроника на една предизвестена смърт“. Историята в нея твърде много напомня на „хрониката на една предизвестена трагедия“ – този път в курорта „Елените“, преди това в Царево, Мизия, Бисер… Да, най-удобно е да се обвинят природните стихии. Но обикновено в основата има един главен виновен. Корупцията, която погазва и природните, и човешките закони.
След дъжд колкото за месец, изсипал се само за броени часове на 3 октомври, с живота си се простиха Шабан Смаил Назиф, граничният полицай Стефан Иванов, багеристът Цанко Иванов и рускинята Елена Павлушина.
60-годишния Шабан от бургаското село Руен бе първата жертва. Той работел в комплекс „Форт Нокс“, бил в подземно помещение. „Просто не е уведомен за случващото се. Намирал се е на място, до което информацията не е достигнала“, посочи заместник-министърът на МВР Тони Тодоров. Тялото му е открито от две рускини. Разпознат е от сина си.
Багеристът Цанко Иванов е втората жертва. Работил е дълги години в общинската структура „Благоустройство и почистване“, където отговарял за поддръжката на чистотата във вилно селище Елените. След първата ударна вълна, която помела пътя с кал, дърво и корени, Цанко слязъл от машината и започнал да разчиства с голи ръце. В този момент се стоварила втората, още по-мощна приливна вълна – над два метра воден стълб. Цанко се опитал да се задържи за стеблото на дървото, но след пет минути борба със стихията, природата взела връх. „Той загина пред очите ни. Видях как положи усилия да се спаси, но водата го отнесе. Тялото му изчезна към морето, което е на около 300 метра от мястото“, каза кметът на Свети Влас Иван Николов.
Граничният полицай Стефан Иванов загуби живота си по време на спасителна операция край Свети Влас, след като лодката му е преобърната от мощни вълни. Той бе на 58 години. Трагедията се разигра на мястото, където приливната вълна бе най-силна. По информация на „Флагман“ в лодката са били двама спасители, оборудвани със спасителни жилетки. Приливната вълна обаче ги връхлетяла и преобърнала плавателния съд.
Четвъртата жертва - Елена Павлушина от Санкт Перетбург, била погубена от водата в дома й. Малко преди трагедията 58-годишната жена отвела децата си - 10-годишни близнаци момче и момиче, на училище и това е спасило живота им. Жената се прибрала вкъщи, защото я болял кракът и имала високо кръвно. След това престанала да отговаря на позвъняванията. Мъжът й се опитвал да се свърже с нея и след като не успял, пристигнал от Санкт Петербург в България. Той показал на спасителите вилата, до която те стигнали със специализирана техника. Там открили тялото на Елена.
Такова бедствие не сме виждали досега, коментира областният управител на Бургас Владимир Крумов. Разрушена е инфраструктура, опустошени имоти, щетите тепърва ще се изчисляват.
Но само дъждът ли е виновен за случилото се в „Елените“?
Архитекти и учени са единодушни: не природата, а човекът е основният виновник. Безконтролното застрояване, унищожаването на дерета и институционалното прехвърляне на отговорност са превърнали крайбрежието ни в капан, а всяка буря може да се превърне в бедствие.
Историята: От хипита и нудисти до бетонен комплекс
Строежът на ваканционно селище на живописния залив под южните склонове на Стара планина, на 7 км от Слънчев бряг и близо до село Свети Влас, започва през 1983 г. със сътрудничеството на финландска туристическа компания. Идеята била да се построи затворен ваканционен комплекс за семеен туризъм с обслужване „ол инклузив“.
Дотогава край тихия залив между нос Емине и курорта Слънчев бряг имало диви пясъчни плажове и иглолистни гори, пълни с eлeни, откъдето идвa и имeтo нa кoмплeкca. От Слънчев бряг с туристическо корабче пристигали почитатели на известния ресторант „Таляна“, палатки разпъвали нашенски хипита, а на скалите се препичали източногермански и чешки нудисти.
Комплексът е проектиран като парк с красиви гледки и изграден по най-съвременните за времето си методи. Вдигнати са 240 двуетажни и триетажни вили в средиземноморски стил, заобиколени от зеленина, както и луксозни хотели на самия морски бряг. Тъй като плажът бил каменист, докарали пясък с камиони. Отворили ресторанти, спортни игрища, тенис кортове и база за водни спортове. Т.нар. „финландски къщички“ били недостъпни за обикновените хора, допускали ги само като обслужващ персонал. Там почивали „богопомазани“ – чужденци, основно французи и финландци, както и нашенски връзкари.
По-нататъшната история на комплекса е нагледна илюстрация на прехода.
През 1999 г. „Елените“ е приватизирано от работническо-мениджърско дружество "Елените - инвест" АД, със седалище в Несебър и представлявано от Иван Минчев Панайотов. В приватизационния договор описанието на дълготрайните активи е впечатляващо - над 1000 дка земя, пречиствателна станция в Св. Влас, хотелската част от 222 двуетажни и триетажни къщи, тип "финландски" и "френски". В сградния фонд влизат още сервизен център под формата на пететажен многофункционален комплекс със сауни, кафе-сладкарница, ресторант, бар и казино, мотел "Емона", друг търговски център с магазини за хранителни, спортни стоки, детски играчки и сувенири, фризьорски салони, туристическо бюро, ресторант "Таляна", сграда на МВР, винарна, детски анимационен център, собствена подстанция, 5 трафопоста и 20 кW електропровод. Всичко това е оценено на 24,4 млрд. неденоминирани лева или 13,5 млн. долара.
Голяма част от цената е платена с компенсаторки.
През 2002 г. директори на дружеството стават пловдивските бизнесмени Ветко и Маринела Арабаджиеви.
През годините курортът се превръща в плътно застроено селище. Изградени са още хотели, паркинги, басейни, спортни игрища, аквапарк.
В периода 2007 - 2019 г., когато се разгръща строителството, кмет на Несебър е Николай Димитров, който в момента кара 5-ти мандат, а главен архитект е Валентин Димов. В този период Общинският съвет на Несебър одобрява Подробен устройствен план (ПУП) за регулация и застрояване на "Елените".
Експертите: Непочистени дерета и изчезнала река
След трагедията на 3 октомври специалистите са категорични: ако ваканционното селище беше запазено във вида си от 80-те години на миналия век, жертви нямаше да има.
Да, в четвъртък и петък по Черноморието се изсипа потоп – според експерти от Софийския университет става въпрос за 410 литра на кв. метър за 5 часа. За екстремни за България се смятат всички валежи над 100 литра на кв. метър. Но това не е изненада. Метеорологичните прогнози дни по-рано показваха, че предстоят извънредни валежи. Въпреки това не са били взети навременни мерки за почистване на дерета и шахти.
Незаконно сметище, за което от община Несебър са издавани актове за глоби, се посочва като една от причините. Но според специалистите това в случая е по-малкият проблем, а основната причина за смъртоносните наводнения е презастрояването на дерето в „Елените“ - новопостроените хотели и аквапарк са стеснили пътя на водата, усилвайки разрушителната ѝ мощ до 8-метрови вълни.
Покрай търсенето на причините стана ясно, че част от сградите в курорта са вдигнати върху коритото на река. Тя е отбелязана и на кадастралната карта. Публична държавна собственост обаче е само в най-северната и най-южната част на течението си през селището. По останалото протежение във вътрешността имотите са частна собственост. В Закона за водите изрично е записано, че водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост и не могат да бъдат продавани на частни лица. Освен това е забранено строителството в заливните им тераси.
Анализ на неправителствената организация "Зелени закони" показа, че "изчезването" на реки от официалната документация и превръщането им в частни имоти с позволение за строеж е широко разпространено. И това е една от причините природните бедствия да се превръщат в трагедии.
През годините река Дращела в „Елените“, която през лятото пресъхва, е вкарана под земята и коритото е застроено, като постройките на практика са изградени на пътя на водата.
"Застрояването на Елените не е съгласувано с Басейнова дирекция" заяви министърът на околната среда и водите Манол Генов. И уточни, че МОСВ ще проверява как се е случило това на мястото на покритата река.
„Постройките са вътре в дерето. Това е амфитеатър, който е направен на възможно най-неподходящото място, защото наводнение се случва тогава, когато имаш някаква преграда, която спира водата за известно време и след това се отприщва. В средата на 80-те къщичките бяха на склона, долу нямаше застрояване, което означава, че някой е мислил, че е възможно да се случи подобно бедствие“, казва д-р Стелиян Димитров, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Картография и ГИС“. Той подчертава, че новопостроените сгради върху дерето и най-вече хотел „Негреско“ са стеснили естествения път на водата. Това драстично е увеличило нейната разрушителна мощ. „Това е безумен пример как не трябва да се строи. Изключително ненормално е това – някой си е мислил, че ще му се размине“, казва д-р Стелиян Димитров.
Камарата на архитектите в България излезе с категорична позиция, че наводненията по Черноморието са резултат от човешка намеса, а не от капризите на времето. „Такава е позицията ни не само за този случай, а за всички случаи в страната. Това е принципна позиция от много време“, заяви архитект Събин Попов, председател на Регионалната камара на архитектите в Бургас. По думите му причините за бедствията са много и комплексни, но всички водят към липсата на контрол. „Има много дерета в урбанизирани територии, които са застроявани не само по Черноморието, но и в други региони, включително и в София“, казва Попов. По думите му, институциите често си прехвърлят топката още на етап подробен устройствен план, когато се решава какво може и какво не може да се строи. „РИОСВ, РЗИ и другите институции още на ниво устройствени планове участват в експертните съвети. Още тогава трябва да се решават тези въпроси“, подчертава той. Според него липсата на синхрон между ведомствата води до абсурдни резултати. „В много кадастри реките са дадени като ниви. Те се поддържат от геодезисти и трябва да попитате тях как реките стават ниви. Не знам дали е грешка или умишлено“, заяви Попов.
Като „прехвърляне на горещ картоф“ определи спора дали в „Елените“ има река или сухо дере и доц. д-р Ахинора Балтакова, геоморфолог от СУ. „Ако това е река, отговорността е на министъра на околната среда и водите. Ако е суходолие – на министъра на земеделието“. Според нея екоминистърът, който заяви, че става въпрос за сухо дере, се опита да прехвърли топката към друго министерство. Балтакова е категорична, че водите в България се управляват от твърде много институции, което създава идеална среда за хаос. „Това сполучливо се използва от недобросъвестни инвеститори. Съвсем отговорно твърдя, че в случая с „Елените“ имаме недобросъвестност. Имаме склоняване дори към престъпление. Винаги трябва да си зададем въпроса кой печели от всичко това“, заяви геоморфологът.
ВИЖ ОЩЕ: На "Елените" всичко било законно, но имало нередности
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
