Порожанов: Искаме да кажем не "кой", а "какво"

Порожанов: Искаме да кажем не "кой", а "какво" | StandartNews.com

Банките ни са стабилни, категоричен е финансовият министър Румен Порожанов

- Г-н Порожанов, запознахте ли се вече със ситуацията, в която се намира държавният бюджет, има ли заложени "бомби" в отделните министерства?

- Оценката, която правим, е първоначална. В рамките на следващата седмица ще направим оценката на консолидираната рамка за това как е разположено изпълнението на основните фискални параметри (приходи - разходи) и отражението им върху дефицита. До отделните министерства в момента сме изпратили форми, по които те да си направят проверка на заложените разходи и сключените договори. Сформирали сме екипи с АДФИ и от този четвъртък те ще влязат във всички ведомства, за да проверят договорите и да преценим дали биха повлияли на бюджета на касова и начислена основа. За съжаление, индикациите, които имаме - и от колегите от министерствата, и от това, което виждаме като постановления на МС - размерът на разходите, направени през последните месеци, е доста сериозен. В същото време има неизпълнение на приходите.

- Какви са основните рискове пред настоящия бюджет?

- Има два глобални проблема - от една страна, са завишени прогнозните приходи, от друга страна - спирането на европейските програми - "Околна среда" и две от осите по "Регионално развитие". Това нарушава баланса на Националния фонд като орган, който се разплаща и, независимо от това, че имаме заложени разходни тавани, невъзстановяването на приходи от Брюксел по двете програми увеличава дефицита по план-сметката на Националния фонд, а оттам и на държавата. Ще се опитаме през септември-октомври да възстановим плащанията по "Околна среда", така че да ни бъдат възстановени разходите и да подобрим баланса. Ако успеем да заявим плащанията пред ЕК до 30 октомври те може да ни бъдат възстановени в рамките на финансовата година.

- Ще стигнат ли 50 млн. лв. за справяне с последствията от наводненията?

- Надяваме се отпуснатите допълнителни средства да са достатъчни. Средствата ще се разходват на база на документация, предоставена и одобрена от комисията по бедствията. Усилено се работи и за изготвяне на апликационните форми за кандидатстване за помощи по фонд "Солидарност" на ЕС, защото изготвените по-рано не бяха направени по съответния ред. Те в момента се трансформират със съдействието на вицепремиера по еврофондовете и ще бъдат изпратени. Възнамеряваме да предоставим авансово необходимите средства от националния бюджет, а впоследствие да се възстановят от фонд "Солидарност".

- Виждате ли опасност санкциите, наложени от Русия на страни членки на ЕС, да повлияят на нашата икономика и на приходите в бюджета?

- Трябва да се направи икономически анализ. Много е важно да се върне и доверието на ЕС и на играчите на инвестиционния пазар към България. Ограничаването на инвестиции към такъв голям пазар като Русия би предполагало, че някои инвестиции могат да се насочат към нашата страна.

- Как ще се разреши ситуацията с КТБ и кога хората и фирмите ще имат достъп до сметките си според вас?

- Това е основен прерогатив и отговорност на БНБ. Министерство на финансите (МФ) е в пълно сътрудничество с БНБ. В момента се прави пълен анализ на банката от одитори и би било добре той да е готов колкото се може по-рано,за да бъдат предприети решения. В момента каквото и да кажа по този казус, не би било правилно, защото ние не сме водещи в цялата процедура.

- В тази връзка по-различно ли ще бъде предложението ви за актуализация на бюджета от направеното от министър Петър Чобанов?

- Предложението на министър Чобанов включваше капитализация на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и допълнителен буфер за финансовата система. Смятам, че скоро ще е ясно каква е необходимостта от тези допълнителни два буфера. За да има сигурност за гаранционния фонд, ще трябва да бъде заложено допълнително финансиране. Лошото е, че не беше прието предложението на президента, за да може да се използват следващите 2 месеца да се подготвят финансовите процедури, свързани с увеличението на дълга и натрупване на допълнителни средства във фискалния резерв. През декември и януари финансовите пазари не са толкова активни. В момента фискалният резерв, който имаме, е разчетен за покриване на разходите на дефицита на сегашния бюджет, плащанията по външния дълг и по гаранционния земеделски фонд в началото на следващата година, както и на текущия дефицит през януари 2015 г. Допълнителните буфери към сегашния фискален резерв са доста ограничени. Много се спекулира с нивото му: "Оставихме 8,2 млрд. лв., заварихме 4 млрд. лв". Основните източници за капитализиране на фискалния резерв са излишък, продажба на държавни активи, приходи от концесии и привличане на заемни средства. 

От 2008 г. няма излишъци в бюджета скоро не е имало и приватизационни сделки. Това, че някой е оставил по-голямо число във фискалния резерв, е добре от гледна точка на стабилността на публичните финанси, но е свързано основно с привличане на заемни средства.

- Можете ли да ни кажете какво се случи със средствата от 1,23 млрд. лв., събрани от извънредния 5-месечен аукцион на ДЦК в края на юни за подкрепа на банковата система?

- Тези средства са в банковата система. Частично бе ползвана разрешената от ЕК схема в размер на 3,3 млрд. лв. Било е преценено, че изтеглените средства осигуряват достатъчна ликвидност за банковата система. Постепенно средствата ще бъдат възстановявани към фискалния резерв. Те са предоставени като гаранционни депозити и ще бъдат възстановени в размера на пазарната лихва от около 2%.

- Спокоен ли сте за състоянието на банковата система?

- Въпреки че имаме проблеми с бюджета и най-вече със спрените еврофондове, публичните финанси са в добро състояние и то от много дълъг период от време. От няколко години отговаряме на всички показатели на ERM2. Убеден съм, че банковата система е стабилна. Спрямо КТБ, законодателството ни предвижда процедура, която трябва да бъде извървяна, никой не би си позволил да нарушава закона и не вярвам, че подобни катаклизми ще се повторят през следващите месеци.

- Кои са нещата, които си поставяте като задължителни да свършите като служебен министър?

- Задължително е да се създадат предпоставки бюджетната година да завърши с нормално функционираща бюджетна система. Ясно е, че не може дефицитът да остане в рамките на 1,8%. Задължително е да не надхвърли 3% на начислена основа, като ще направим всичко възможно в рамките на този размер да остане и касовият дефицит. Самата година е извънредна заради проблемите, които се появиха. Нашето послание е да кажем "какво", а не "кой" и "защо". Ние не сме политическо правителство и искаме да излъчваме експертност.

(Със съкращения по БТА)

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай