Помним ли бащата на ксерокса? Българин е

Блестящият физик ни напусна преди 40 години

Помним ли бащата на ксерокса? Българин е | StandartNews.com

Днес се навършват 40 години, откакто България загуби един от най-големите си учени - физика Георги Наджаков. Наричат го бащата на ксерокса, защото негово откритие променя завинаги класическата електрофотография, ксерографската и фотокопирната техника и прави революция в областта на безвакуумната телевизионна техника.

ВИЖ ОЩЕ: Топ 10 на научните Чудеса на България. Кампанията на Стандарт

Георги Наджаков, който си отива от този свят на 24 февруари 1981 г., прави забележителното откритие, наречено “фотоелектретното състояние на веществата“. При едновременното въздействие и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава и протича деполяризационен ток.

ВИЖ ОЩЕ: 6-тият сърдечен тон е научното чудо №1

Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети. Той казва, че открива това състояние на веществото в София през 1937 г. Разполагал е с примитивна апаратура. “Можеш да имаш скъпи уреди“ – казва той. “Но нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш.“ Откритието му променя начина на извършване на снимки от космически спътници, които се предават директно по електромагнитен път.

Кой е Георги Наджаков?

Откривател на фотоелектретно състояние на веществата (юни 1937). Член на БАН (1945), чуждестранен член на Академията на науките на СССР (1958). Член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1940). Народен деятел на науките (1963). Член на Американската асоциация за напредък на науката (1965).

Основател и пръв директор на Физическия институт при БАН (1947 – 1958). Ректор на Софийския университет (1947-1958). Декан на Физико-математическия факултет (1939-40, 1943-47). Подпредседател на Комитета за мирно използване на атомната енергия (1956-69).

Пълномощен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, ССР. Член на Световния съвет на мира (1950) и негов почетен председател (1977). Член на Пъгоушкото движение на учените за мир и международно разбирателство (1957).

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай