Броят на инвалидите и наследствените пари расте, системата се задъхва
Демографските данни за пенсионерите у нас очертават едновременно тенденция към застаряване и ранно пенсиониране в определени категории. Средната възраст вече е 70,6 години, като най-голямата група са хората между 70 и 74 години, но новопенсионираните през 2024 г. са средно едва на 58,6 години, показва проучване на Националния осигурителен институт (НОИ). Това противоречие между „по-дългия живот“ и „по-ранния изход от трудовия пазар“ изостря финансовите рискове за пенсионната система.
Как се променя възрастта на пенсиониране
Според анализа на НОИ средната възраст на пенсионерите с лични пенсии в края на миналата година е 70,6 години, т.е. има леко покачване спрямо предходната (70,5). При мъжете е 69,1 години, при жените 71,7, а разликата от 2,6 години отразява по-високата продължителност на живота при жените. Ако се вгледаме само в личните пенсии за осигурителен стаж и възраст (включително по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване), средната възраст стига 74,1 години (73,2 при мъжете и 74,7 при жените). В рамките на фонд „Пенсии“ тя е 74,4 години.
На другия полюс са хората от системите на отбраната и МВР, при които средната възраст е значително по-ниска - 67,9 години (68 за мъжете, 67,8 за жените). Тези контрасти показват, че „пенсионер“ не е еднакво понятие за всички. Професията, режимът и законовите изключения чертаят различни траектории към старостта.
Но зад статистиката има и още един детайл - новите пенсионери. През 2024 г. те са на средна възраст 58,6 години (при 59,2 през 2023 г.). Това е число, в което влизат както инвалидни пенсии, така и ранни пенсионирания по специални текстове в КСО. За новоотпуснатите лични пенсии за стаж и възраст средната възраст е 63,9 години (колкото и през 2023 г.), а за фонд „Пенсии“ средната възраст на пенсиониране се покачва от 64,1 на 64,2 години. Има минимален, но показателен ръст, който отразява и законовото вдигане на изискуемата възраст по общия ред. Това е „тихото“ преместване на хоризонта година по година, десета по десета, което няма как да не удари и по бюджета.
Наситеност в групата 70–74 и „първите пенсии“
Най-голям дял от всички пенсионери заемат 70-74-годишните, които са 421 834 души (20,6%). При мъжете най-многобройни са 65-69-годишните (174 267 или 20,9%), докато при жените „тежестта“ е точно във възрастта 70-74 години (248 596 или 20,4%). Ако разгледаме само получателите на лична пенсия, отново най-голяма е групата на 70-74-годишните - 413 720 души (21,2%), от които 41,7% мъже и 58,3% жени. Това не е просто графика, то е карта на потребностите от медицински грижи, социални услуги, отопление, лекарства.
А какво става при „първите пенсии“? През 2024 г. новоотпуснатите първи пенсии са 109 613, от които 97 131 лични и 12 482 наследствени. Най-многобройни сред новопенсионираните са хората на 60-64 години - 39 850 души (36,4%), а при наследствените пенсии водят 55-59-годишните (34,7%). Разпределението по пол е красноречиво. В групата 60-64 години попадат най-много от мъжете (30%) и още повече от жените (45,4%) с новоотпуснати лични пенсии. Това е знак за натиск върху системата не само от „високата“ възраст, но и от „входа“. Все повече хора преминават прага по различни причини, включително здравни и семейни.
Обновяване по „швейцарското правило“ и растяща сметка
От 1 юли 2025 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., бяха осъвременени по чл. 100 от КСО, т.нар. „швейцарско правило“, с 8,6%. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се повиши до 630,50 лв., а социалната пенсия за старост до 333,48 лв. Мнозина въздъхнаха облекчено, но аритметиката е безмилостна: хлябът, токът и лекарствата не познават „швейцарски“ правила.
Разходите на системата се надуват като платна срещу насрещен вятър. Данните за лятото сочат отчетливо повишение на пенсионните плащания след осъвременяването и по-широк обхват на получателите. Успоредно с това расте и групата на хората с инвалидни пенсии. В края на 2024 г. се изплащат 453 334 лични пенсии за инвалидност, с 22 874 повече за година (+5,3%). Това е неизбежно отражение на здравната картина и трудовите рискове, но също и на социалната цена, която обществото плаща.
В тази обстановка препоръките на Международния валутен фонд звучат сурово, но ясно. Фондът иска повишаване на осигурителните вноски, ограничаване на ръста на публичните разходи, отпадане на максималния осигурителен праг и на тавана на пенсиите - все мерки, които трябва да „стегнат“ системата, за да може тя да диша утре. Политически те са трудни, а в социален план са болезнени. Но експертните гласове са единодушни, че отлагането оскъпява бъдещето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
