Неочаквано добро предложение за министър на културата. Това бяха първите реакции в арт гилдията, след като Пламен Орешарски посочи доктора по философия Петър Стоянович. Той няма тапия за актьор, но е крайно артистичен - така, както се полага на човек с неговата фамилия. Въпреки това обаче киното влиза в кръвта му още преди да се роди. Майка му е бременна с него, когато започват снимките на култовия сериал "С пагоните на дявола".
"Не станах артист за огромна радост на майка ми и баща ми, които знаят колко прекрасна, но и често колко неблагодарна е тази професия. Моят темперамент ме е "натискал" към режисирането на нещата, а не към тяхното изиграване", коментира новият културтрегер номер едно. Според него да си дете на известни родители е кръст и отговорност, защото винаги е лесно да ги изложиш. "Най-важното е да успееш да надградиш свършеното от тях", категоричен е той.
Двамата с брат си Димитър завършват немската гимназия. С присъщата си самоирония Петър обобщава, че за жалост в немската, вместо да си "оправи" езика на Гьоте, го е занемарил. Въпреки това немският му е като роден.
Обратно на очакванията Стоянович отказва да отиде на абитуриентски бал. "Не обичам нищо задължително. Не обичам веселба, която е командвана. Умея да се радвам и да тъгувам, когато съм искрен и имам нужда от това. Не виждам смисъл човек, който има дългосрочни планове в живота си, да празнува по подобен прекалено шумен и помпозен начин - завършек на малка част от развитие", твърди министърът.
И досега помни всеки миг в казармата - 2 години и 14 дни в поделение в Стара Загора.
"Всичко е в паметта ми - ден по ден. Беше голяма, макар и тежка школа - не само с фатмашки номера. Това е от най-тежките начини да се научиш на отговорност и гадни номера в живота. Много школи липсват на младите".
Приемат го германистика в СУ "Свети Климент Охридски", където остава за година.
"Когато стана възможно да се учи частно в чужбина, баща ми ме натовари на влака за Виена с 30 долара в джоба", спомня си сега Стоянович. Първоначално живее в мазе и се грижи за двора, кучето и детето на семейството, при което го уредила състудентка на баба му. През 1995-а завършва "Обща история" и "История на Източна и Югоизточна Европа" във Виенския университет. Паралелно посещава семинари и лекции по германистика, теология и театрознание. Има научна степен магистър по философия на Виенския университет (1995). През 1998 г. защитава с отличие докторска степен. И до днес изпитва почит към Австро-унгарската империя. Прибира се след 8 години. Прибирайки се в България, установява, че с тогавашния външен министър Надежда Михайлова имат общи социални концепции. Така става парламентарен секретар на кабинета й, а после и негов шеф. Ръководи нейното бюро, докато тя е заместник-председател на Европейската народна партия. Напуска Външно с ранг пълномощен министър.
Като ръководител на предизборния щаб на кандидата за кмет на София напуска СДС и всички заемани от него длъжности в партията в знак на протест срещу отношението на сините велможи към към Пламен Орешарски и провала на кампанията. Сред основателите е на "Движение Гергьовден" през 2003-а, после е негов шеф. Напуска го през април 2011-а.
"Влизането ми в политиката стана може би случайно, но и до ден днешен съм убеден, че е закономерност. Политиката е от най-"прекрасните" зависимости, ако се играе по правилата", заявява Стоянович. "Познавам се с Пламен Орешарски от 2002-ра, когато в СДС имаше опит за позитивна промяна на политиката и поколенията", заявява категорично Стоянович. Според него това, което не се знае от онова време, е, че Пламен Орешарски може да спечели кметския пост.
"Нито той, нито прекият му екип имат вина, че това не се случи", убеден е новият министър на културата. Според него настоящият кабинет е събрал експертния потенциал на цялата нация.
"Благодарен съм за доверието на партиите, които ни подкрепиха. Убеден съм, че българският дух и култура са от първите неща, които трябва да ни обединяват като граждани. Духовността и България са над всичко".
Хобитата му са лов, риболов и кулинарство. По лова се запалва през 1999-а при ходене по Дунав с приятели. "Вдъхнови ме природата, тръпката е неописуема. Приятелската среда е магнетична", доверява той. Член е на ловната дружинка в село Орешка. Не иска да отличи кулинарния си специалитет, но се радва, че има повод да се гордее с постиженията си. Само съжалява, че гурме насладите се отразяват на килограмите му. Най-голямата си риба - лефер 2,5 кг, е хванал на Резово. За жените в живота си е категоричен, че е благодарен на всяка една от тях.
"В момента съм с най-прекрасната", заявява той. Категоричен е, че иска да разбере какво точно е изпуснал в живота си. "В това е цялата тръпка, защото като загубиш нещо, не знаеш какво печелиш и обратното".
Дядото основава "Левски" и консултира "Тютюн"
Доктор Петър Стоянович, дядото на братята, е син на един от значимите строители на съвременна България - Иван Стоянович, по прякор Аджелето, апостол на Съединението, член на тайния централен революционен комитет и дясна ръка на Захарий Стоянов. Петър Стоянович, чието име носи настоящият министър, пък прави нещо, за което малко футболни фенове знаят - основава именития "Левски" през 1914 г. Петър Стоянович е и първият централен нападател на тима от 1914-а до 1914-а. По думите на внука му Димитър всички са били съмахленци, събрани да играят футбол на територията на казармите, където днес е многострадалният паметник "1300 години България". Един от играчите от първия отбор - Боркиша, дава идея клубът да се казва "Левски". Приема се единодушно и се поръчват фланелки от Румъния. В началото са на жълто-червени райета, а чак през 20-те години стават сини. Началните години на отбора обаче са прекъснати от Първата световна война, когато старият Петър Стоянович се сражава на Южния фронт. След битките дядото заема пост в "Реемтсма" - най-голямата тютюнева корпорация в Европа. "Той е бил на една от най-високите позиции в компанията - шеф за цяла Източна Европа", разказва Димитър Стоянович. Петър-старши е един от консултантите на Димитър Димов през цялото време, докато великият писател създава романа си "Тютюн". Стоянович е "изворът" за голяма част от конкретната и историческата информация, защото е очевидец на събитията. През 20-те продължава дейността си с "Левски" - президент е на отбора и по време на неговото управление е построен първият стадион на тима.
След 9 септември 1944-а доктор Стоянович обаче е съден от Народния съд, държавата си взема стадиона с цялата база на клуба. Дядото умира в края на 70-те години. Силните на деня го забравят, но той не е чувствал обида, нито пък е таял чувство за реваншизъм, споделят внуците.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
