Осигуровките тръгват нагоре, 4 ключови документа подготвят реформите
Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в България трябва да бъде подготвена до шест месеца. С изработването на документа ще бъдат заети редица ведомства - министерства и агенции, имащи отношение към данъци, осигуровки и пенсионни разплащания. Проект на решение по въпроса е внесен в Народното събрание от депутати от трите управляващи партии, като лице на промените е председателката на парламентарната социална комисия Деница Сачева. Идеите вече предизвикаха полемика в обществото, тъй като става дума за осигурителните вноски, възрастта за пенсиониране и др., около които се върти системата ни на социално осигуряване в последните 25 години.
В мотивите за приемането на решението депутатите посочват, че през миналата година вече са изработени четири ключови документа за състоянието на пенсионната система - от Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт, от Икономическия и социален съвет и, както и на базата на социологическо проучване. Всички те посочват, че е необходимо да се постигне финансова стабилност на системата заради демографските промени и тяхното въздействие върху разходите за пенсии. Постигнат е и консенсус да се повиши адекватността на пенсиите и да се гарантира достоен начин на живот на възрастните хора.
В изготвените през 2024 г. документи има консенсус относно необходимостта от повишаване на адекватността на пенсиите, за да се гарантира достойно ниво на живот за пенсионерите. Препоръчва се провеждането на реформи, които да подобрят ефективността и устойчивостта на пенсионната система, включително преразглеждане на параметрите на осигурителните вноски и на възрастта за пенсиониране. Има голямо съвпадение в предложените мерки за усъвършенстване на пенсионната система - пенсионна възраст, размер на осигурителните вноски и тяхната събираемост, управление на т.нар. Сребърен фонд, спазването на принципа принос-права, извеждането от бюджета на държавното обществено осигуряване на разходите с характер на социално подпомагане и др.
В анализа на Министерството на труда и социалната политика се предлага премахване от пенсионната формула на елементи, които не отразяват приноса на осигуреното лице в пенсионната система, като отпадане на "Ковид-добавка", която се включва след 1 юли 2022 г. в размера на всяка нова пенсия.
Повишаване на осигурителната вноска за фонд "Пенсии", разработване на механизъм за определяне на минималния и на максималния осигурителен доход, насърчаване на работодателите да наемат на работа хора от уязвими групи, както и насърчаване на хората от уязвими групи за по-активно поведение на пазара на труда, са също сред предложенията на ведомството в анализа от 2024 година. Включване на пенсиите, несвързани с трудова дейност, в системата за социално подпомагане, както и премахване на тавана на пенсиите, са сред предложенията на МТСП.
НОИ: 37 г. стаж за жени, 40 за мъже
Битието на българина - по-дълго
Демографските процеси ще са основният източник на финансова нестабилност за ДОО
Прогнозите показват, че и в средносрочен, и в дългосрочен план, при параметрите на действащото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства, сочи извод в доклад на НОИ за 2024 година. Демографските процеси ще са основният източник на финансова нестабилност за държавното обществено осигуряване. Населението на България ще застарява, числеността на хората в трудоспособна възраст ще намалява за сметка на населението над трудоспособна възраст. Очаква се, че до 2070 г. делът на хората на 65 и повече години да достигне до 30,8% от населението при 21,6% през 2023 г. И ако през 2023 г. на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 г.) се падат 34 лица на 65 и повече години, то през 2070 г. те вече ще са 55. Ще нараства и средната продължителност на живота, пише в доклада.
За ДОО застаряването на населението води до намаляване броя на хората, които правят вноски в системата за сметка на онези, които черпят права от нея. Стойността на т.нар. "системен коефициент на зависимост" (брой на пенсионерите с пенсия за трудова дейност на 100 осигурени лица) към момента е 68 и ще се задържи на тази стойност докъм 2040 г., след което ще започне да нараства, достигайки до около 80 пенсионери на 100 осигурени лица в 2060 г.
При параметрите на действащото законодателство разходите за пенсии от БВП ще нарастват и ще надхвърлят 11% през следващите няколко години. След това те започват слабо да намаляват, но остават трайно на нива между 10% и 11% за целия прогнозен период.
По-строгите изисквания за достъп до пенсия, водещи до дългосрочно намаляване броя на пенсионерите - до 2037 г. законоустановената пенсионна възраст за най-масовата трета категория труд трябва да достигне 65 години и за мъжете, и за жените, а още през 2027 г. изискуемият осигурителен стаж да бъде 37 години за жените и 40 години за мъжете. Затова и се прогнозира, че броят на възрастните хора с пенсия за трудова дейност ще намалява, като от около 1 971 400 души през 2023 г., през 2070 г. броят им ще достигне 1 677 800 души, се отбелязва в доклада.
Прогнозите показват, че от сегашните си нива от около 55%, в следващите десетилетия средната пенсия в ДОО ще замества все по-малка част от средния брутен осигурителен доход, достигайки до около 43-44%.
Съответно от НОИ предлагат постепенно увеличаване на осигурителните вноски към първия стълб с общо 5 пр. пункта, достигайки 19,8% през 2045 г. според първи вариант. Вторият е промяна в т.нар. швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите, което понастоящем представлява увеличение със сбора от 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от индекса на потребителските цени. Предложената промяна е пенсиите да се осъвременяват единствено с инфлацията.
Икономическият и социален съвет иска стимули
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст трябва да се определя така, че да се поддържа жизнеспособна социалнозащитната функция на пенсионната система, смятат от ИСС. Това може да бъде постигнато чрез различни варианти: чрез увеличаване на минималния размер с темпа на нарастване на осигурителния доход или медианния домакински доход, или чрез обвързване на минималния размер на пенсията с линията на бедност за страната или с друг обективен измерител (например, в Чехия няма минимален, а базов размер, който се определя като 10% от месечната средна работна заплата за страната; в Словакия минималният размер на пенсията е 145% от т.нар. "социален минимум" и т.н.)
Всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула (без превръщане) да бъде с по-голям принос за размера на новоотпуснатите пенсии, предлагат още от ИСС. Възможен вариант е "тежестта" на година стаж да достигне 1,65% до 2040 г., започвайки от 1,45% през 2028 г. и увеличение с 0,05 пункта на всеки три години след това. Това ще позволи поддържане на коефициент на заместване на дохода, от който е отпусната пенсията, от около 50% за продължителност на осигурителния стаж от 40 г. (без превръщане) за всяка кохорта, пенсионирали се след 2027 г. Максималният размер на пенсията всяка година да се осъвременява поне с процента, с който се осъвременяват пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на преходната година.
Управляващите целят стабилност
Управляващи и опозиция коментираха планираното реформиране на пенсионната система. От ГЕРБ заявиха, че осигурителната вноска не може да остане в този размер през следващите години, но решението за увеличаването и ще бъде взето след анализ от експерти и ресорните министерства. Общият процент, който сега се удържа за фонд "Пенсии" е 14,8 на сто. Това, което и сега е записано в средносрочната прогноза на финансовото министерство, е скок е от 1% от 2027 година и с още 2% от 2028 година.
Дисбалансът между излизащите в пенсия и влизащите в пазара на труда се увеличава. Затова инициаторите от ГЕРБ заявиха, че трябват промени, които да гарантират финансовата устойчивост на пенсионната системата. "До 5-6 години на пазара на труда ще влизат около 50 хил. души, а в пенсионна възраст ще излизат около 100-110 хиляди. Това са сериозни дисбаланси, които ние трябва да взимаме под внимание по отношение на финансовата устойчивост на системата. И като се вземе предвид и факта, че хората искат все повече и повече да получават колкото се може по-адекватни пенсионни възнаграждения", обясни Деница Сачева.
По отношение на пенсионната възраст - засега няма планове тя да бъде вдигана. "Няма как с едни и същи пари да продължаваме да искаме повече и повече услуги и повече и повече пенсии. Решенията трябва да бъдат за това как ще се увеличава осигурителната вноска в следващите години. В средносрочен план трябва да се вземат решения по отношение на пенсионната възраст, която към момента няма планове да бъде увеличавана", поясни Сачева.
Сачева потвърди, че КФН и МФ са подготвили законопроект за въвеждане на мултифондове във втория стълб на пенсионното осигуряване. Това е голям напредък, като се има предвид, че за тези мултифондове се говори от много години. "Това ще даде възможност всеки гражданин да може да избира как парите му ще бъдат инвестирани спрямо собствената му толерантност към риска. Сега парите се инвестират изключително консервативно", каза Сачева. С промените младите ще могат да изберат по-рисково инвестиране, за по-висока доходност, а възрастните - по-консервативно, с оглед предстоящото си пенсиониране.
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов също заяви, че пенсионната възраст не бива да се увеличава. "Считам, че не трябва да има увеличение на пенсионната възраст. Искам да видим всички доклади, материали, едва тогава да обсъждаме каква да е пътната карта и какво трябва да се случи като промени евентуално в пенсионната система", коментира той.
От ДПС-Ново начало призоваха за особено внимание в промените. "Трябва да се работи внимателно според възможностите на държавата, защото може да се избие и да не може да се плаща. Внимателно ще се запознаем. Всичко, което е в полза на хората, ще го подкрепим", заяви лидерът Делян Пеевски.
Има риск за сиви практики
Евентуално увеличаване на вноските и възрастта за пенсия ще влоши достъпа до пенсионната система и има опасност да я направи недостъпна за тези, които добросъвестно изпълняват условията. Това по-различно предупреждение отправи бившият социален министър Христина Христова. Тя припомни, че и в момента тече възрастова реформа и по думите й добре трябва да се помисли дали може да се наслагва реформа върху реформата.
"И към момента пенсионната вноска не е малка - 14,8% за родените след 1959 г. Увеличение означава намаляване на разполагаемия доход на хората, които се осигуряват, увеличаване на цената на труда и разходите на работодателите, което ще се отрази на икономиката. Ще се отрази на икономика, на която разчитаме да се създава БВП за всички публични разходи на държавата", обясни Христова. По думите й проблемите в пенсионната система са се задълбочили освен от демографската криза и от политическата нестабилност и взиманите решения.
Според нея на масата на анализите трябва да се сложи и начинът на осъвременяване на пенсиите. "Според швейцарското правило от 1 юли пенсиите се преизчисляват, като се покрива половината от инфлацията, половината от ръста на средния осигурителен доход на заплатите. Повече от 20 години след реформата трябва да се види този ли е механизмът, дали да не се покрива само инфлацията или различно според величините и инфлация и доходи да се покриват по 100% техния ръст", посочи Христова.
"Важно е да се изчисти пенсионната ни система от плащания наречени пенсии, които нямат нищо общо с трудовата дейност на хората и техния финансов осигурителен принос. Такива са социалната пенсия за възраст, за инвалидност. Те трябва да са в системата за социално подпомагане", каза бившата министърка.
Алтернативата частни пенсионни фондове
Увеличаването на осигурителната вноска и пенсионната възраст няма да решат проблемите на пенсионната система, смятат експерти и работодатели. Решенията, които предлага държавата, могат само временно да попълнят известен дефицит в бюджета на НОИ за сметка обаче на повишаване на риска от разрастване на сивия сектор и задълбочаване на неравенствата. Дебатът трябва да изведе на преден план доброволното пенсионно осигуряване, за да бъдат стимулирани бизнесът и работещите да заделят повече за пенсия.
Авторите на предложението за увеличаване на осигурителните вноски пропускат все още високия дял на сивата икономика и неговата експанзия през последните години. Работодатели и работници, които не могат да понесат новата тежест, ще бъдат тласнати към сиви или черни практики. Заради това и фискалният ефект ще е по-малък, смята икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Според него вариант може да бъде промяна на швейцарското правило.
От предишната реформа остава да се изконсумира още малко увеличение на пенсионната възраст. Много зависи от състоянието на работната сила. България е изправена пред бързо намаляване на населението в трудоспособна възраст, коментира Николов. Трайното решение е преминаване към по-сериозното участие на частните пенсионни фондове, категоричен е той.
Солидарният стълб на пенсионно осигуряване трябва да гарантира само социалния минимум за пенсия на работещите, смятат експертите. Останалото трябва да бъде личен принос чрез доброволно осигуряване в частни пенсионни фондове. Само така, при това в дългосрочен план, бихме постигнали съизмерими европейски пенсии.
Всеки работещ на 20 или 30 години би следвало да се замисли как да спестява сам за старини, съветва той. По думите му, младите могат да си позволят по-агресивно инвестиране. В бъдеще солидарната система трябва да осигурява само социален минимум. Необходим е плавен преход към все повече и повече частно спестяване, смята икономистът. По думите на Николов, колкото повече преместваме тежестта към частните фондове, толкова по-лека ще е задачата на държавното пенсионно осигуряване.
Актуалните вноски
Какви осигуровки за пенсия се плащат в момента в България? По повод предложенията и дискусиите за евентуално повишаване на вноските за пенсия, "Стандарт" провери какви са размерът и разпределението на тези вноски към май 2025 г.
Задължителни осигурителни вноски:
- за фонд "Пенсии": 19,8% за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., както и лицата по чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване
14,8% за лицата, родени след 31 декември 1959 г.
- 3,5% за фонд "Общо заболяване и майчинство"
5% за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
