Перспективата за военна операция в Сирия изглежда все по-ясна, а в България ни чака гореща политическа есен. За това готови ли сме да посрещнем сирийските бежанци, какви опасности създава войната за Европа и как да се разберат политическите противници у нас, разговаряме с българския еврокомисар Кристалина Георгиева.
- Госпожо комисар, задава се военна операция срещу Сирия. Кои според вас са опасностите, които тя създава за Европа?
- Кризата в Сирия е най-сериозната хуманитарна криза на последното десетилетие. Тя е много сериозна и за Европа, защото е в нашия заден двор. Защо тази хуманитарна криза е толкова сериозен проблем за Европа? Причините са три. Първо, поради нейните мащаби. Сирия вече е довела до над 2 млн. бежанци и около 5 млн. вътрешноразселени, а около 7 млн. души всеки ден се нуждаят от хуманитарна помощ, която стига до една трета или в най-добрия случай до половината от тях. Второ, рисковете пожарът от Сирия да се пренесе в съседните страни Ливан и Йордания са много големи. А пламне ли чергата там, това значи, че буферът, който сега съществува за Европа, изчезва. Ако сирийците не са склонни да бягат към Европа, те предпочитат да останат в региона, тъй като искат да свърши войната и да се върнат по домовете си, то за ливанците посоката Европа е много по-вероятна. Да се надяваме, че няма да се стигне до там. Трето, в сирийската криза Съветът за сигурност на ООН се оказа в състояние на пълна парализа. Дори хуманитарна декларация, която казва две простички неща - не трябва да се убиват цивилни и да се стреля по лекари, не може да бъде постигната като обща позиция. Да не говорим за по-сериозните политически послания. А това носи рискове за другите кризи по света. Екстремистите по други места ще си кажат: "Ами, щом там светът си затвори очите, защо не и при нас".
- Защо е толкова трудно да се постигне тази политическа воля?
- Много е сложна геополитическата обстановка по отношение на Сирия. Светът може да е станал по-богат, но е станал и много по-рисков. Има много повече несигурност поради тази продължителна икономическа криза. Също така причина са и климатичните промени - бедствията ни удрят по-често и със зашеметяваща сила. Трето, религиозният и политически екстремизъм дестабилизират цели региони по света, а в същото време ние сме взаимозависими. Спомнете си - кризата в Либия доведе до дестабилизирането на Мали и до война, която още не е приключила. В условията на нараснала несигурност светът се нуждае от повече солидарност. Вече няма студена война, но със сигурност нямаме и топли отношения, които да водят до обединяването ни пред лицето на тези огромни опасности.
За нас в Европа има едно позитивно послание. ЕС е основан на солидарност и именно солидарност е това, което трябва повече на света. Затова европейците не трябва да се стесняваме да говорим за себе си като регион, който е носител на единствената ценност, която може да ни позволи да живеем в този по-несигурен свят.
- Как досега Европа е помогнала на хилядите избягали от Сирия и като еврокомисар как се готвите за евентуална криза?
- ЕС мобилизира 1,3 млрд. евро като хуманитарна помощ и подкрепа за стабилизирането на двете най-рискови държави - Ливан и Йордания. Нашата стратегия за реакция, но и за превантивна работа в контекста на тази криза, включва три елемента. Първо, да помагаме колкото може повече на засегнатото население в самата Сирия. Организирахме заедно с ООН и Службата за хуманитарна помощ на ЕК един фонд, който продължава да работи, без да се шуми много около него - Хуманитарен фонд за Сирия. Той провежда редовно срещи, в него участват и представители на Русия, Китай, арабските страни. В резултат на работата на този форум всички организации на ООН получиха право да работят в Сирия. Стотици хиляди сирийци получават, колкото и да е ограничена, животоспасяваща помощ. Колкото повече помагаме на сирийците в Сирия, толкова по-малко от тях ще напуснат страната.
- Стига ли тази хуманитарна помощ - храна, медицински материали, до обикновените сирийци?
- Да, достига. По-добре е положението с помощта в районите, които са ясно контролирани от едната или другата страна. Най-зле е там, където се водят боеве. Но даже и там успяваме да доставим хуманитарна помощ. Ние продължаваме да искаме резолюция на Съвета за сигурност - да се каже, че тези пътища, по които минава помощта, и двете страни трябва да ги защитят. Имаме случаи, когато тръгва конвоят и пътува 17-18 дни, защото го спират най-различни воюващи отряди. Имали сме случаи, когато се стреля по конвоите или пък свалят от тях всички медицински пакети. Вторият важен елемент от нашата стратегия по тази криза е да осигурим поддръжка за бежанците в засегнатите страни и отново приоритет са Ливан и Йордания, както и Ирак, където има около 160 хил. бежанци. Малка помощ сме предоставили и на Турция, но тя има много по-големи възможността и по-скоро става въпрос за морална подкрепа. Тази помощ е важна както за пострадалите бежанци, така и заради това, че ако помагаме там, вълната към Европа е много по-малко вероятно да се случи. Третият елемент от стратегията ни е стабилизиране на най-засегнатите страни - помощ на общностите, където има най-голям приток на бежанци. Това е нещо, в което аз лично вложих много усилия, за да може ЕК да реагира с двукомпонентен пакет. Ако помагаме на бежанците, но не помагаме на местното население, което също страда от тази криза, то тогава то ще се конфронтира с бежанците.
- Колко сирийци са дошли в Европа и кои са техните крайни дестинации?
- Към днешна дата между 45 и 47 хил. души са дошли в Европа от общо 2 млн. бежанци. Най-много хора са приети в Германия и Швеция, има и в Гърция. Гърция, Малта и Кипър обикновено са местата, до които по чисто географски причини достигат повече хора. В България по официалните данни на правителството са около 1400-1600 души. Засега самите сирийци нямат огромно желание да идват към Европа. Само продължаваща дестабилизация на региона може да предизвика такава вълна.
- Как се готвим и какви мерки се взимат за евентуална бежанска вълна?
- Първо, това е дейност, в която в Европа има натрупан опит. В сегашния финансов период на ЕК има четири фонда - за охрана на границите, за приемане на бежанци, за доброволното връщане на бежанци от страни, от които са тръгнали, за интегриране на бежанци в страната, която ги е приела. Тези четири фонда разполагат с 4 млрд. евро. За следващия седемгодишен финансов период се предвижда тази сума да се удвои и да се опрости достъпът до тези фондове. Най-големите получатели са страни, които имат най-голям приток от бежанци по силата на тяхното географско положение - Гърция, Италия, Малта, Испания донякъде. България досега не е ползвала такива фондове.
ЕК би се отнесла с голямо разбиране, ако през тази година в България се появи потребността от пренасочване на средства от неизползвани фондове, ако се наложи. Би трябвало България да може да се справи с хиляда, две или три хиляди бежанци, но има възможност да поиска помощ. Елемент от инструментите на ЕК, който е най-подходящ за сегашните условия, е Фронтекс.
- Бихте ли изброили начините, по които България може да поиска помощ?
- Ако ситуацията много се утежни, ние знаем, че в следващите седем години има пари, може да подготвим програма, да кандидатстваме. Ако се наложи приемането на повече бежанци в някои от регионите и общините в България, на тези общини също да им се даде възможност да използват европейските кохезионни и структурни фондове за развитие на икономиката, за подобряване на околната среда. Според мен това е много разумно, ако се стигне до по-сериозен проблем - местното население да не се антагонизира спрямо бежанците. Фронтекс е много важен за България, защото предоставя оперативна и техническа помощ по охраната на границите и по приема и обработката на бежанците. Това са екипи от страни членки, които имат повече опит от България, която няма такъв от близкото минало. Третият начин за получаване на помощ е механизмът на Гражданската защита, за който отговарям аз. В случай на внезапна вълна от бежанци, когато трябва за дни да се увеличи капацитетът за тяхното настаняване, ние можем да активираме този механизъм. Чрез него могат да се получат отопляеми палатки, сглобяеми къщички, легла, храна, медицински пакети, подвижни болници.
- Как оценявате капацитета на България да се справя с бежански проблем и има ли нужда от нови лагери, в какъв вид трябва да са те?
- България, разбира се, няма голям опит, не сме имали такъв проблем в последните години. Трябва да се помисли как да се подготви и ангажира местното население, така че то да се чувства съпричастно, но и да разбира, че върху него ще има тежест. Там, където има лагер, това създава нов елемент в социалната и икономическата среда. Не е въпросът само има ли сгради, те измазани ли са, има много други социални и здравни въпроси. Трябва да имаме хоризонтална координация, което прави правителството в момента - да се създаде екип, който да погледне на темата от всички страни. И пак повтарям - нищо лошо няма да поискаме съдействие от Фронтекс, от Върховния комисариат по бежанците, особено ако се увеличи числото на бежанците.
- В България се очаква гореща политическа есен. Как изглеждат от Брюксел трите месеца на протести и контрапротести у нас и има ли изход от тази ситуация?
- България не е единствената страна в Европа, където има политическо противопоставяне. Където и да го има, ясно е, че то не помага хората в тази страна да живеят по-добре. И затова както в България, така и в другите страни, където има политическо напрежение, това е работа на самата държава, ЕС не се меси във вътрешните работи. Но има желание напрежението да е по-малко, за да може по-лесно да се решават проблемите.
Разбира се, не могат да бъдат затворени всички теми, но да се търси разбирателство, консенсус по най-важните за страната ни въпроси, да се преодолее това противопоставяне.
- Смятате ли, че е възможен такъв диалог в настоящата ситуация?
- Погледнете света - там, където няма диалог, няма решение и кой страда - хората. Трябва да се намери начин да се възобнови диалогът. Много често се замислям по всички кризи, които гледам по света - всяка криза, каквато и да е тя, в крайна сметка завършва с това да се седне на масата да се преговаря. Така трябва да свърши и при нас.
- Проучванията сочат, че сте най-харесваният политик в България. Как си обяснявате тези симпатии - като желание на хората да се включите в политиката в България?
- Аз се надявам, че тези симпатии са за това, че си върша работата. Старая се да направя всичко, което мога, за да представям народа и страната си най-добре. Докато съм на тази работа, това ще правя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
