Понеделник,

Ньойският договор и една авангардна идея за спасение

От: Стандарт -
A
A
A

Днес се навършват 101 години от подписването на унизителния за страната ни Ньойски мирен договор, чрез който се поставя край на участието ни в Първата световна война. Според документа, подписан на 27 ноември 1919 г. - един от най-пагубните в цялата българска история, България губи 11 278 кв. км от територията си, а 2 млн. наши сънародници са оставени под чужда власт. Отношението към българската делегация, начело с премиера Александър Стамболийски,  е като към военнопленници, разказва "Марица".  

Договорът, подписан в парижкото предградие Ньой,  е наказанието за избора от лятото на 1915 г., когато цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз.  

Договорът от 1919 г.  е поредната национална катастрофа за страната. Той откъсва от България Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема ни Южна Добруджа, житницата на България.

По силата на Ньойския диктат Македония е безвъзвратно поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринският край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Попарени са и надеждите за излаз на Бяло море през Западна Тракия. 

 Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците, възлизат на 2,5 милиарда златни франка. Професионалната ни войска е ограничена до 20 000 души.

С договора от Ньой възелът на етнически и териториални противоречия на Европа и Балканите се затяга още повече. Това е и пътят, който води до Втората световна война. 

Авангарден спасителен ход  - България да стане част от набиращата инерция световна сила САЩ. Това е проект, който предлага срещу най-сериозната политическа катастрофа, стоварила се над България след Първата световна война, един от най-опитните български политици и дипломати Григор Начович.

 Страната ни вече е достатъчно осакатена и изтощена след две национални катастрофи.  Атина предлага ликвидирането на България,  като територията <210> се подели между Гърция, Сърбия и Румъния. Против България са големите европейски държави. Русия е загърбила България - болшевишкото правителство има достатъчно проблеми.    

Държавникът Начович открива спасителен вариант от тежката ситуация в САЩ, чието държавното устройство и конституция познава.    

Мотив за идеята на Начович е и фактът, че още преди края на Първата световна война, в реч пред Конгреса на САЩ на 8 януари 1918 г., президентът Удроу Уилсън обявява своите "14 точки" за постигане на справедлив мир.

Уилсън участва в Парижката мирна конференция, където предлага създаването на международна организация - Общество на народите, която да помага за запазване на териториалната цялост и на големите, но и на малките страни. Което иска и Начович.   

В писмо от 24 декември 1918 г. до Доминик Мърфи - генерален консул на САЩ в България, той излага своята идея и законовите рамки за присъединяването на България към САЩ, при което страната ни да има своя конституция и законодателен орган.   

 Предложението  е в 6 точки. Първата е да влезем в Съединените щати за период от 50 години. Друга точка е да се предвиди след изтичането на 50-те години от присъединяването да се разреши да останем в американския съюз. 

Начович препоръчва външна американска контролна комисия, която да следи дейността на нашите управници, „тъй като те имат склонността да са неопитни и нечестни и да допускат умишлено участие в злоупотреби”.

"Вие ще направите голяма услуга първо на вашата страна, като ще направите възможно тя да стъпи в Европа, и на човечеството, като ще осигурите бъдеще на един малък, но храбър народ, който заслужава добротата на Америка", завършва посланието до американския консул.  

Думите на Начович са вик на отчаяние от страна на искрен патриот, видял как се срутва всичко, което е създавал, в което е вярвал.  

Със сигурност президентът Уилсън е бил уведомен за идеята на Начович.

Не я е приел, но е останал благосклонен към България като губеща страна в Първата световна война. За опитите да постигне справедлив световен мир, Удроу Уилсън е удостоен през 1920 г. с Нобелова награда за мир. За съжаление, Начович не доживява това събитие. 

Григор Начович е един от най-видните ни държ​авници след Освобождението, ярък строител на съвременна България.  

Участник в Учредителното събрание за изработване на Търновската конституция (1879), Начович е един от най-образованите българи за своето време. Получава образование в престижни университети във Виена и Париж.

Забележителен публицист, полиглот, създател на общобългарския вестник "Марица", Начович прави и шеметна кариера в българската политика - бил е няколко пъти министър на финансите, външен и вътрешен министър, дипломатически представител в Цариград, Букурещ и Виена.  

Никога не пожелава да стане премиер. Но дори опонентите му признават:

„Има Начович, има правителство“.   

Начович планира и организира Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г.

Преди да влезе в голямата политика, Начович е кореспондент, автор и редактор на вестник "Марица" - най-авторитетното българско издание след Освобождението, наричан с право българския "Таймс". 

По време на Учредителното събрание през 1879 г. той е кореспондентът на „Марица” и в Търново.

 Ерудит и родолюбец, с излъчване на английски джентълмен, Начович не се е блазнел от блясъка на златото.

Върл противник на обвързването ни с Русия. Заради русофобството му  и опасенията от покушение  носи бронирана жилетка под костюма си.

Има дори легенда, че жилетката спасила Начович при дуел с ген. Киселов.

Начович е талантлив дипломат. Сключва и Лондонския мирен договор от 1912 г., който е един от най-добрите, които България е получавала. 

До края на живота си остава защитник на традиционните ценности и добродетели. Начович е сред малкото родни политици, отказващи категорично да сервилничат пред Двореца. Почти единственият представител на политическата ни класа без награда от българските владетели. Остава докрай човек на дълга, достойнството и честта. 

Автор: Хенриета Костова

 

 

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички