Нидал Алгафари: Господ и Бог на са едно и също

Нидал Алгафари: Господ и Бог на са едно и също | StandartNews.com

Църквите заприличаха на верига от хипермаркети - плащаме в тях за всички тайнства

"Боже, защо Господ лъже?", е първият роман на Нидал Алгафари, който той дефинира като "любовен". Чрез образите и историите в него обаче подхваща теологични спорове. Авторът не отрича различните религии, а само дискутира лицемерието, йерархията от ангели и демони, налагането на догмите. Действието се развива от 1720 г. до 1800 г. - иконописец чудотворец се отдава на Богородица, но се влюбва в обикновена жена. Роденият в Сирия българин се прочу в началото на 90-те като автор и режисьор на студентското шоу "Ку-ку" - най-вече с предаването за АЕЦ "Козлодуй". След като синьо-червеният студентски експеримент падна от екрана на БНТ, Алгафари подписа филма "Ла донна е мобиле", на който беше още продуцент съсценарист. После се върна на "Сан Стефано", където работеше за публицистиката "Наблюдател" и "Анонси", снима и документалистиката "Сирия - история и легенди". От 2002-ра до май 2004-а беше изпълнителен директор на БНТ, а след това се отдаде на политическия пиар. Майка му е българка, баща му - сириец. Женен е за Мадлен Алгафари.

- Нидал, публиката може би предполагаше, че ще сътворите книга за прехода, а вие се отдадохте на друг жанр...

- Много от политиците на прехода след време ще бъдат забравени. Ако ги опиша в книга, ще взема да продължа живота им. А те не го заслужават.

- Оборвате традиционни представи - за Библията, за историята, за самите нас... Това нарочно търсен скандал ли е в името на продажбите или сте убеден?

- Разказвам няколко преплетени сюжета - за тайната, за очакваната, за забранената, за традиционната любов. Нормални, човешки, земни случки. Монах отива да помогне в село, в което има чумна епидемия. Там се среща с умиращ зограф. Изповядва го, но водят и теологичен спор - единият държи на формата на прекланянето пред Господа, другият - на съдържанието в смирението пред Бога.

- Какво искате да докажете?

- Че възпитанието, моралът и ценностната система са стъпили върху десетте Божи заповеди, чиято гражданственост е ясна - не кради, не убивай... Но теологично не са правилни. Не приемам тяхната божественост. Говоря за пропуски и пролуки в тезите на църквата, защото тя ни оттласква от духовното и ни бута към материалното. Но това е литературно произведение - не назидавам, не теоретизирам. Религията и вярата са тотално различни неща. Христос гони от храма сарафите, които пред очите на Бога би трябвало да бъдат по-почтени в сравняването на различните парични единици. Но Петър и Павел вкарват монопола върху търговията с най-ценното - душата. Затова храмовете са заприличали на верига хипермаркети, в които се плаща за всички задължителни тайнства - кръщене, венчавка, опело.

Съгласен съм с богомилите

които отричат институцията, въпреки че техният прочит за сътворението не е правилен.

- Не назовавате конкретна религия...

- Десетте Божи заповеди са в основата на Стария и Новия завет, както и на исляма.

- Кои са другите ви послания?

- Най-важното е да се гордеем, че сме българи. Преди четири години започнах книгата като сценарий, после се отказах - няма кой да даде пари за толкова мащабна продукция. Затова пък се ровя непрекъснато в литературата и хрониките. И все повече разбирам, че можем да ходим по света с високо вдигнати глави. Нашите калушари, например, са изключителни - те са чета от праведни и женени мъже, които тръгват по домовете между Коледа и Богоявление, за да лекуват с танци. Значително по-дълбоки и по-човешки са от тези на дервишите. Но онези хора са световноизвестни, докато калушарите и ние не ги знаем. Ами нестинарите - чудо по земите ни, въпреки че не сме наясно с философията им. Превърнали сме ги в цирков номер, който показваме на японците. Не сме наясно и откъде идва изразът "Те ти, булка, Спасовден". А истината е, че през вековете българинът е осъзнавал, че причината за яловостта се крие не само у жената, а и у мъжа. Когато мине доста време и булката не зачене, тя отива с чуждо под храстите в нощта срещу Спасовден. Но за тяхното деяние е знаел дори попът.

- Твърдите, че не е имало турско робство в учебникарската му версия...

- Твърдя, че българите са живели гордо в рамките на могъщата турска империя. Изкривяването и хиперболизирането до крайност е пропаганда, политическа поръчка. Излизат някакви хора по трибуните и казват: "Ето, това е робската душица на българина". Нищо подобно. Българинът е от най-свободолюбивите хора на земята. Нима Рилският, Бачковският и Преображенският манастир не са строени по това време? Ами мостовете на Кольо Фичето? Със сигурност авторите на тези "проекти" не са роби. Твърдя още, че праведният ислям - не този на днешните кратуни - е толерантен към християнството.

- Пак ще разгневите историците...

- Те много добре знаят за какво говоря. Наясно са и че опетняването на чорбаджиите също е поръчка. Защо ги наричат изедници, след като са плащали на даскала, на попа, на ратаите? Чорбаджиите са търгували в цялата империя без мито, доставчици са на турската армия. Открих още нещо интересно - писмо на български монах, изпратен от руския император да обикаля по земите ни, за да разбере дали еничари отвеждат децата на раята. Еничарите са елитна част, на която й е било забранено да напуска Цариград, така че какво ще прави по нашите чукари? Да припомня, че еничарството е и вид образование на няколко степени. Сигурно е имало и кървави разпри, но те не са били държавна политика на Високата порта, а местни свади. Във втората част на книгата ще се опитам да покажа различен поглед - за Априлското въстание, за клането в Батак, за героите от онова време.

Нямаме нужда от фалш

Ще говоря за Иван Хаджипенчович - изключителен юрист, който е в основата на Търновската конституция. Той е човекът, който е осъдил Васил Левски - а не турците.

- Кой е първият ви читател?

- Мадлен. Както винаги. Много ми помага при изграждането на образите. Тя също е готова с нова книга - за народопсихологията. Мадлен е основен автор, но има около 700 съавтори.

Тъщата ми, старши научен сътрудник на етнографските науки Йорданка Манкова, ме консултираше постоянно. Звънял съм й по десетина пъти на ден. Филип Кутев, който е изключителен талант и голям творец, превърна фолклора ни по-скоро в цирково изкуство - без да обиждам жанра, разбира се. Това се случи по примера на умните глави в Съветския съюз, които трансформираха народните танци в масови фигури - всички подскачат в един ритъм и такт. А това не го е имало - нашият фолклор е изключително практичен и дори сдържан, без грам показност - заради общуването между младите севди.

- Следите ли какво се случва в БГ киното?

- Не. Почти съм се оттеглил от него. Снимаш филм и си на загуба, дори не стигаш нулата. Няма сценаристи и диалогисти, няма режисьори занаятчии, а само философи. Един бой не можем да снимаме като хората, един звук не успяваме да изкараме за пред света. Виж, операторите ни са великолепни. Но всичко беше и остава само икономии. Когато бях изпълнителен директор на БНТ, предложих да дадем целия бюджет на един човек, за да произведе една продукция, примерно, за пет милиона, но на световно ниво - и всички да застанем зад него. За да не ни е срам после. Но някои решиха, че е по-добре на няколко души по малко и по нищо. "Ла донна е мобиле" имаше над 220 000 зрители - много добър успех за онова време. Но бях наясно, че на филма му липсват много качества, за да мине през ситото на големите фестивали. Единствено в Карлови Вари го забеляза полски критик и написа половин страница с правдиви думи.

- Отстрани изглежда, че вече бягате от политиката?

- Да. Въпреки че все ме тикат към нея. А аз не я разбирам. Не я мога. Мислех да вляза в политиката, след като подадох оставка като изпълнителен директор в БНТ. Но се отказах, защото

получих най-звучния шамар в живота

от много близък човек, президент, с извинение. Оказа се, че не ставам за задкулисни, глупави, користни, грозни игрички.

- Каните се оттук нататък да бъдете писател, така ли?

- Да. Ако имам успех, ще вървя към трилогия и четирилогия.

- Какво очаквате да се случи след изборите?

- След като представителите на политическите сили се оплюха красиво един друг, ще трябва да седнат на една маса и да се разберат. И тогава ще настане нещо много тъжно - статуквото ще се запази. И на лидерите ще им се наложи да обясняват за какво им беше всичко. За чий се изхарчиха толкова милиони? За жалост, политиците ни отново не виждат по-далеч от носа си. Цената на тока се вдига скандално заради корпоративни интереси, които могат да бъдат задоволени само при служебно правителство. Нали е ясно какво казвам? Остана ли му възможност на българския народ? Да! Да излезе с тоягите! Защо по времето на гадния и отвратителен Тодор Живков токът никога е бил съществено перо за семейството? Какво се промени - АЕЦ "Козлодуй" ли или далекопроводната мрежа? Тогава къде и кой прибира големите пари?

- Да не сте станал комунист?

- Винаги съм бил. Но не от ретроградните. Хубаво е да се борим за светлите идеи, въпреки че никога няма да ги постигнем.

- Как се вписва "онова" предаване на "Ку-Ку" в кариерата ви? Беше ли бунт?

- Не. Беше експеримент.

Като да дадеш картечница на луди

Червеният и синият Комсомол бяха измислили нещо като студентски парламент - пълна говорилня. Извикаха ме след третото предаване. Реших, че е скучно. И започнах да каня актьори - Зуека, Рядков, Вяра Коларова, Влади Въргала, Август Попов доведе Слави... Всички бяха достатъчно щури в живота, за да го пренесат и на екрана. И БНТ им даде шанс - на хората с творческо мислене, които могат да го реализират. В заверата бяха Любо Дилов-син, Радо Чолаков, Радо Гълъбов, Нели Андреева...

- Падна ли нечия глава след шоуто, в което изкарахте акъла на нацията, че Козлодуй е гръмнал?

- Не. Чак пък толкова.

- Но не останахте и заедно докрай в името на някакви цели...

- Нямаше как - появиха се големите пари. Моментално се намериха мераклии да ги управляват. Пръв се усети Петър Курумбашев, който сложи ръка върху финансовата част. След това Слави и Камен се ядосаха, че не са допуснати до разпределянето на финикийските знаци, защото активно ги изкарваха. Така "Ку-ку" спря. Парите се оказаха над всичко. Просто почти всички момчета и момичета бяха бедни и искаха да живеят малко по-добре. В началото всеки взимаше символични суми. За предаването за Козлодуй платих на всички по 20 лева - от Камен и Зуека до Моника Станишева и Димитър Цонев. По равно. 1000 лева за всичко и за всички. Като режисьор взимах не повече от 300 лева на месеца. Нямах никаква заплата. След Козлодуй интересът към нас скочи до тавана, искаха да инвестират в предаването. И настъпи подялбата. Без никой да ни пъди и цензурира. Актьорите трябваше да плащат по 10 процента от всяко участие на фирмата, която направи Курумбашев. Те възроптаха. И Камен се отдели с тях.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай