Магнатът превърна способността си да очарова в политическо оръжие
Харизмата е изключително интересен, но и труден за дефиниране феномен. Какво означава харизмата за отделния човек, за групите и за цели нации? Тя е тясно свързана с лидерството и успеха на организациите. Харизматичната личност се възприема като уважаван и ценен лидер. Харизмата може както да нараства, така и да отслабва с времето. Тя може да бъде възприемана и като положителна, и като отрицателна, в зависимост от гледната точка, гласи анализ на Advances in Social Sciences and Management от февурари.
Разглежда харизмата като част от теорията за лидерството на „великия човек“ – идеята, че историята се движи от изключителни личности, способни да вдъхновяват и да водят масите. За обект на изследването е избран Доналд Тръмп, тъй като без съмнение той е една от най-харизматичните фигури на нашето време.
Теориите от социологията, психологията, науката за управлението и бизнес мениджмънта изграждат аналитичната рамка за изследването на харизмата на Тръмп. Резултатът е по-задълбочен анализ на различните измерения на харизмата, както и по-ясно разбиране на т.нар. „тръмпистка“ идеология чрез призмата на теориите за харизматичното лидерство и стила на управление на Доналд Тръмп.
От строителен магнат до телевизионна звезда, а след това и президент на Съединените щати – пътят на Доналд Тръмп е всичко друго, но не и обикновен. Малцина политически лидери в съвременната история предизвикват толкова силни емоции. За едни той е спасител, за други – заплаха. Но и двете страни признават едно: Тръмп притежава необикновена харизма.
Според експертите именно тази харизма стои в основата на неговия успех. Тя обаче е нож с две остриета. Харизматичните лидери вдъхновяват силна лоялност и оставят трайно впечатление, но същевременно могат да разделят обществото и да предизвикват остри конфликти.
Какво кара милиони хора да вярват на Доналд Тръмп, дори когато е обвиняван в лъжи, манипулации и посегателства срещу демократичните правила? Отговорът според изследователите се крие в една дума – харизма.
Харизмата и властта не са едно и също. Властта е способността да контролираш хора и процеси. Харизмата е способността да вдъхновяваш, да привличаш и да караш хората да те следват. А Доналд Тръмп съчетава и двете качества по начин, който малцина съвременни лидери успяват.
Политолозите вече говорят за феномен, наречен „тръмпистка харизма“ – уникален стил на политическо въздействие, изграден върху директен език, демонстративна увереност и образа на човек, който се бори срещу системата.
Говори просто, мисли грандиозно
Една от тайните на Тръмп е неговият език. Той рядко използва сложни политически термини. Вместо това предпочита кратки, лесно запомнящи се послания.
Лозунги като „Да направим Америка велика отново“ се превръщат в политически марки. Те не просто предават идея, а създават емоция и чувство за принадлежност.
Според изследователите именно тази простота кара много избиратели да възприемат Тръмп като човек, който говори на техния език, а не на езика на политическия елит.
Образът на непобедимия
Друг ключов елемент от харизмата на Тръмп е демонстрацията на сила.
Той почти никога не показва съмнение, колебание или слабост. Дори когато е подложен на критики или съдебни преследвания, Тръмп продължава да се представя като победител.
Тази увереност действа особено силно във времена на кризи и несигурност. Хората често търсят лидер, който изглежда сигурен в себе си и предлага ясни решения, дори когато те са спорни.
Бунтарят срещу системата
Най-силното политическо оръжие на Тръмп вероятно е образът му на аутсайдер.
Макар да е милиардер и част от американския елит, той успява да се представи като човек извън политическата система. Като някой, който воюва срещу бюрократите, медиите и „дълбоката държава“.
Тази стратегия му позволява да се превърне в говорител на милиони американци, които се чувстват пренебрегнати от традиционните партии.
Харизма и популизъм
Изследването открива пряка връзка между харизмата и популизма.
Популистките лидери създават ясна разделителна линия между „обикновените хора“ и „корумпирания елит“. Харизматичният лидер се превръща в символ на тази битка.
Тръмп успява да изгради именно такъв образ – на човек, който говори от името на „забравените американци“ и се противопоставя на политическото статукво.
Култ към личността или политически гений
Авторът на изследването отбелязва, че обвиненията и съдебните дела срещу Тръмп не отслабват подкрепата за него. В много случаи тя дори се увеличава.
Това кара някои анализатори да сравняват феномена с култовете около религиозни водачи – колкото по-силни са атаките срещу лидера, толкова по-сплотени стават последователите му.
Тази страст често придобива почти религиозни измерения. „Доналд Тръмп е Мартин Лутър Кинг за работническата класа и християните. Нищо чудно, че ФБР го преследва“ – гласи едно от заглавията в лагера на най-пламенните му последователи.
Ако харизмата е вид божествена благодат, тогава обидата към харизматичния лидер започва да изглежда като светотатство.
След обиска на имението Мар-а-Лаго консервативният коментатор Чарли Кърк, един от най-верните защитници на Тръмп, мир на праха му, заяви: „Това не беше просто акция срещу Тръмп. Това беше атака срещу вашите ценности. Това беше атака срещу самите вас.“
Според него Мар-а-Лаго е мястото, където Тръмп е свършил част от най-важната си работа като президент, затова претърсването било „оскверняване на консервативното движение“. Странна версия на консерватизма, при която законно издадена съдебна заповед няма сила върху територия, възприемана почти като свещена земя.
Любопитното е, че както преклонението пред харизматичните лидери може да придобие религиозен характер, така и омразата към тях понякога се превръща в своеобразна вяра. Затова и критиките срещу Тръмп нерядко изпреварват фактите също толкова, колкото и неговите най-ревностни защитници.
Друмник-Сладкодумник
Ако затворите очи и чуете само няколко секунди от реч на Доналд Тръмп, вероятно веднага ще разпознаете кой говори. Малко политици в света имат толкова отличителен глас. Той говори изключително сладкодумно, сякаш разказва приказки на малко дете с любов и чувство.
Експертите по комуникации смятат, че част от харизмата на Тръмп се крие именно в начина, по който говори. Гласът му е по-нисък от средното за американските политици, а темпото му е необичайно. Вместо да изнася дълги и сложни изречения, той често използва кратки фрази, повтаря ключови думи и прави паузи на точните места.
„Huge“, „Beautiful“, „Amazing“, „Great“ – това са думи, които Тръмп произнася с особено ударение и превръща почти в своя запазена марка.
Тръмп беше добре познато телевизионно лице. Годините в риалити формата „Стажантът“ му дават нещо, което много политици никога не успяват да овладеят – инстинкт за зрелище. Той разбира как работят медиите и какво привлича вниманието на публиката.
Жестовете му също са част от неговата запазена марка. Размахването на ръце, соченето с пръст, характерните движения по време на речи и митинги създават усещане за енергия и увереност. На сцената Тръмп рядко стои неподвижно. Той се движи, реагира на публиката и превръща политическата реч в своеобразно представление.
Промени начина, по който политиците общуват с избирателите
Вместо да разчита единствено на традиционните медии, той използва социалните мрежи като директна връзка със своите поддръжници. Чрез кратки и често провокативни послания успява да заобиколи журналистическите филтри и да говори направо на аудиторията си.
Това създава усещане за близост и автентичност, което много негови симпатизанти ценят.
Голямата петорка
Според психолозите личността на Тръмп може да бъде описана чрез т.нар. „Голямата петорка“ – петте основни измерения на човешкия характер:
• екстровертност;
• невротизъм;
• съвестност;
• добронамереност;
• отвореност към новото.
По отношение на екстровертността Тръмп буквално излиза извън скалата.
Той е човек, който непрекъснато търси контакт с хората, внимание, признание и нови предизвикателства. Спи малко, работи непрекъснато и изглежда черпи енергия от постоянната комуникация.
Още в книгата си The Art of the Deal той описва дните си като безкрайна поредица от срещи и телефонни разговори. Десетилетия по-късно това почти не се е променило. Тръмп продължава да бъде постоянно сред хора – на митинги, интервюта и в социалните мрежи.
Психолозите твърдят, че силно екстровертните личности изпитват удоволствие не толкова от победата, колкото от самото преследване на победата.
Когато през 1987 г. журналистката Барбара Уолтърс пита Тръмп дали би предпочел директно да бъде назначен за президент, вместо да води тежка кампания, той отговаря кратко:
„Не. Ловът е това, което обичам.“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
