- Божията любов е усетена и от хората и затова ние умеем да се обичаме един другиго, да състрадаваме, да търпим и да прощаваме
"Ако простите на човеците съгрешенията им,и вам ще прости небесният ви Отец" (Мат. 6:14) Братя и сестри,
Всички ние се срещаме в Църквата, защото сме чули, че тук има надежда, че тук тържествува Божията любов. Всеки от нас е обичан и затова всеки от нас е спасен: защото Божията любов е по-силна от смъртта, злото и греха.Любовта Божия е живот за нас; тази любов е усетена и от хората и затова ние умеем да се обичаме един другиго, да състрадаваме, да търпим и да прощаваме. Ние сме тук, защото сме разбрали, че тук е източникът на живота.И сега сме се устремили към целта на живота ни - нашето спасение. А то изисква от нас покаяние, пост, молитва, въздържание и единение с Бога. Първата ни крачка е да се покаем. Покаянието е състояние, в което ние пребиваваме, ние се събуждаме и заспиваме с него. Когато имаме съзнанието за това, че стоим пред Божиите очи и че има какво да изправяме в нас, ще сме готови да дадем и прошка на всеки, който ни я поиска.
- А какво е прошката?
Прошката е парадокс, който често не се вмества в обичайната човешка логика. Например, дори и за нас, християните, звучат някак си странно думите на Спасителя: "Еобичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят" (Лук. 6:27-28).Нека да обърнем внимание как се отнасяме към хората, които са ни обидили, унизили, оклеветили, излъгали и как приемаме подобни действия. И ако се постараем да се отнесем към тях както ни заръчва Христос, това няма ли да ни се стори трудноизпълнимо или дори абсурдно, въпреки че са ни добре известни думите на молитвата: "Еи прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си"?Нека се опитаме да постъпим съгласно повелята Му. Без упреци, в щедро разположение на духа - да простим. И едва тогава ще видим и ще изпитаме онова, към което ни приканва Спасителят. Парадоксът на прошката ще ни покаже, че ако се отнесем доброжелателно към оскърбилите ни, получаваме възможност да изцелим собствените си духовни немощи.Обикновено ние добре виждаме греховете на другите, а своите (често пъти и по-големи) не забелязваме, защото себелюбието, гордостта и злобата са ни заслепили. Иисус Христос нарича лицемер всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, но не забелязва собствените си грехове. Да съдим другия е лесно, а да съдим самия себе си е трудно. Необходимо е преди всичко да извършим най-трудното, т.е. да отхвърлим егото си, за да придобием чрез любовта Бога. Прошката е проявление на Божията любов в нас - прошка се дава, когато се обича. Тя е един от най-сладките плодове на любовта.
Братя и сестри,
Да простиш не е лесно. Понякога усилието да се прости събужда старата болка, стихналото негодувание, притъпената омраза. Истинската прошка е възможна само тогава, когато съзнаваме, че и ние сме простени от Бога.Най-важното за покаянието е истината, но истината е непоносима, ако няма любов, даваща надежда за помирение. На кръста Бог ни прости веднъж и завинаги.Нека днес на Неделя Сиропустна погледнем другите в очите и протегнем ръка за искрена прошка, за да започнем поста с чисто сърце.Не само днес, но и винаги да държим отворени ума и сърцето си за Божия призив: "Прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк. 11:25.).
Амин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
