Споразумение с реформаторите е възможно само след изборите, казва Румяна Бъчварова
Достатъчно ли е за ГЕРБ просто да са първи на вота на 5 октомври? Готов ли е Бойко Борисов да сподели властта - и с кого? И кое ще надделее пред урните на 5 октомври - разумът или емоциите? "Стандарт" попита социолога Румяна Бъчварова, която от февруари е член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, а от 2009-а до 2013-а бе шеф на политическия кабинет на експремиера Борисов.
- Г-жо Бъчварова, служебният кабинет започна работа. Дали напрежението в обществото ще падне в двата месеца от изборите?
- Още е рано да се каже какви точно са обществените настроения. Надявам се успокоението в политическия живот след насрочването на предсрочните избори да ги успокои. Служебното правителство от първия си ден излъчва трезвост и сериозна ангажираност с проблемите, които остави предишното управление. Истинските обществени нагласи ще могат да се определят в началото на септември.
- От ГЕРБ искахте актуализация на бюджета, после се отказахте. Сега какви ще са последствията за служебния кабинет и за редовния след 5 октомври?
- Вероятно липсата на актуализация ще създаде трудности за служебния кабинет. Но при толкова видими и скрити опити чрез актуализацията да се скрият реалните факти за предишното правителство и да се стигне до повторна актуализация, това е преодолима неприятност.
- ГЕРБ анонсира, че по време на кампанията ще предложи сблъсък на идеи и програми, а не - война с компромати. Печеливша ли е тази стратегия?
- ГЕРБ никога не е правила негативна кампания и не е използвала компромати. Това е едно от обясненията за поредицата изборни успехи, които направиха от партията най-голямата и най-влиятелната от 2007-а досега. В предстоящата кампания ще разчитаме на прекия контакт с гражданите - срещи и разговори, областни и регионални събития и концерти. Подготвяме и управленска програма, с която ще представим политиките, които ще провеждаме, ако имаме шанс отново да съставим правителство. Няма да залъгваме обществените очаквания с бомбастични и галещи ухото обещания. Създаването на свръхочаквания е неморално и се използва от партии, които не могат да си позволят да са честни с избирателите си.
- Очаква се ГЕРБ да е първа политическа сила на вота през октомври. Какви са вашите прогнози, очаквате ли висока избирателна активност?
- В трудни времена избирателната активност се увеличава. По-доброто политическо представителство в следващия парламент ще е добър лек за срива на доверие в партиите, институциите, в демократичната система. Има очаквания за висок резултат на ГЕРБ, има и индикатори, че е възможно това да се случи. За нас първата позиция би било важна победа. Това, което искаме да постигнем, е нещо повече. Ще работим за такъв резултат, който да гарантира стабилността на следващото управление и няма да изисква трудни компромиси. Това не е амбиция за свръхвласт, а необходимо условие, за да се предотвратят трудни коалиции. Силна първа позиция не означава отказ от диалог и сътрудничество с други политически близки партии. Резултат над 121 депутати ще гарантира и възможността за провеждането на необходимите реформи, дори за шанс за конституционно мнозинство, което да направи конституционни промени, които от миналата година очаква активизиралото се гражданско общество.
- Какви промени?
- Конституционни промени, които да засягат съдебната система, намаляването на броя на депутатите и преминаване към задължително гласуване.
- Заговори се за евентуално споразумение между ГЕРБ и реформаторите (РБ) след вота. Вие бихте ли посъветвали лидера на ГЕРБ да влезе в такава коалиция?
- Големите партии не участват в предизборни коалиции. Това е възможност за малките, които самостоятелно не могат да преминат изборната бариера. Евентуално споразумение между ГЕРБ и РБ е възможно единствено след изборите, ако се наложи за формиране на следващото управление. Към момента двете формации ще се явят самостоятелно на парламентарните избори. Такава е била винаги позицията на ГЕРБ досега - самостоятелно участие. Дори през 2009 година, когато от Синята коалиция имаше настоятелно предложение за издигане на общи мажоритарни кандидати. Днес също би било по-успешно за бъдещо дясно управление да има повече от една възможност за десните избиратели. Те са хора, които ценят своята индивидуалност и искат да имат възможност за избор. Трябва да им бъде дадена.
- Бойко Борисов вече няколко пъти казва, че няма да участва в управлението, ако няма 121 депутати. Не е ли рисковано това решение на ГЕРБ да ни тласне в спирала от избори?
- Прогнозите за мнозинство на ГЕРБ в следващия парламент са реалистични. Но окончателният брой на депутатите ще зависи и от представянето на останалите партии и в крайна сметка от броя на малките партии, които ще успеят да преминат 4% бариера. Затова отговорността за конфигурирането на следващия парламент е на всички избиратели и те внимателно трябва да определят своя избор.
Ако ГЕРБ остане извън новото управление, това ще възпроизведе досегашната политическа картина и бързият път към нейното разрушаване. А и партията вече има опит от опозиционната роля и би била доста по-активна и по-опасна за опонентите си.
- През 2009 г. имаше голяма емоционална подкрепа за ГЕРБ. Тогава хората гласуваха за вас, защото искаха възстановяване на справедливостта в държавата. Сега какво очакват?
- Българите очакват първо успокояване и влизане в рамките на нормалната политика - принципен дебат, конструктивни решения, ясни национални приоритети, а защо не - и повече почтеност в отношенията. С две думи - днес имаме нужда от едно истински добро управление.
Най-силни са надеждите за политика на реалните решения и резултати. Всички са наясно, че се нуждаем от ускоряване на икономическото развитие, от повече възможности за работа и реализация, от по смислен и добър живот за всеки един. Изборът през октомври този път ще е рационален. Емоциите и илюзиите ще отстъпят място на трезвата преценка кой може да спре безсмислието и безвремието на последната една година. Разтоварването от емоции и свърхочаквания ще е полезно и за ГЕРБ, защото ще ограничи риска от неоснователни надежди.
- Вие сте един от хората в ГЕРБ, които ще одобряват листите преди крайната дума на лидера Борисов. Готови ли сте с имената?
- Приключи процедурата по номинациите на кандидатите. Няма още окончателно подреждане на листите. Разчитам много на трезвата преценка на хората от структурите, които се познават най-добре и са номинирали най-добрите.
- За коалиция с ДПС няма да питам, отрекохте за такава. По доста въпроси обаче като че ли позициите ви се припокриваха. На какво се дължи това?
- Естествено е партиите, дори и когато са опоненти, да могат да постигат общи позиции. Особено в името на националния интерес. Крайното противопоставяне през последната година бе зададено като тон от БСП. То целеше да изключи ГЕРБ от политическия живот по логиката "като не мога да се преборя със своя противник, трябва да го унищожа". Тази безсмислено рязка конфронтация отврати много хора - дори и тези, които се надяваха БСП да управлява по-добре от ГЕРБ. Днес, дори да има естествено съвпадение на позициите на двете партии, БСП го сатанизира. Партията, която влезе в задкулисна коалиция с ДПС, и до ден днешен не е дала оценка за нея, прави само това, което единствено умее - приписва собствените си грешки на другите. Това е поведение на незрелите личности. Оказва се, че и за партиите без ясна идентичност.
- След 1 г. в опозиция как се промени ГЕРБ?
- Партията естествено еволюира. Събитията от последната година, и особено атаките и трудностите, бяха добър тест за здравето на партията. И изключителен урок. Колкото и болезнени да бяха нападките, те показаха целия спектър на отношението към ГЕРБ и бяха верен коректив. Оттук нататък е важно да не се забравят тези уроци и да не се повтарят грешките от преди.
- Борисов подаде оставка, щом започнаха протестите през февруари 2013-а. Защо Орешарски чака повече от година?
- Борисов си подаде оставката в момента, в който протестите ескалираха и така предотврати жертви и напрежение. С цената на това да загуби властта. Орешарски и Станишев 405 дни отказваха да чуят гласа на хората. Те са пряко отговорни за скандалното назначение на шефа на ДАНС, за нощта на белия автобус, за хилядите полицаи срещу стотината протестиращи, за металните прегради между парламента и българските граждани, за уникалния модел на демократичния заместител - контрапротестите. Това поведение беше най-голямото политическо безочие и наглост в последно време и трудно може да влезе в нормите на отговорното политическо поведение. Разбрахме го всички ние, които през последните 14 месеца се оказахме заложници на амбициите за власт на малка група хора.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
