Нашият проблем № 1 е образованието

И най-силно развитата икономика ще фалира за година в условията на родната администрация
Не можем да си позволим в 21 век да имаме неграмотни, категоричен е проф. Огнян Герджиков

- Господин Герджиков, каква е Вашата равносметка зда 30-те години преход от 10-ти ноември насам?
- Десети ноември неминуемо трябваше да дойде. Това бе един срив на социалистическата система, която бе постигнала своя таван още през 70-те години и нямаше бъдеще. Всяка държава от социалистическия блок извърши по различен начин своя преход. Централноевропейските държави като че ли успяха да го направят по-успешно. У нас, поради факта, че нямахме същинска опозиция, нямахме хора като опозиционерите в Полша най-вече, но и м Унгария и Чехия, бяхме неподготвени достатъчно за тази промяна. Затова и като че ли нашият преход премина с много дефекти. Това си пролича най-вече в начина, по който се извърши приватизацията, при което някои хора много скоро станаха свръхбогати.
- Дали това не бе планирано изначално?
- Лично аз не виждам тук планово начало, но въпреки това преходът се осъществи. Но въпреки всички недостатъци, ние би трябвало да се радваме на по-добрата перспектива, която се усеща. След големите сривове 1990-91 година и 96-97 година, когато наистина стана национална катастрофа, сега нещата изглеждат съвършено по-различно с всички кусури и недотам кусури.
- Стигнахме ли дотам, където си бяхме измислили, че трябва да стигнем през 1989 година?
- Не знам кой какви цели си е поставял, но политиката е това, което се случва. Това са били нашите сили през въпросните 30 години - да постигнем това - то не е толкова малко. Разбира се, можеше да бъде и повече.
- Смятате ли, че може да постигнем някога не просто по-добър материален стандарт, но и национално единение.
- Правим постепенно такива не много удачни опити, но това силно разслоение в обществото се дължи и на голямото разслоение между много богати и много бедни. Това е гнилата икономическа основа, която не позволява обединението на нацията. Такова голямо разслоение между хора - не много на брой, но много богати, средна класа и много бедни хора, най-вече възрастни, но и работещи бедни с минимална заплата, това е един дисбаланс, който може да избие в един момент. Той тлее от напрежение.
- Смятате ли, че може нещо да се направи да бъдат изгладени тези противоречия?
- Работодателите гледат своя интерес, но държавата има лостове, от които доста много зависи тези диспропорции да бъдат преодолени. Аз съм човек оптимист по природа и ми се струва, че в близко бъдеще нещата ще се променят. Ние всички се дразним, когато виждаме как бюрокрацията спъва развитието. Един мой познат беше казал "Ако вземем най-силно развитата икономика и я поставим в условията на българската администрация, тя ще фалира за една година"
- Като служебен премиер получихте възможност да погледнете във всички сектори, от които държавата има нужда. Кой е този, в който трябва да има най-голяма намеса?
- Казвах го и преди, и сега - образованието. Не можем да си позволим в 21 век да имаме стотици неграмотни. Това е много сериозен проблем и те са сериозно бреме. Докато не го преодолеем, България трудно ще се придвижи напред.